Решение № 188 от 29.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000233 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЕТ „Георги Таров“ със седалище с.Вълчитрън срещу решение № 186 от 23.04.2026г. по търг.дело № 2/24г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на „Агроин – БГ“ ООД със седалище гр.Варна поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, както и е осъден да заплати на направени по делото разноски.

Твърди във въззивната жалба, че в първоинстанционното производство са допуснати процесуални нарушения. Твърди, че за проведеното съдебно заседание не е уведомен. Твърди, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е имала за задача да провери и неговото счетоводство, което не сторено, поради което оспорва експертизата като непълна, необоснована и необективна и твърди, че не е следвало да бъде кредитирана от съда.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на Окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от момента, в който е следвало да бъде уведомен за насроченото съдебно заседание. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изразява становище.

Въззиваемото дружество „Агроин – БГ“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срок отговор на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира 1 направени по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 2/26г. по описа на ВОС е образувано по молба на ЕТ „Георги Таров“ за откриване на производство по несъстоятелност на „Агроин – БГ“ ООД поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от НАП за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. Преценката дали лицето, подало молбата има качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на процесуалното право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. /в този смисъл решение № 216 от 29.11.2016г. по търг.дело № 448/16г. на ІІ т.о. на ВКС/.

По качеството на ЕТ „Георги Таров“ като кредитор на „Агроин – БГ“ ООД по търговска сделка въззивният съд намира следното:

Молителят ЕТ „Георги Таров“ се легитимира като кредитор на „Агроин – БГ“ ООД с вземане за продажна цена по договор за прехвърляне на дружествен дял от 19.11.2019г. с твърдения за незаплатено задължения на едноличния търговец към „Интернешънъл Асет Банк“ АД по договор за кредит в размер на 660 000лв. и с вземане за неустойка за неизпълнение по същия договор.

Като доказателство по делото е представени договор за прехвърляне на дружествен дял от 19.11.2019г. с нотариална заверка на подписите и приложения към него. По силата на уговорките в него, ЕТ „Георги Таров“ е продал на „Агроин – БГ“ ООД притежаваните от него 1 705 675 дружествени дяла от капитала на „Агро Инг Инвест“ ООД, с предишно наименование „ГТ 3 Инвест“ ООД за сумата от 3 000 000лв. Страните са посочили, че част от продажната цена в размер на 871 250лв. е платена преди подписване на договора. Уговорено е остатъкът в размер на 2 1828 750лв. да бъде платен от купувача по банкови сметки на трети лица, доставчици или кредитори на продавача, подробно описани в Приложение 1 към договора по кредитори, размери и дати на падежи. В исковата молба се твърди неизпълнение само на задължения към един кредитор на молителя - „Интернешънъл Асет Банк“ АД 2 по два договора за кредит, включени в приложение 1, в общ размер на 925 000лв. главница и 53 186.09лв. лихви. Твърди се, че на 04.01.2021г. молителят е захранил с лични средства банковата си сметка със сума в размер на 660 000лв., с което е погасил задълженията по договорите за кредит.

Съставът на въззивния съд намира, че сключеният между страните по делото договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл.129 от ТЗ за прехвърляне на дружествен дял не е търговска сделка. Постоянна е практиката на касационната инстанция по отношение на характера на договора по чл.129 от ТЗ, а именно, че договорът за прехвърляне на дружествен дял не е търговска сделка. В този смисъл – решение № 49 от 30.07.2017г. по т.д.№ 603/16г., I т.о., решение № 25 от 10.06.2016г. по т.д.№ 3113/14 г., I т.о., решение № 35 от 08.03.2024г. по т.д.№ 1352/23г., II т.о., както и по старата практика - решение № 602 от 04.11.2005г. по т.д.№ 115/05г. I т.о.

Договорът за прехвърляне на дружествен дял не е сред сделките, изброени в чл.1 ал.1 във вр. с чл.286 ал.2 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че не отговаря на обективния критерий за търговска сделка. За сделките, извън тези по чл.1 ал.1 от ТЗ, като допълнителен обективен критерий, свързан със субекта на сделката като търговец, е въведено изискването тя да представлява упражнявана от него дейност по занятие.

Следователно, за да се дефинира една такава сделка като търговска, тя трябва да е свързана с предмета на дейност на търговеца, защото само тези сделки той реализира по занятие.

Сделките по повод учредяване на дружество, набиране на капитал, придобиване на дялове или акции, промените в него, са свързани с функционирането на търговското дружество, но не са сключени от него по занятие. Ето защо, договорът за прехвърляне на дялове /чрез продажба, дарение, спогодба/ не съставлява търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 от ТЗ. Прехвърлянето на дружествени дялове, съобразно чл.129 от ТЗ се извърша с договор, с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване в търговския регистър като с този договор чрез прехвърлянето на дружествен дял се придобиват членствени права в дружеството. Придобиването на дружествени дялове от друго търговско дружество не съставлява сделка, свързана с дейността на дружеството и то по занятие, а съставлява правна възможност за участие в друго дружество чрез придобиване на членствени права в него.

С оглед на така приетото, че договорът от 19.11.2019г. за прехвърляне на дружествен дял не е търговски, въззивният съд намира, че молителят продавач не би се легитимирал като кредитор по търговска сделка дори и да е налице неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на част от продажната цена, поради което и въззивният съд не обсъжда възражението на ответника по молбата и събраните във връзка с него доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена.

Поради което и съдът намира, че въззивникът – молителят ЕТ „Георги 3

Таров“ не е кредитор на по търговска сделка, не е налице първата материалноправна предпоставка за откриване производство по несъстоятелност по подадената молба по чл.625 от ТЗ и същата следва да бъде отхвърлена. Предвид на което и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

По направеното искане от въззиваемото дружество за присъждане на разноски няма представени доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 186 от 23.04.2026 г. на Варненски ОС, търговско отделение по търг. дело № 2/26 г.

Решението да се впише в търговския регистър.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в четиринадесет дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4