Решение № 2219 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2219 гр. Варна, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110102001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ..., представлявана от управителя „Д. Б. ООД, ЕИК *********, срещу П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., ап. ...., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл. 6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 141,84 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за управление и поддръжка на общите части на сградата, от които: 115,20 лева - сбор от неплатени месечни такси за управление за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 18.10.2021 г. и 23.11.2021 г.; 8,30 лева - сбор от неплатени месечни такси за почистване на общите части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.;

12,92 лева - сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.; 5,03 лева сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.; 0,39 лева - сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав;

- с правно осн. чл. 6, ал.1, т. 9 от ЗУЕС за приемане на установено в отношенията 1 между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 381,35 лева, представляваща сбор от незаплатени такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 23.11.2021 г., 26.01.2022 г., 10.06.2022 г. и 17.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът излага, че ответникът П. П. е собственик на обект, находящ се в гр. В., ул. ... № ..., ет. ..., ап. .... Въпреки взетите решения на ОС на ЕС, същият не е заплащал дължимите вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата, както и за фонд „Ремонт и обновяване“. Сочи, че за горните суми е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. по ч. гр. д. № 10417/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, като в срок П. П. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.

Настоява за уважаване на предявените претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. депозира писмен отговор, с който оспорва предявените претенции и настоява за тяхното отхвърляне. Заявява, че не е обвързан от взетите на ОС на ЕС решения от 26.01.2022 г., 10.06.2022 г., 17.10.2022 г., 12.10.2023 г.

Счита, че горните решения противоречат на законовите изисквания за свикване и провеждане на общо събрание. Счита също, че не е обвързан от Договор за възлагане на управлението на етажната собственост от м. ноември 2023 г. Оспорва автентичността на Решения на ОС на ЕС от 26.01.2022 г., 10.06.2022 г., 17.10.2022 г., 12.10.2023 г., както и Договор за възлагане на управлението на етажната собственост от м. ноември 2023 г.

В съдебно заседание ищецът Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ..., се представлява от адв. И. Р. от АК - Варна. Поддържа исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът П. Х. П. се представлява от адв. И. З. от АК Сливен. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание Разпореждане № 38932/12.10.2023 г. по ч . гр.д. № 10417/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 6175/12.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът П. Х. П., ЕГН **********, да заплати на заявителя Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумите, както следва:

- 115,20 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за управление за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 18.10.2021 г. и 23.11.2021 г.;

- 8,30 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за почистване на общите части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от 2 дата 23.11.2021 г.;

- 12,92 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за поддръжка на асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.;

- 5,03 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия асансьор за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.;

- 0,39 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за ел. енергия общи части за периода от 01.02.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно решение на ОС на ЕС от дата 23.11.2021 г.;

- 381,35 лева, представляваща сбор от неплатени месечни такси за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г., съгласно решения на ОС на ЕС от дати 23.11.2021 г., 26.01.2022 г., 10.06.2022 г. и 17.10.2022 г.;

- както и сумата 75,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед в срок от длъжника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ГПК от ищеца.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Е. с. са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части (т. 9); да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата (т. 10). Размерът на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", както и на тези за управление и поддържане на общите части на сградата се определя от общото събрание на ЕС (чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС). С чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е уредено, че решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен - в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.

За успешно провеждане на исковете по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи правно релевантните факти: че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на Е. с. с посочения административен адрес; че са взети решения на ОС на ЕС за събиране на претендираните вземания; размера на вземанията по пера.

Собствеността на ответника върху апартамент 17 в сградата на предявилата исковете Е. с. се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том ХХ, дело 750/1998 г., видно от който на 24.08.1998 г. Е. Х. П. дарява на брат си П. Х. П., ЕГН **********, следния свой личен недвижим имот, придобит на основание продажба и договор за доброволна делба, а именно: апартамент № ..., находящ се на шести жилищен етаж в жилищната сграда в гр. В., ул. „.........“ № ....., с обща застроена площ 90,39 кв. м, заедно с принадлежащата му изба № ..., с площ от 5,07 кв. м, както и 5,5105% ид. ч. от общите части на сградата и дворното място; надареният П. Х. П. е приел дарението.

