Решение № 1307 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

М. Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501132 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3919 от 21.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 9924/2021 год. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. К. Х. сумата от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 08.02.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2021 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер, както и е отхвърлен предявен иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 200 лева, като с решението са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД, в частта за сумата от над 1 500 лева до 10 000 лева за присъдените неимуществени вреди, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Излагат доводи, че заплатената преди образуване на делото сума в размер на 1 500 лева е достатъчна да репарира получените от пострадалата увреди. Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е предприела внецапно пресичане на пътното платно и с това си поведение значително е допринесла за настъпване на 1 вредоносния резултат. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска за неимуществените вреди да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият М. К. Х., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Ищцата М. К. Х. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 08.02.2021 год. и причинено виновно от водача И. Д., който е управлявал лек автомобил „Ситроен” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Д., телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищцата, вслествие на произшествието е получила контузия на черепа с охлузно-разкъсна рана на главата в областта на дясно слепоочие и навяхване на десен глезен. Установява се от медицинските прегледи и представената документация, че няма описани данни за загуба на съзнание и получено мозъчно сътресение. При получените травми на ищцата и болковия синдром при правилно лечение и спазване на лечебен режим възстановителния период е 10 дни за травмата на главата и 20 дни за травмата на глезена. При адекватно лечение и спазване на лечебен режим периода на пълно възстановяване от травмата на главата е 30 дни а на глезена 20дни. При лечение травмата на главата неудобството се изразява в невъзможността за мокрене на нараненото дясно слепоочие за 48 часа, а за травмата на глезена неудобството се изразява при физическо натоварване за 10-15 дни. Дават заключение също така, че травмите на ищцата в резултат от произшествието са от групата на леките. При извършения преглед установяват, че към момента по главата на пострадалата липсват белези от травмата на главата в дясна слепоочна-теменна област, а неврологичния статус е без отклонения. По отношение на глезена е налице палпаторна болка на външната част.

2

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. В. се установява, че познава ищцата, знае за произшествието и тя след него се оплаквала от главоболие, главата й била лепена, глезенът я болял, даже до ден днешен кракът я боли. Ходела в дома на пострадалата за да помага на майка й за нейното отглеждане, защото тя била физически неспособна.

Помагали й да се изкъпе, защото не можела сама да отиде до тоалетната. Дясната й ръка била цялата синя и кракът й бил подут много и може би месец - два обувка не можела да обуе, имала световъртеж и те й помагали. До ден днешен й помага, ходи често, ако не е всеки ден, то през няколко дни ходи. Имала проблем с къпането на главата, тъй като била лепена и първите десет дни не трябвало да се мокри. Стояла си вкъщи, не ходела на училище, защото тогава си спомня, че била онлайн на обучение, но на нея й било забранено да посещава училище, тъй като й било забранено да използва телефони, компютър, техниката. Това продължило няколко месеца, дори и сега й е трудно. След катастрофата се променила, била много амбициозно дете, имала страница в Инстаграм, пишела книги и стихотворения. Дори се консултирали с издател за книгата, която тя писала, но след катастрофата не е същото дете. Споделяла, че вече не е концентрирана и не може да се отдаде така, както го е правила преди това, дори в училище имала един изпит, от който й зависело завършването на шофьорския изпит. Тя до този момент все още не го е завършила.

Това й бил важен изпит, защото учила в такова училище, в което завършването зависело от изкарване на шофьорския изпит. Когато я видяла забелязала, че има затруднения с движението. Било й трудно да ходи с десния крак най-вече, а дясната й ръка била синя, била счупена доколкото знае. Било й много трудно да си вдига ръката, дясната й ръка била цялата синя и не можела да я вдига.

Настоящия състав не кредитира така дадените показания от свидетеля, тъй като същите не кореспондират с приетите по делото доказателства и на заключението на мезицинската експертиза, която установява, че липсва разкъсно-контузна рана, т.е. няма лепене на кожа; няма счупване на ръка. Не се установява и причинно-следствена връзка между травмите и неполагане на шофьорски изпит.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените 3 неимуществени вреди, но е достигнал до погрешни изводи относно неговия размер.

Установи се по делото от събраните зоказателства, че пострадалата е получила леки телесни увреди, изразяващи се в охлузно-разкъсна рана на главата в областта на дясно слепоочие и навяхване на десен глезен. Не са налице данни за загуба на съзнание, както и за получено мозъчно сътресение, вследствие на удар. Следва да бъде отчетено, че болковия синдром при пострадалата е 10 дни за травмата на главата и 20 дни за травмата на глезена, а периода за пълно възстановяване от травмата на главата е 30 дни, а на глезена 20 дни. При определяне на обезщетението също така съдът съобразява, че към момента по главата на пострадалата липсват белези от травмата на главата в дясна слепоочна-теменна област, а неврологичния статус е без отклонения. По отношение на глезена е налице палпаторна болка на външната част.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - февруари 2021 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 5 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. От тази сума следва да бъде приспадната платената извънсъдебно преди образуване на делото сума от 1 500 лева за причинените неимуществени вреди и исковата претенция за тези вреди е основателен за сумата от 3 500 лева.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото не се установи с поведението си пострадалата да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. От заключението на приетата пред първоинстанционият съд автотехническата експертиза се установява, че причината за настъпване на произшествието е от субективен характер, като към момента на навлизане на пешеходеца в дясната част на платното за движение и предприемане на пресичането, той е бил извън опасната зона за спиране на автомобила и произшествието е било предотвратимо 4 от водача автомобила. Пешеходеца е преприел пресичане на пътното платно на обозначено за това място – пешеходна пътека, тип „зебра“ и ако водачът бе изпълнил задължението си по ЗДвП да пропусне преминаването на пешеходеца, то не би настъпило процесното ПТП.

Не са ангажирани доказателства по делото за твърдяното от ответната страна обстоятелства, че ищцата е излязла внезапно на пътното платно. Такива данни има единствено в показанията на делинквента, които обаче следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да не се кредитират, тъй като други доказателства в тази насока липсват. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване на това основание следва да бъде оставено без уважение.