Решение № 147 от 20.12.2021, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500413 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. С., гражданка на У., чрез пълномощника адв.А., против решение №164/19.05.2021г. по гр.дело

№1555/2019г. на Бургаския окръжен съд, с което по предявен от „О.“ ЕООД, гр.Я. против „С.“ ЕООД /предишно наименование „А.“ ООД/, гр.З., в несъстоятелност, е прието за установено, че „О.“ ЕООД, гр.Я., е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ зала за обществено хранене на площ от 212,50 кв.м., находяща се в жилищна сграда „Р.“ в УПИ IV-183, кв. 6201 в КК С., имот с идент.

***, отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нот.акт №149 от 27.06.2011г. за извършена обстоятелствена проверка, с който „А.“ ООД е признато за собственик на описания имот , прието е за установено по отношение на „С.“ ЕООД, “К.“ ЕООД, гр.С. и „О.“ ЕООД и Н. С., че „К.“ ЕООД, както и Н. С. не са собственици на имота, като последната е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на „О.“ ЕООД, гр.Я. процесния недвижим имот и в полза на ищцовото дружество са присъдени съдебни разноски.

1

Навеждат се оплаквания за неправилно прилагане на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с него, конкретно Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба №7 за правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони. Твърди се, че не е съобразен двуякият характер на процесния имот, тъй като част от него е включена в застроената площ на сградата, а друга е част от дворното място, като неправилно са интерпретирани и свидетелските показания по спора. Не е изследвано и твърдението, че към момента на учредяване на правото на строеж процесният имот е съставлявал принадлежност към проектираното на партера заведение за обществено хранене. Не е извършено тълкуване на договора за учредяване на правото на строеж и доводите на ответницата и не е извършен пълен и всестранен анализ на доказателствата по делото. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските.

Въззивна жалба против решението е подадена и от „К.“ ЕООД, чрез пълномощниците адв.С. и адв.Т.. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен, с постановяването на друг, с който исковете да бъдат отхвърлени. Навеждат се оплаквания,че съдът неправилно е приел, че площта на процесния имот не е включена в площта на сградата и поради това не е и в предмета на учредената суперфиция, тъй като не е съобразил нормите на Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Неправилно е преценен статута на имота като застроена площ и от гледна точка на конструкцията на сградата. Оспорват се констатациите на вещото лице относно колоните, като се сочи, че съгласно архитектурния проект на сградата и цитираната наредба, няма как да бъдат декоративни, тъй като са отразени като конструктивни елементи на носеща конструкция. Сочат се несъответствия между заключението на вещото лице-архитект и заключението на вещото лице-конструктор, като е налице позоваване на акта за въвеждане на сградата в експлоатация, който е доказателство, че реалното изпълнение на конструкциите на сградата съответства на проекта. Според въззивника, неправилно е прието, че дори колоните, очертаващи процесната площ да са носещи, то тя не следва да се счита застроена, тъй като не са изградени външни зидове. Този извод не съответства на разпоредбите на ЗУТ - §5, т.15 от ДР на ЗУТ, който съдът е тълкувал буквално и стеснително. Не е 2 съобразен с разпоредбата на §2, ал.1 от ДР на Наредба №7 за правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони и с житейската и правна логика, според която след като етажите на сградата лежат върху колоните, то носещите елементи са част от застроената площ на сградата. Горните изводи следват и от разпоредбата на §5, т.47 от ДР на ЗУТ.

В решението не са съобразени последвалите преработки на проекта и разпоредбата на §5, т.18 от ДР на ЗУТ, според която имотът е част от ЗП и от РЗП на сградата.

Счита за неправилни и изводите на съда относно статута на процесния имот като самостоятелен обект на правото на собственост. Не е съобразено твърдението на експерта-архитект, че от архитектурна гледна точка имотът е покрита тераса, която по естеството си е принадлежност, а не самостоятелен обект. Не са съобразени и първоначалният и последващите архитектурни проекти и разположението на имота като принадлежност към заведение за обществено хранене. Самостоятелността на обектите върху терасата е настъпила след преработка на вече придобитата от ответната страна застроена площ на сградата. Решението се сочи като неправилно и досежно предметния обхват на договора за учредяване на право на строеж и тълкуването на неговите клаузи. Твърди се, че не е обсъдено в пълнота съдържанието на договора за суперфиция и събраните по делото свидетелски показания. На последно място се излагат доводи за неоснователно отхвърляне на възражението за изтекла в полза на дружеството придобивна давност.

В общ отговор на двете въззивни жалби, подаден от „О. „ЕООД, чрез пълномощника адв.Ш., се иска оставянето им без уважение като неоснователни. Моли да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно.

Въззивна жалба против решението е подадена и от „С.“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв.С., временен синдик, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Според страната, съдът неоснователно е приел, че имотът не е включен в общата застроена площ на сградата, игнорирайки идейния проект, според който залата е обособена тераса към други съседни имоти, което е довело до погрешни правни изводи. Не е направен задълбочен анализ на договора за учредяване на право на строеж и на доказателствата по делото. В хода на производството е установено, че с преработките не е изграден нов самостоятелен обект, а е извършено 3 единствено заграждане на откритата фасада на сградата. На последно място се оспорват констатациите относно доказването на осъществена придобивна давност с доводи, че строителят упражнява фактическа власт над имота от момента на започване на строителството. Сградата е изградена на груб строеж през 2008г. съгласно издадения Акт №14 и от този момент отделните обекти са годни обекти на вещни права, които могат да бъдат придобивани по давност. Изводът на съда, че „А.“ ООД и „К.“ не са владели имота е неправилен и противоречи на доказателствата по делото. По отношение на първото дружество, по силата на договора за суперфиция, придобивна давност е изтекла на 22.02.2018г.

