Определение № 46018 от 28.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46018 гр. София, 28.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110152499 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Установителен иск за съществуване на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

263959/25.09.2023 г., подадена от „Г-----“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С--“, представлявано от Членовете на УС: В--, ЕГН **********, С-, ЕГН ********** и Н- Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Г. С. Г., със съдебен адрес гр. С----, тел. 0---, e-mail; [email protected] срещу Л. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к.

„Л---, ап. 73, с която е предявен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с който се иска да се признае за установено, че Л. Г. Д. дължи на „Г-----“ АД сумата 2373 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по трудовия договор, прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху сумата от 2373 лева, считано от датата на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение - 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 20221110169476 по описа на СРС 26 с-в за 2022 г.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е бил на трудов договор по чл.67, ал.1 КТ с ищцовото дружество от 05.03.2019 г.

Твърди се, че ответникът е бил уволнен на 30.12.2019 г., съгласно Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като основанието било дисциплинарно уволнение. Посочва се, че причината за уволнението била неявяване на работника на работа за периода от 03.12.2019 г. до 10.12.2019 г. Твърди се, че същият бил поканен да даде обяснения, но не е дал, а заповедта за уволнение му била връчена. Ищецът счита, че е възникнало правото му на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер 1 на срока на предизвестието, уговорено между страните. Твърди се, че била изпратена покана за изплащане на обезщетението, която била получена от длъжника на 15.12.2022 г., но той все още не е платил. Моли съда да уважи иска.

Посочва банкова сметка на която ответника да плати, както следва:

IBAN: BG66BUIN95611000422304, BIC: BUINBGSF, АЛИАНЦ БАНК

БЪЛГАРИЯ АД.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Трудов договор от 05.03.2019г.;

Докладна записка; Покана за обяснения и обратна разписка;

Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" от 30.12.2019г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 30.12.2019г. и обратна разписка; Покана за плащане от 13.12.2022г. и обр. разписка;

Заявление за издаване заповед за изпълнение;

Документ за платена д.т. в заповедното производство;

Разпореждане № 93810/28.07.2023г и Съобщение от 07.08.2023 г.;

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза, на която вещо лице, което, след като извърши проверка при ищцовото дружество, да даде заключение за брутното трудово възнаграждение на ответника и размера на тримесечното обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата молба.

Излага следната фактическа обстановка: пуснал молба за напускане на 15.06.2018 г., поради излизане в пенсия, като ищецът му отговорил, че трябвало да изчака три месеца, тъй като такива били условията на договора.

Изчакал да минат трите месеца, като след това началника на ремонтно звено му заявил, че трябва да чака още, тъй като нямало кой да работи. Изчакал още два месеца и половина и казал на началника, че напуска. Напуснал на 03.12.2019 г. Бил тръгнал на същия ден и не се връщал. Отговорили му, че ще го изгонят като мръсно куче. Нищо не е получавал, не е подписвал нищо.

Всичко било свободни съчинения, датите били измислени, информацията не отговаря на истината. Ищецът се е комбинирал с адвоката и лъгали, като дърти цигани. Посочва адрес и телефон за връзка: гр. София, ж.к. --------- – V, -СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 69476/2022 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1836/16.01.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 07.09.2023 г. (л.44 от ч. гр. д. № 69476/2022 г.), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 09.10.2023 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК (07.10.2023 г. е събота). Исковата молба е подадена в съда на 25.09.2023 г. и в същата дата се представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото 2 производство е допустимо.

По държавната такса

Материалният интерес на иска е 2373.00 лева, поради което таксата по чл.1 ТДТССГПК, редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК е 47.48 лева, които са внесени с платежно от 25.09.2023 г. (л.27 от делото).

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв Г. С. Г., със съдебен адрес гр. С----, тел.

0----, e-mail; [email protected], с валидно пълномощно за всички инстанции (л.26 от делото).

Ответникът не се представлява, на този етап.

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да бъде изготвен доклад по делото

На основание чл.146, ал. 2 ГПК съдът следва да укаже на ответника, че не е ясно дали оспорва истинността на връчените обратни разписки, т.е. дали са подписани от него. Ако ги оспорва то следва да внесе депозит за съдебнографологична експертиза.

На същото основание следва да се укаже на ищеца, че не е ясно какви документи са изпращани в цитираните от него обратни разписки.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед спазване на императивни правни норми и правилно решаване на казуса, следва на основание чл.190 ГПК да се задължи ищецът да представи цялото трудово досие на ответника, в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно че страната е създала пречка за установява на всички факти по повод възникване и прекратяване на трудовото правоотношение.

Следва да се приеме за послужване ч. гр. д. № 69476/2022 г., което да се върне, след влизане в сила на решение по настоящото делото.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и относими, поради което искането следва да бъде уважено. Ето защо исканата експертиза следва да бъде допусната. Експертизата е поискана от ищцовото дружество, поради което депозитът за изготвяне и защита на СТЕ следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК страната следва да 3 бъде задължена да внесат депозит в общ размер на 500 лева (петстотин лева), в едноседмичен срок от получаване на настоящото определениезаседание, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.

За вещо лице следва да се назначи инж. Д-----, което да се призове след внасяне на депозит ([email protected], +-).

Предварителни въпроси

Предявен е осъдителен иск, поради което, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата 18.03.2024 година от 09.15 часа , за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото 4 определение.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.4 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 263959/25.09.2023 г., подадена от „Г-----“ АД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С--“, представлявано от Членовете на УС: В--, ЕГН **********, С-, ЕГН ********** и Н- Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Г. С. Г., със съдебен адрес гр. С----, тел. 0----, e-mail; [email protected] срещу Л. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Л---, ап. 73, с която е предявен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.221, ал.2 КТ, с който се иска да се признае за установено, че Л. Г. Д. дължи на „Г-----“ АД сумата 2373 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по трудовия договор, прекратен поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху сумата от 2373 лева, считано от датата на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 20221110169476 по описа на СРС 26 с-в за 2022 г.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е бил на трудов договор по чл.67, ал.1 КТ с ищцовото дружество от 05.03.2019 г. Твърди се, че ответникът е бил уволнен на 30.12.2019 г., съгласно Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като основанието било дисциплинарно уволнение. Посочва се, че причината за уволнението била неявяване на работника на работа за периода от 03.12.2019 г. до 10.12.2019 г. Твърди се, че същият бил поканен да даде обяснения, но не е дал, а заповедта за уволнение му била връчена. Ищецът счита, че е възникнало правото му на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на срока на предизвестието, уговорено между страните. Твърди се, че била изпратена покана за изплащане на обезщетението, която била получена от длъжника на 15.12.2022 г., но той все още не е платил. Моли съда да уважи иска.