Решение № 439 от 15.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Пазарджик, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200889 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Р. И. от гр.Свиленград, против Електронен фиш серия К №9146379 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Не се явява и пълномощникът- адв.Е. М. от АК- Разград. От същата е депозирана писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива. Моли атакувания ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски на основание чл.38 от ЗА.

За ответника по жалбата- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска потвърждаване на ЕФ като материално и процесуално 1 законосъобразен, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата- наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №9146379 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

Нарушението е извършено на 29.04.2024г., в 10:14 часа, на АМ Тракия, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, в посока на движение от гр.Пловдив към гр.София, и се изразява в движение със скорост от 154 км/ч, при ограничение от 140 км за АМ. За извършеното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на ползвател на заснетия да се движи с превишена скорост лек автомобил Мерцедес С 500 4 матик с рег. № ****, съгласно справка за МПС /л.25/.

Нарушението било установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство- стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. При определяне превишението на разрешената скорост в размер на 14 км/ч., в полза на нарушителя е отчетен толеранс от 3 %, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното за заснемане на нарушението техническо средство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка АИС АНД /л.34/, обжалваният ЕФ е връчен на 25.06.2024г., а жалбата против него е подадена чрез АНО до компетентния да я разгледа районен съд, от активно легитимирано лице, отново на 25.06.2024г., т.е. в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните 2 съображения:

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че в случаите, когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".

Предвид изложеното, може да бъде направен извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Съгласно възприетото с ТР №1/2014г., постановено по тълк.дело №1/2013г. на ОСК на ВАС, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по 3 издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

В този смисъл, атакуваният ЕФ категорично съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.

В ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо средство №00209D32F68B. В този смисъл използваното за заснемане техническо средство е в достатъчна степен индивидуализирано. Понататък, от приложените към АНП писмени доказателства се установява, че процесната стационарна радарна система тип „MULTA RADAR ” е била първоначално инсталирана, настроена и метрологично проверена от представител на фирмата доставчик „Т.“ ООД/л.29/. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта, за което на фирмата доставчик е издадено Удостоверение №10.12.4888/08.12.2010г./л.28/ и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.

Последната проверка на годността на техническото средство, относима към процесното нарушение, е извършена през м.07.2023г., за което е издаден Протокол №107-СГ-ИСИС/26.07.2023г. със срок на валидност от 1 година /л.30./ Периодичността на последващите проверки за техническа изправност на видео-радарни системи е 1 година, което означава, че към инкриминираната дата, процесното АТСС е било технически изправно. Става ясно, че процесното АТСС е стационарно, а не мобилно и временно разположено на пътя, при което за него не е валидно изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно- да се съставя протокол за използването му.

В обжалвания ЕФ ясно са посочени конкретно мястото на нарушението и посоката на движение на процесния автомобил- 86-ти километър плюс 400 метра на магистрала „Тракия”, с посоката на движение- за гр.София. Поради това може да бъде направен категоричен извод, че нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори в ЕФ да не беше посочена посоката на движение на лекия автомобил, то това щеше да е без всякакво значение и по никакъв начин не би накърнило правото на защита.

Най-сетне, към АНП е представена и снимка на нарушителя, от която ясно се вижда регистрационния номер на процесния лек автомобил. Фотосът /л.24 от делото/, придружаващ ЕФ, представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Данните в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Поради това правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като ползвател 4 на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение на инкриминираната дата, доколкото за превишение на максимално разрешената скорост за движение от 140 км/ч в конкретния пътен участък, т.е. по магистрала, от 11 км/ч до 20 км./ч, се налага глоба в размера на 50 лева , съгласно чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.

Съгласно ТР №1/2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС, съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Чл.34 от ЗАНН урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и единствената релевантна при преценка за давностния срок. В заключение, дата на издаване на ЕФ въобще не се предвижда като негов реквизит, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които единствено от значение, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението.

Така че издаването на фиша следва да е съобразено единствено със срока по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК. В процесния случай този срок е спазен /в този смисъл е Решение №128/15.03.2023г. на Административен съдПазарджик по КАНД №1193/2022г./.

Липсата на посочване в ЕФ пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване също не е процесуално нарушение, тъй като, както по-горе бе посочено, общите разпоредби на ЗАНН относно издаване и съдържание на наказателните постановления не се прилагат спрямо ЕФ. Това е уредено в специалните правни норми, съдържащи се в ЗДвП. Единственото приложение на ЗАНН касае процедурата по обжалването на ЕФ, иначе в ЗДвП няма изискване част от съдържанието на ЕФ да включва информация за това пред кой съд и в какъв срок може да бъде сторено това. При издаване на ЕФ, освен възможността за подаване на Декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП, липсва законово изискване и за предоставяне на такава за депозиране на възражения и обяснения от страна на нарушителя.

Предвид всичко изложеното дотук релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакувания ЕФ са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а ЕФ- потвърден.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира писмено становище по съществото на спора, с което се прави искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското възнаграждение следва 5 да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това, заплащането на правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност, като конкретния размер се определи съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - от 80 до 150 лева.