В тази връзка, неоснователно е твърдението на процесуалния представител на 3 ответника, направено в съдебно заседание на 13.12.2024 г., че апартаментът е притежаван в СИО.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва автентичността на Договора за управление, а само на представените протоколи по отношение на подписите, поставени срещу имената на етажните собственици.

Установява се от заключението на вещото лице Е. А. по допуснатата съдебнографологична експертиза, че подписите в оспорените протоколи от дати 26.01.2022 г., 10.06.2022 г., 17.10.2022 г. и 12.10.2023 г. са изпълнени от лицата, срещу чието име са поставени.

Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 18.10.2021 г., прието е решение за избор на професионален домоуправител – „Т. х.“ ЕООД, по представена оферта. С чл. 1 от Договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части от 27.10.2021 г., сключен между Е. с. на сграда с административен адрес: гр. В., ул. .... № ... и „Т. х.“ ЕООД на основание Решение на ОС на ЕС на 18.10.2021 г., месечното възнаграждение на „Т. х.“ ЕООД е определено на 100 лева, разпределени по 5 лева за всеки самостоятелен обект в ЕС, платими до 30-о число на месеца, за който се дължат.

Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 23.11.2021 г., по т. 5 от дневния ред е прието решение за учредяване на фонд „Ремонт и обновяване“ с месечна сума, постъпваща в него, в размер на 136,50 лева. С решение по т. 2 е определен методът на разпределение на текущите месечни разходи, съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, както следва: таксата поддръжка и управление – на брой самостоятелни обекти в сградата, дължима и от собственици, позоваващи се на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС; такса почистване общи части – на брой ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст; такса асансьорна уредба - на брой ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст; ел. енергия за асансьорна уредба и общи части - на брой ползващи лица, членове на всяко домакинство в сградата, навършили 6-годишна възраст; такса за фонд „Ремонт и обновяване“ – съобразно притежавания % идеални части от общите в сградата за всеки самостоятелен обект.

Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 26.01.2022 г., взети са следните решения: по т. 5 от дневния ред - да се събере към фонд „Ремонт и обновяване“ целево за ремонт на асансьора сумата от 2500 лева на три вноски: първата в размер на 1500 лева, втората и третата – по 500 лева; по т. 4 - от месец май 2022 г. постъпващата месечна сума във фонд „Ремонт и обновяване“ да е 200 лева, разпределена пропорционално спрямо % ид. ч. на всеки самостоятелен обект.

Видно от Протокол от ОС на ЕС, проведено на 10.06.2022 г., по т. 3 от дневния ред е взето решение от месец юли 2022 г. постъпващата месечна сума във фонд „Ремонт и обновяване“ да е в размер на 300 лева, разпределена пропорционално спрямо % ид. ч. на всеки самостоятелен обект.

По делото не са налични данни, а не са наведени и твърдения горните решения на общото събрание да са атакувани по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 2 на ЗУЕС.

Съобразно цитираната разпоредба, срокът за обжалване на незаконосъобразните решения на общото събрание на ЕС е преклузивен. Предвид последното, не може да бъде споделен доводът на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като визираните в исковата молба решения на ОС на ЕС са взети при неспазване на законово предвидените правила за свикване и провеждане на общото събрание. В настоящото производство не може да се извършва косвен контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на собствениците - към датата на предявяване на иска посочените по-горе решения на ОС са стабилизирани и задължение на етажните собственици, вменено им с чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, е да ги изпълняват. Неотносима е цитираната в съдебно заседание на 30.04.2025 г. от процесуалния представител на ответника съдебна практика относно сроковете при оспорен 4 кворум на ОС на ЕС, обективирана в Решение № 198 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 2036/2014 г. на ВКС, I ГО, доколкото същото е постановено по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.