Решение № 293 от 14.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000155 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 404 от 06.12.2022 година, постановено по т. дело № 8/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от „П.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. „Д.Ц.“ 37, със съдебен адрес град П., бул. „М.“ 95, против Ш. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. „М.“ № 2, със съдебен адрес град П., ул. „Р.Д.“ 53, ет.3, офис 1, адвокат

Т. М., иск за установяване на вземането, произтичащо от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ***/15.04.2008 г., в размер както следва:

-3 500 лв. - просрочена и непогасена главница, ведно с обезщетение за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 28.04.2021 г. до окончателното изплащане;

- 29 164, 82 лв. - договорна лихва за периода 20.03.2009 г. - 19.04.2021 г. на основание т.7 от договора за кредит;

1

-498, 36 лв. - наказателна лихва за периода 06.03.2009 г. - 27.04.2019 г. на основание т.8 от договора за кредит;

-7,76 лв. - законна лихва за периода 20.04.2021 г. - 27.04.2021 г.;

-42 лв. - разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост.

Осъдена е „П.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Ш. Т. Ч., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв. разноски в първоинстанционното производство.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „П.“ АД в частите, с които са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за следните суми: 3 500 лв. - просрочена и непогасена главница;

1986,19 лв. - договорна лихва, дължима на основание т.7 от договора за кредит за периода от 28.04.2018 година до 27.04.2021 година включително;

7,76 лв. - законна лихва върху главницата за периода 20.04.2021 г. 27.04.2021 г.; 42 лв. - разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2021 година, до погасяване на задължението. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се реши спорът по същество, като се уважи предявеният иск по чл. 422 от ГПК за посочените суми и се присъдят на жалбоподателя разноски за производството по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба е оспорен изводът на първоинстанционния съд, че страните са обвързани от действието на сключения помежду им договор от 15.04.2008 година само на времето на уговорения в него срок в т. 3 – 15.04.2010 година. Този извод противоречал на събраните доказателства, сочещи че договорът е сключен при Общите условия на банката – кредитор за този вид услуга. В тази връзка има позоваване на т. 11 от договора, според която ОУ са предоставени на ответника, той се е запознал с тях и е приел действието им, което е удостоверил с подписа си. Жалбоподателят се е позовал и на разпоредбата на чл. 298, ал.1, т. 1 от ТЗ, според която Общите условия, установени отнапред от търговеца за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Процесният договор съдържал такова писмено изявление под текста на договора, а в разпоредбите му било посочено, че той съдържа Общи условия, неразделна част от него. Уговорката за сключването на договора при 2

Общи условия била част от самия договор. В Общите условия било уговорено, че Банката си запазва правото едностранно да ги променя, за което предварително уведомявала потребителите чрез обявления в банковите си салони и на интернет страницата си, или по друг подходящ начин, определен от нея, без да е необходимо подписването им.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за изтичане на срока на договора на 15.04.2010 година, поради липса на доказателства за периода след 15.10.2010 година ответникът да е сезирал банката с искане за подновяване на издадената карта, като в тази връзка се поддържа, че в тежест на ответника е да ангажира доказателства за входирано в банката изявление от негова страна за прекратяване на договора.

Становището на жалбоподателя е, че договорът е подновяван автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на П. АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Сочи се, че съгласно т. 19.1 и т. 19.1.1 от Общите условия срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му по реда на т.19.2.1 или т.19.2.2. Освен това във всички случаи на прекратяване титулярът бил длъжен незабавно да върне всички издадени към сметката му карти, както и да погаси дебитното салдо по сметката си и да изпълни всички останали задължения към Банката преди изтичане срока на предизвестието за прекратяване, респ. за неподновяване на договора. При липса на искане от страна на титуляра за прекратяване на договора, правото на ползване на предоставения овърдрафт по кредитната карта било подновявано многократно от датата на предоставянето му до настъпването на предсрочната изискуемост на 20.04.2021 година. Погасителната давност за главницата и лихвите по договора започнала да тече от датата 20.04.2021 година, поради което не била изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 422 от ГПК. Посочено е, че погасителната давност за главницата е общата петгодишна такава от крайния падеж на кредита или от обявяването на предсрочната му изискуемост, а не тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като отделните вноски по кредита не са периодични плащания, а вземането за главница е неделимо задължение.

Срещу въззивната жалба на „П.“ АД е подаден писмен отговор от ответника Ш. Т. Ч. чрез процесуалния му представител адвокат Т. М. с 3 изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивното производство. Поддържа се неоснователност на оплакванията, изложени във въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че срокът на договора е изтекъл на 15.04.2010 година, вземането на банката по него е станало изискуемо на 16.04.2010 година и петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла още на 15.04.2015 година, поради което искът е неоснователен. Неоснователни били оплакванията, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид Общите условия към договора, тъй като по делото въпреки дадените указания не били представени Общи условия, действащи към момента на сключване на договора – 15.04.2008 година и приложими в отношенията между страните. Нямало как Общите условия да се приемат като общоизвестни или служебно известни факти на съда, ненуждаещи се от доказване. Представените по делото Общи условия били такива, действащи от 16.10.2020 година и въз основа на тях не можели да се правят изводи за отношенията между страните, поради което съдът правилно приложил клаузите на представения договор – т. 3 и приел, че срокът е уговорен до 15.04.2010 година. Без Общите условия, уреждащи условията за автоматично подновяване на срока на договора, изводът на съда, че срокът е изтекъл на 15.04.2010 година и не е настъпило подновяване, бил обоснован. В подкрепа на този извод било и обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства за периода след 15.04.2010 година ответникът да е сезирал банката с искане за подновяване на издадената кредитна карта, тъй като ползването на предоставените парични средства от него се осъществявало само посредством кредитна карта.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.

