Определение № 18552 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18552 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20251100508602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Длъжникът М. А. е депозирала възражение срещу издадената на 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64462/2021 г. на СРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с твърдение, че към момента на издаване на заповедта и нейното връчване, обичайното й местопребиваване е било на територията на Р.Франция, както и че призовката не и е връчена редовно.

Моли възражението й да се приеме, като заповедтта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист се обезсилят.

Съдът намери от фактическа страна следното:

Издадената на 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64462/2021 г. на СРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заявление от 11.11.2021 г. на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД е изпратена за връчване на длъжника М. А. на постаянния и настоящ адрес, отразен в изисканата от заповедния съд справка от НБД, като лицето не е било намерено. Съгласно отразеното длъжникът живее във Франция. Заповедния съд е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по настоящия адрес, като след изитичане на срока е издал изпълнителен лист.

Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ М.Ц. съобщението за образуваното по издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта изпълнително дело е било връчено на длъжника М. А. на 29.05.2025 г.

Възражението е било депозирано на 26.06.2025 г.

С възражението са представени множество документи, целящи установяване на пребиваването на лицето към момента на връчване на заповедта.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна 1 страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ М.Ц., явяащ се официален удостоверителен документ, съобщение за образуваното дело е било връчено на длъжника М. А. на 29.05.2025 г., като възражението е било депозирано на 26.06.2025 г., т.е. в нормативно определения срок и следователно е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

От представените с възражението документи е видно, че М.А. е здравно осигурена във Франция от 2015 г., съгласно осигурителната й карта.

Намирала се е в трудово правоотношение й е била командирована за периода 21.03.2022 г. – 01.04.2022 г. в друго населено място в Р.Франция, съгласно депозирания Договор за командироване, сключен с „Шнайдер електрик Франция”. Била е данъчно регистрирана и е дължала данъци в Р. Франция, съгласно приобщените известия от Генерална дирекция по публични финанси в Р.Франция за периода 2019 г. – 2022 г.

Горното налага несъмнения извод, че към момента на връчване на заповедта длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.Б., като заповедта не му е била връчена лично, налагащо извода за необходимост от приемане на възраженито.

Длъжникът - ФЛ към момента депозиране на заявлението и издаване на заповедта не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Следователно е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.5 от ГПК, нормираща забрана за издаване на заповед за изпълнение в този случай.

Това налага на осн. чл. 423, ал.3 от ГПК обезсилване на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В тежест на длъника следва да се възложат направените от молителя разноски – 25 лв. ДТ, 2,40 лв. за банковия превод и 751 лв. адв. възнаграждение.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема възражението на М. С. А., ЕГН: **********, чрез адв. Е.А., гр.

София, ул. „********, Търговски дом, кант. 238 срещу издадената на 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64462/2021 г. на 78 с-в, СРС на „Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:131001375 Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. С. А., ЕГН: ********** сума в размер на главница 2 2037,63 лв., ведно със законна лихва от 11.11.2021г., мораторна лихва от 586,38 лв. и съдебни разноски -232,48 лв.

Обезсилва издадената на 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 64462/2021 г. на 78 с-в, СРС на „Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:131001375 Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. С. А., ЕГН: ********** сума в размер на главница - 2037,63 лв., ведно със законна лихва от 11.11.2021г., мораторна лихва от 586,38 лв. и съдебни разноски -232,48 лв., както и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 20.04.2022 г. за посочените в заповедта суми.

О с ъ ж д а „Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК:131001375, гр.София, ул.”******** да заплати на М. С. А., ЕГН: **********, чрез адв. Е.А., гр.

София, ул. „********, Търговски дом, кант. 238 сумата 778,40 лв. разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3