Определение № 2563 от 17.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2563 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110158248 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Ш. Ч., чрез адв. Е. П. от АК- С., с пълномощно към исковата молба срещу ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 9 751,41 лева, от които 6 900 лева – главница по договор № 20133026 от 21.02.2008 г., ведно със законната лихва от 06.10.2010 г. до окончателното изплащане, 2 253,73 лева – мораторна лихва за периода от 06.03.2008 г. до 05.10.2010 г., както и сумата от общо 597,68 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение (414,61 лева) и държавна такса (183,07 лева).

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2023 г. на ищцата е наложен запор върху трудовото възнаграждение като за това е получила съобщение с изх. № 31700/21.08.2023 г. от ЧСИ М. М.. Така ищцата е разбрала, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 733/2023 г. След справка ищцата установила, че последното извършено изпълнително действие е извършено на 03.07.2015 г., а поканата за доброволно изпълнение е връчена на 05.06.2015 г. по изп. дело № 149/2015 г. Поради бездействие на взискателя, встъпил в правата на кредитора – Държавен фонд „Земеделие“, това изпълнително дело е прекратено и е образувано изпълнително дело № 733/2023 г. при същия съдебен изпълнител – ЧСИ М. М.. Ищцата счита, че вземането е погасено по давност, което обуславя правния интерес от водене на настоящото дело.

Навежда, че процесният изпълнителен лист е издаден на 05.04.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение от 05.04.2011 г. по ч. гр. д. № 5349/2010 г. по описа на С.ски районен съд. Твърди, че видно от отбелязване на изпълнителния лист преди това при същия ЧСИ е било образувано изп. дело № 149/2015 г., по което дело последното изпълнително действие е от 03.07.2015 г., а последното плащане – от 25.06.2020 г. Намира, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно в продължение на две години не са извършвани изпълнителни 1 действия по събиране на дълга, което обуславя прекратяване на изпълнителното производство. Навежда, че извършените действия, след изтичането на този 2-годишен срок, са невалидни. Отделно, за образуваното изп. дело № 733/2023 г. ищцата не е била уведомена, като не е получила покана за доброволно изпълнение, нито пък е съобщено за извършена цесия в полза на взискателя. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС. Ето защо моли съда да уважи предявния иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника ***, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез главен експерт по приходите в отдел „Частни държавни вземания“ - Ш. Х., с пълномощно към отговора. В отговора на ответника се твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото липсвали положителни процесуални предпоставки пасивна процесуална легитимация и правен интерес. Ищцата не била представила доказателства, от които да е видно, че е възникнало правоотношение между нея и ответника. Твърди, че като страна по сключения с ищцата договор № 20133026 от 21.02.2008 г., Държавен фонд „Земеделие“ е носител на материалното право на вземане и като такъв именно следвало да бъде конституиран като ответна страна по делото. Допълва, че изпълнителният лист също бил издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“. По същество оспорва иска като неоснователен, с аргумент, че с различни изпълнителни способи (наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ****, възбрана върху ½ ид. ч. от имот, находящ се в с. ******) давността била прекъсвана многократно. Излага, че в резултат на предприети по делото принудителни действия в периода от 17.07.2015 г. до 26.06.2020 г. в сметка на ответника периодично са постъпвали суми за погасяване на частното държавно вземане. Ето защо моли съда да остави иска без разглеждане, като недопустим и да прекрати производството, евентуално да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ответника е да докаже:

1. след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност;

2. наличие на правен интерес от провеждане на иска – висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен);

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже 2 наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства. Основателна е доказателствената претенция на ищеца да бъде изискано от ЧСИ М. М. изп. дело № 733/2023 г. по описа на ЧСИ М. М., както и постановление за прекратяване на изпълнително дело № 149/2015 г. по описа на същия съдебен изпълнител, на основание чл. 186 от ГПК.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 9 751,41 лева, от които 6 900 лева – главница по договор № 20133026 от 21.02.2008 г., ведно със законната лихва от 06.10.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 2 253,73 лева – мораторна лихва за периода от 06.03.2008 г. до 05.10.2010 г., както и сумата от общо 597,68 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение (414,61 лева) и държавна такса (183,07 лева).

По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност;

2. наличие на правен интерес от провеждане на иска – висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен);

3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба 3 посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от ЧСИ М. М. с район на действие С.ски окръжен съд изп. дело № 733/2023 г. по описа на ЧСИ М. М. и постановление за прекратяване на изпълнително дело № 149/2015 г. по описа на същия съдебен изпълнител, на основание чл. 186 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.04.2024 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4