Решение № 2318 от 13.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2318 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330205195 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 650968-F481440 от 28.07.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което на „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД, ЕИК:203238083, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Равнища“ № 21, представлявано от С. П. М., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се взема становище, че няма доказателства към 01.12.2018г. дружеството да е регистрирано по ЗДДС, както и че от мотивите на наказателното постановление не става ясно дали е подадена месечната справка – декларация за периода м.12.2018г., с която да бъдат подадени регистрите. На следващо място посочва, че административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставяне на АУАН и няма данни за спиране на този срок. Взема становище, че реализирането на имуществената санкция не би постигнало 1 целите на законодателя с оглед изтичане на почти четиригодишен срок.

Поддържа, че деянието съставлява маловажен случай, поради което и следва да се приложи реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт З. оспорва жалбата. Сочи, че производството надлежно е спряно, тъй като след щателно издирване нарушителят не е открит и чак след връчването на акта през 2022г. производството е възобновено. Още посочва, че неподаването на справка декларация съставлява отделно нарушение, в който смисъл сочи практика. Още взема становище, че случаят не е маловажен, като са налице и други нарушения във връзка с неподаване справка декларация и отчетни регистри. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.08.2022г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 09.09.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.01.2019г., свидетелят Н. В. М. – в качеството и на *** ТД на НАП – гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че на „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД, ЕИК:203238083, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Равнища“ № 21– като лице, регистрирано по ЗДДС, не е 2 спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от 01.12.2018г. до 31.12.2018г., а именно – до 14.01.2019г. включително.

С оглед на горното, на 10.04.2019г. свидетелят М. съставила АУАН № F481440/14.04.2019г. срещу „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД, ЕИК:203238083, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в съставен отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, след като последното било надлежно поканено да изпрати такъв с Покана изх.№ 70-00-3753-112/13.03.2019г., получена на 20.03.2019г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне.

След съставяне на АУАН и след щателно издирване, представител на дружеството не бил установен.

Предвид това, с

Разпореждане за спиране на административнонаказателното № 457277 – F481440/14.08.2019г. на *** ТД НАП-Пловдив, същото административнонаказателно производство било спряно по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН.

На 18.07.2022г. препис от АУАН № F481440/14.04.2019г. бил връчен на пълномощник на дружеството Й. Б. Й. – с приложено по делото пълномощно.

Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление на 28.07.2022г..

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н. В. М.. Същата помни случая, макар и не в подробности, като описва начина на извършване на проверката и сторените при последната констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по административната преписка писмени доказателства – Разпореждане за спиране на административнонаказателното № 457277 – F481440/14.08.2019г. на *** ТД НАП-Пловдив от което се установява спирането на 3 административнонаказателно производство по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, Протокол № 1600024679/15.05.2019г. и Протокол № 1600026841/31.05.2019г. от които се установява, че дружеството е търсено и негов представител не установен на декларирания адрес.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД, ЕИК:203238083, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Равнища“ № 21, е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.3 от ЗДДС - за това, че на 15.03.2022г., в гр.Пловдив, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от 01.12.2018г. до 31.12.2022г., а именно – до 14.01.2019г. включително.

Съгласно вече посоченото – установяват се всички съставомерни от обективна страна за описаното деяние обстоятелства, които не са спорни 4 между страните.

Съдът намери за неоснователно възражението, че няма доказателства към 01.12.2018г. дружеството да е регистрирано по ЗДДС. Фактът, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС се установява от доказателствата по делото, а именно – от показанията на свидетеля Н. В. М.. Отделно от това, регистърът на фирмите, регистрирани по ЗДДС е публичен и общодостъпен в информационния портал на Национална агенция за приходите.

На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че от мотивите на наказателното постановление не става ясно дали е подадена месечната справка – декларация за периода м.12.2018г., с която да бъдат подадени регистрите. Последното обстоятелство е неотносимо във връзка с нарушението и няма място в обстоятелствената част на наказателното постановление, доколкото фактът на подаване справка – декларация е различен от този на подаване отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС.

Също така неоснователно се явява и възражението, че административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставяне на АУАН и няма данни за спиране на този срок. В случая, с Разпореждане за спиране на административнонаказателното № 457277 – F481440/14.08.2019г. на *** ТД НАП-Пловдив, същото административнонаказателно производство било спряно по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. След успешното връчване на препис от АУАН № F481440/14.04.2019г. на 18.07.2022г., обжалваното наказателно постановление е издадено на 28.07.2022г., поради което и са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намери за неоснователно и становището, че реализирането на имуществената санкция не би постигнало целите на законодателя с оглед изтичане на почти четиригодишен срок. Тук на първо място следва да се съобрази, че соченият от жалбоподателя дълъг срок на административнонаказателното производство безспорно е факт, но същото се дължи изключително на обстоятелството, че същото дружество не е намирано на декларирания адрес, а не на бездействие на компетентните органи. Също така следва да се съобрази, че в случая е ангажирана 5 административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, като целите по чл.12 от ЗАНН в случая могат да бъдат постигнати единствен с налагане същата имуществена санкция.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Самият жалбоподател не сочи аргумент за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, а единствено излага становище по общите въпроси на приложение същия институт.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложената имуществена санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 за установеното нарушение е предвидено наказание за юридически лица - имуществена санкция в размер от 500 лева до 10 000 лева. В случая имуществената санкция е определена в минимален размер, съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговарят на тежестта на установеното нарушение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63 д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.