Горната въззивна жалба е оспорена в писмен отговор от „О.“ ЕООД, с искане да бъде оставена без уважение като неоснователна по вече изложените в преходния отговор съображения.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

След съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е уважил исковете на „О.“ ЕООД, гр.Я. за установяване по отношение на ответника „С.“ ЕООД, гр.З., с предишно наименование „А.“ ООД, в несъстоятелност, че е собственик на процесния имот с идентификатор ***, предсталяващ зала за обществено хранене на площ от 212,50 кв.м. в жилищна сграда „Р.“, построена в поземлен имот *** в к.к. С., за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 149 от 27.06.2011г. на нотариус С. А., рег. №208 на НК, с който „А.“ ООД, гр.З. е признат за собственик на процесния имот, за приемане за установено по отношение на ответниците „С.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, гр.С., и „О.“ ЕООД, гр.Я., че „К.“ ЕООД не е собственик на процесния имот, за приемане са установено по отношение на горните ответници и ответницата Н. С., гражданка на У., че последната не е собственик на процесния имот и за осъждането и да предаде имота на „О.“ ЕООД, като в полза на ищеца „О.“ ЕООД са присъдени съдебни разноски в размер на 11 883,39 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост по приращение, съгласно чл.92 ЗС, върху процесния самостоятелен обект, построен в 4 собствен на дружеството поземлен имот. Същият не попада в обема на учреденото в полза на „С.“ ЕООД право на строеж, както и не е придобит по давност, тъй като до края на 2018г. не е бил във фактическа власт на ответните дружества, като не е собственик и последният приобретател Н. С., която владее имота от 2019г. без основание и дължи предаването му на ищеца.

Така постановеното решение, преценено служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е произнесен от законен състав на компетентния съд по надлежно предявени и допустими искови претенции и при редовно развило се исково производство.

По правилността на решението:

Безспорно е от фактическа страна, че с нотариален акт №66 от 10.03.2004г. на нотариус С. А., рег.№ 208 на НК „О.“ ЕООД са закупили урегулирани поземлени имоти УПИ IV- 183 и УПИ Х-182 в кв.6201 по плана на к.к. С., на площ от общо 2 925 кв.м.

С нотариален акт № 145 от 12.02.2007г. на нотариус №208 на НК, в гореописаните УПИ, обединени в едно УПИ IV-183, отразен по КК като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2925 кв.м., дружеството е учредило в полза на „А.“ ООД, сега „С.“ ЕООД-в несъстоятелност, с управител Д.Б., право на строеж за имоти с разгърната застроена площ от 5061,43 кв.м., при запазено за себе си право на строеж за имоти с разгърната застроена площ от 1 915, 07 кв.м. от общата разгърната застроена площ-6976,50 кв.м. на предвидената за изграждане в поземления имот жилищна сграда с ваканционни апартаменти, разпределени в две секции-„А“ и „Б“ и паркоместа, наречена Ваканционен комплекс „Р.“, при подробно описани самостоятелни обекти за собственика-учредител. За приобретателя-строител правото на строеж е описано в т. 2 с посочената погоре разгъната застроена площ 5061,43 кв.м. от общата 6976,50 кв.м., съгласно идеен инвестиционен проект на жилищната сграда, състояща се от партер с магазини, кафе-ресторант, фоайета, помещения за техническа инфраструктура и паркоместа, пет етажа с апартаменти и ателиета и едно подпокривно ниво с ателиета, разпределени в секция „А“ и секция „Б“, одобрен с Протокол № 1 от 17.01.2007г. на Общински експертен съвет по устройство на територията при

Община

Н..

Приложено е

5 площоразпределение, в което на партерния етаж на секция Б са отбелязани кафе-сладкарница-113.66 кв.м., снек-бар от 153,87 кв.м. и кухня-88,92 кв.м.

Срещу учредената суперфиция приобретатялят се е задължил да построи описаната жилищна сграда.

Издадено е разрешение за строеж № 32 от 28.02.2007г. на Община Н. за изграждане на жилищната сграда, съгласно одобрените/съгласувани проекти на 24.01.2007г. С молба от 13.04.2009г. на „А.“ ООД е направено искане да бъде одобрена преработка на проекта по разрешението за строеж. Видно от обяснителната записка на арх. Н.Н., преработката се изразява в остъкляване на част от пространството под блок А на кота 0, в блок Б разделяне на две кафе-сладкарницата, обединяване на две ателиета и осигурени са 6 бр. паркоместа в прилежащото пространство за сметка на премахнатите 6 бр. от подблоковото пространство. Преработката е одобрена с протоколно решение по т. 23 от протокол № 4/12.05.2010г. на ОбЕСУТ и е отразена в разрешението за строеж в забележка от същата дата. Сградата е построена и въведена в експлоатация, видно от издаденото от Община Н. удостоверение № 126/01.06.2010 г. за въвеждане в експлоатация на строеж.