Решение № 1094 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. ....., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110107715 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

19.01.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град .....

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На втори декември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 7715 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на Й. З. Б., с ЕГН **********, от гр.

....., ул. „.....“ № ...., против „.....” ....., с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.

....., представлявано от изпълнителния директор ...., за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 624,02 лв. – главница за топлинна енергия, сумата от 97,67 лв. – мораторна лихва и сумата от 325 лв – за разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г., по изпълнителен лист от 05.10.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.07.2016 г. по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.07.2016 г. по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист на 05.10.2016 г. бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 624,02 лв. – главница за топлинна енергия, сумата от 97,67 лв. – мораторна лихва и сумата от 325 лв – за разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. Също така твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20178580401092 по описа на ЧСИ У. Д.. От издаване на заповедта за изпълнение минали повече от пет години. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „.....” ....., с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Не спори издаден в полза на ответното дружество изпълнителен лист от 05.10.2016 г. по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, както и образувано въз основа на него изп.д. № 20178580401092 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858, действаща в района на СГС.

Излага подробни съображения относно предприети от ответника изпълнителни действия, като твърди, че с молби от 16.01.2019 г. и 22.11.2023 г. представител на взискателя е посочил изпълнителни способи за принудително събиране на вземането. Позовава се на прекъсване на давността по смисъла чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, както и на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК. Направено е искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

От приложеното изп.д. № 20178580401092 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858, действаща в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод Молба с вх. № 37736 от 06.01.2017 г. на „.....” ..... с приложен изпълнителен лист от 05.10.2016 г., издаден по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, по силата на който Й. З. Б. е осъден да заплати на „.....” ..... сумата от 624,02 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.042015 г., сумата от 97,67 лв. – лихва за периода от 31.12.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. до изплащане на вземането, и сумата от 325 лв. - разноски по делото, от които: сумата от 25 лв.

– държавна такса и сумата от 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. На 01.06.2017 г.

ЧСИ е изпратил уведомление по ДОПК и запорно съобщение до банки. На 23.06.2017 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение при условие на отказ. На същата дата длъжникът е подал жалба, която е била оставена без движение, за което въззивникът е бил редовно уведомен на 03.07.2017 г. и с второ уведомление на 25.09.2017 г. На 19.07.2017 г. длъжникът е депозирал заявление по изпълнителното дело. С разпореждане от 13.10.217 г. жалбата е била върната. На 19.01.2018 г. ЧСИ е изпратил искания за справки. С молба от 16.01.2019 г. взискателят е посочил способи за принудително изпълнение, като на 06.01.2020 г. и 20.01.2020 г. ЧСИ е изискал нови справки по делото. С разпореждане от 24.02.2020 г.

ЧСИ е наложил възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот, а с постановление от същата дата е наложил възбрана, като на същата дата е направил искане за вписване на наложената възбрана. С молба от 01.12.2021 г. взискателят е посочил способи за принудително изпълнение. На 14.09.2023 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки.

На 13.10.2023 г. длъжникът е подал молба по чл. 255 от ГПК и жалба. На 24.10.2023 г. ЧСИ е отказал вдигане на наложения запор поради липса на основание. След размяна на книжа жалбата е била администрирана до СГС. По повод на молба от длъжника, на 06.11.2023 г.

ЧСИ отново е отказал вдигане на запорите на банковите сметки поради липса на основание.

С молба от 22.11.2023 г. взискателят е направил нови искания и е посочил способи за принудително изпълнение. С Определение № 27033 от 18.10.2017 г. по гр.д. № 12412/2017 г. по описа на СГС, съдът е било прието възражението на длъжника по реда на чл. 423 от ГПК.

От приложеното по изпълнителното дело Решение № 38127 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 83799/2017 г. по описа на СРС, 125 състав, постановено по реда на чл. 238 от ГПК, се установява, че съдът е признал за установено, че Й. З. Б. дължи на „.....” ..... сумата от 624,02 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.042015 г., сумата от 97,67 лв. – лихва за периода от 31.12.2013 г. до 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, 125 състав. С постановление от 10.04.2024 г. ЧСИ е спрял производството по изпълнителното дело. С разпореждане от 14.05.2024 г. ЧСИ е върнал на длъжника подадени жалби, посочени в разпореждането. По изпълнителното дело е постъпила нова жалба от длъжника, върната с разпореждане от 15.10.2024 г.

3

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените на ищеца към ответника.

По делото е безспорно установено, че на 20.07.2016 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, въз основа на която на 20.07.2016 г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, 125 състав, а въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.д. 20178580401092 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858, действаща в района на СГС. Не се спори, че с влязло в сила Решение № 38127 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 83799/2017 г. по описа на СРС, 125 състав, постановено по реда на чл. 238 от ГПК, съдът е приел за установено дължимостта на сумите, за които суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 38089/2016 г. по описа на СРС, 125 състав.

В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на 20.07.2016 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.

Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Видно от приложения препис от изпълнително дело, по молба за образуване на изпълнително производство „.....” ..... до съдебния изпълнител е била подадена заедно с оригинала на изпълнителния лист. Считано от издаване на изпълнителния лист на 20.07.2016 г. към момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 06.01.2017 г. не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения препис от изп.д. № 4

20178580401092 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. № 858, действаща в района на СГС, е видно, че последното действие от ЧСИ е било извършено на 14.09.2023 г., когато ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки.

Съдът следва да съобрази и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege. Същевременно още при образуване на изпълнителното дело са били изпратени запорни съобщения до банки, а впоследствие е било изпратено искане до Агенция по вписванията за вписване на наложената възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот. Налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, запорът върху които не е вдигнат, както и налагането на възбрана върху собствени на длъжника недвижим имот, без да е вдигната възбраната, са действия, които прекъсват погасителната давност. За съда се налага извод, че към момента на предявяване на исковата претенция – 10.02.2023 г. не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок и вземането не се явява погасено па давност.

Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „.....” ..... не е погасено по давност. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените по делото разноски. Същото като неоснователно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, не следва да бъде уважено.

По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на направените по делото разноски, на същия съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.