259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу част от първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от него искове.

4

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение съдът е ограничен от изложените оплаквания във въззивната жалба.

Преценявайки тези оплаквания, подробно посочени по-горе и установените по делото обстоятелства със събраните доказателства, съдът намира, че въззивната жалба е основателна.

Съображенията на въззивния съд са следните:

По първоинстанционното търговско дело № 8/2022 година по описа на ОС – Пловдив е предявен установителен иск от „П.“ АД срещу Ш. Т. Ч. с правно основание чл. 422 от ГПК. Предмет на иска са вземанията на банката, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 6329 от 13.07.2021 година и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 11559/2021 година по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, включващи 3 500 лв. просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.04.2021 г. до окончателното изплащане, 29 164, 82 лв. – просрочена договорна лихва за периода 20.03.2009 г. - 19.04.2021 г. на основание т.7 от договора за кредит;

498, 36 лв. - просрочена наказателна лихва за периода 06.03.2009 г. 15.04.2017 г. на основание т.8 от договора за кредит;7,76 лв. - законна лихва за периода 20.04.2021 г. - 27.04.2021 г.; 42 лв. - разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост.

Искът е предявен от банката в дадения от съда в заповедното производство едномесечен срок, след подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от длъжника Ш. Т. Ч..

Обстоятелствата, изложени в исковата молба на „П.“ АД срещу Ш. Т.

Ч. са следните:

Посочено е, че на 15.04.2008 г. между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ***/15.04.2008 г., с който на титуляра е предоставено правото да ползва сумата 3 500 лв. при условията на овърдрафт. Ответникът използвал изцяло предоставената му сума.

Овърдрафтът бил в просрочие, считано от 06.03.2009 година, когато 5 длъжникът просрочил изискуемо плащане с повече от пет работни дни.

Твърди се в исковата молба, че неразделна част от договора между страните са Общите условия на банката-ищец за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно т.13.1 във връзка с т.13.1.1 от тези Общи условия банката имала право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с писмено уведомление до титуляра в случай, че той не извърши което и да е плащане по договора и Общите условия повече от пет работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Твърди се, че на ответника е връчена покана от банката чрез ЧСИ за погасяване на задълженията по договора за овърдрафт на 10.08.2020 година, с която му е даден тридневен срок за това и е уведомен, че при неизпълнение на задълженията банката ще счита овърдрафта за предсрочно изискуем. Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 20.04.2021 година и подала заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК на 28.04.2021 година. Искането е да се приеме за установено съществуването на вземанията на банката за сумите по издадената заповед за изпълнение, дължими по процесния договор за овърдрафт и за осъждане на ответника да заплати направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.

В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер, като е направил изрично възражение за погасяване по давност на претендираните вземания – главница, договорни и наказателни лихви и разноски. Неговото становище е, че изискуемостта на вземанията на банката настъпва съобразно Общите условия към договора, които предвиждат, че дата на падежа е всяко пето число от месеца, че гратисният период е 45 дни, след който се начислява лихва за съответната транзакция. Според ответника падежът на всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, като след тази дата главницата става изискуема и банката може да иска изпълнение. Падежът на лихвите върху ползваната сума настъпва след изтичане на 45 дневния гратисен период. Като релевантен момент, от който започва да тече давността, ответникът е посочил датата на последното осъществено усвояване на парични средства от кредитополучателя, в случая – 04.03.2009 година. Падежът съгласно Общите условия настъпил на 05.04.2009 година и петгодишната давност изтекла на 05.04.2014 година, много преди подаване на 6 заявлението по чл. 422 от ГПК на 28.04.2021 година. Твърди се също, че плащанията, извършвани от ответника, последното от които е на 19.04.2016 година, не прекъсват давността, тъй като с оглед спецификата на кредита – овърдрафт, не представляват признание на дълга нито по основание, нито по размер. Тъй като вземането за главница било погасено по давност, не се дължали и акцесорните вземания за договорна и наказателна лихва, предмет на спора. По отношение на претендираните договорни и наказателни лихви се поддържа, че по договора за овърдрафт те имат характер на периодични плащания с начален момент на изискуемостта начисляването им като дължими съобразно Общите условия и се погасяват с тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Според ответника процесният договор от 15.04.2008 година е сключен със срок на действие две години и е прекратен с изтичането на този срок на 15.04.2010 година. Отречено е приложението на Общите условия към договора в отношенията между страните, като доводите за това са свързани с разпоредбите на отменения Закон за потребителския кредит, действал през процесния период и до 12.05.2010 година и поставените с чл. 7 от този закон изисквания. Отречена е възможността за автоматично продължаване на срока на договора въз основа на Общите условия, тъй като страните не били приели прилагането им. Поддържа се нищожност на процесния договор поради неспазване на изискванията на чл. 6, чл. 7, т.4-14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от Закона за потребителския кредит/ отм./.