Решение № 143 от 26.09.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Несебър, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200757 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. С. Н., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.**-Н.Н..“, ЕИК ***, с адрес: град ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5040280 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.89, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Жалбоподателят моли Електронният фиш да бъде отменен поради изтекла давност.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

От фактическа страна:

На 07.07.2021г. за времето от 07:30 часа до 09:45 часа Стойчо Стойчев – мл. автоконтрольор при РУ Несебър, ОЗМВР – Бургас е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TER1-M № 4835, идент. № 542.

Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ ***, позициониран на 203-и км. на Главен път I-9, и с него са заснемани автомобилите, движещи се в посока град Варна – град Бургас, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било 50 км./ч. В 07:59 часа на 07.07.2021г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движил лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 1

69 кв./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта с 19 км./ч над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело клип № 5040280, при което са направени четири снимки: първата отразява с 0,2 секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала за записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е 0,2 секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена 3.0 секунди след засичането скоростта на автомобила. На нея се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е рег.№ ***. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.

За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е съставен протокол от 07.07.2021г. на ОДМВР съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/23.06.2019г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Собственик на автомобила е Н. С. Н., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Н.**-Н.Н..“, ЕИК *** – жалбоподателя.

За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 5040280 срещу жалбоподателя – собственик на автомобила, с който за наказуема е била приета скорост от 66 кв./ч.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е процесуално допустима – Електронният фиш е връчен на 07.11.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 11.11.2024г.

Вмененото на Н. С. Н. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост на движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, установено в рамките на населено ясно, при въведено ограничение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Едновременно с това обаче е посочено, че нарушението е извършено на Главен път I-9. Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се 2 извършва заснемането, което в случая е сторено.

От събраните по делото доказателства не може по категоричен и несъмнен начин да се установи мястото на нарушението, и в частност дали това е извършено в населено или извън населено място. Съдът приема, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван на 07.07.2021г. в 07:59 часа по Главен път I-9 на 203-и км., с посока към град Бургас, с наказуема скорост 66 км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство). Приема, че ограничението на скоростта в този пътен участък е 50 км./ч., но не се установява по какъв начин е въведено това ограничение, респ. ако е извън населеното място дали е било с пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 23.10.2020г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. От представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на автомобила, собственост на едноличния търговец Н. С. Н.. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбоподателя – собственика на автомобила.

Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към 07.07.2021г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил Н. С. Н. и правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. Н. С. Н. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно, но само съобразно описателната част на електронния фиш, именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура.

Неправилно обаче и в нарушение на материалния закон е посочена както правната квалификация на нарушението – чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и е приложена санкционната разпоредба по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвид, че нарушението е извършено не в населено място, а извън населено място, а именно на Главен път I-9. Освен това в съставения протокол от 07.07.2021г. съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е посочено разстояние от 300 метра от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, макар, че в този протокол да е посочено, че не е бил налице пътен знак за ограничение, но съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – посочената като нарушена разпоредба, предвижда ограничение на скоростта извън населено място за лекия автомобил от 90 км./ч. По този начин при анализ на 3 писмените доказателства по делото и при обсъждане на посочения протокол и Електронния фиш, се налага извод за необосновано твърдение от страна на наказващия орган, че ограничението на скоростта в дадения пътен участък е 50 км./ч предвид, че не се посочва основанието за това ограничение. Предвидената за това нарушение санкция е Глоба в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.2, т.2 от ЗДвП, която обаче санкционна разпоредба също не е приложена.

Непосочването на правната квалификация на нарушението, респ. неправилното й посочване, което наред с неправилното посочване на санкционната разпоредба и размер на глобата, която е с фиксиран от законодателя размер, категорично нарушава правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, тъй като съществените противоречия в него, неясноти и непълноти са го опорочили до степен да не може въз основа на него да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на лице, дори и да се приеме, че е извършило административно нарушение по Закона за движение по пътищата.

По отношение на основния довод на жалбоподателя за изтекла давност, следва да се посочи, че административно наказателното преследване се възбужда със съставянето на Електронен фиш, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно нормата на чл.81, ал.1, т.5 от НК, след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. Т.е. обикновената погасителна давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Срокът на абсолютната давност за преследване (четири години и половина) е обвързан единствено с началния момент на започването на давността за преследване – датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Абсолютната давност за преследване е приложима само когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по реализиране на наказателната, респ. административно наказателната отговорност на дееца за извършеното от него наказуемо деяние. Именно затова в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган, да реализира с влязъл в сила акт наказателна/административно наказателна отговорност на дееца, а давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението, респ. нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело 4

№ 1/2024г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административно наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на погасителната давност по НК са приложими в административно наказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 от ЗАНН не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.