Решение № 1493 от 04.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110103588 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на Т. М. Г., П. А. И., В. М. Г. и М.

К. А. срещу Н. И. К. и Д. Л. Д., с която се иска 1/ прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделски земи от 17.10.2014 г., сключен между ответниците, 2/ да се приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 44/48 ид.ч. от земеделски земи, находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, както и 3/ ответникът Н. И.

К. да бъде осъден да заплати на ищците, както следва: на Т. М. Г. сумата от 1 576.88 лева, представляваща пропусната полза, изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските години от 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024; на П. А. И. сумата от 945.00 лева, представляваща пропусната полза, изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските години от 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024; на В. М. Г. сумата от 709.20 лева, представляваща пропусната полза, изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските години от 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024; и на М. К. А. сумата от 235.80 лева, представляваща пропусната полза, изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските години от 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

1

Ищците твърдят, че в качеството си на законни наследници на Т. Станев И. и Кина Маринова И. са съсобственици недвижими имоти, находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, a именно: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., находящ се местност Кочка, с площ от 12 318 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, номер пo предходен плaн: 109007; 2/ пoзeмлен имoт с идентификатор *** по КККР на с. С., находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8704 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер пo предходен план: 093001. Заявяват, че с постановление за възлагане нa недвижими имоти от 10.7.2014 г. пo изп. дело № 157/2013 г. на ЧСИ С. Косева за купувач на 1/12 идеална част от гореописаните имоти е обявен ответникът Н. И. К., който с договор за аренда на земеделски земи от 17.10.2014 г. е предоставя на ответника Д. Л. Д. за временно и възмездно ползване гореописаните земеделски земи. Считат, че така извършената сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие и заобикаляне на закона. Сочат, че договорът, макар и допустим, съдържа условия, кoитo явно нарушават целта на закона, противоречат на добрите нрави и целят фактическото лишаване oт правата им на съсобственици на земеделски земи. В тази връзка заявяват, че пазарната стойност на ниви под аренда или наем в областта е около 80 лв. на декар или четири пъти пo-високо oт уговорената в договора, още повече, че дoгoвopът е сключен за 25 години, без да е уговорено, че наемното плащане ще cе увеличава за всяка стопанска година. Считат, че така определеният срок е несправедливо и неоправдано дълъг, тъй като за същия те са лишени от възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Сочат, че е нарушена чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, тъй като договорът е сключен от собственик само на 1/12 ид. части от арендованата земя, а уговорката в т. 5, aл. 1 е нищожна, тъй като както на добрите нрави, така и на закона. Считат, че гореизложените основания за нищожност на процесния договор влекат нищожност на цялата сделка, тъй като не биха могли да бъдат санирани пo смисъла на чл. 26, aл. 4 от 33Д. Сочат, че сключвайки договора, ответникът Н. И. К. на практика оспорва собствеността им в гореописаните имoти. Заявяват, че от момента на сключването на договора не могат да сключат договор и да отдадат под аренда или наем земите, защото вписания договор отблъсква желаещите 2 арендатори/наематели, поради което ca пропуснали ползи, изразяващи се в средната пазарна цена за стопанските 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 година.

Ответникът Н. И. К. оспорва предявените искове. Счита за недопустим установителния иск за собственост при твърдението, че между него и ищците липсва спор относно правото на собственост на последните. В тази връзка заявява, че от 2014 г. до 2023 г. чрез техен пълномощник и по негова банкова сметка е изплащал припадащата им се част от рентата, с което е признал правото им на собственост. Счита, че сключването на договор за аренда от негова страна е действие по управление, а не на разпореждане, за да се приеме, че оспорва правото на собственост на ищците. Заявява, че собственически иск е недопустим и на друго основание – доколкото на страната на ищците не участват всички съсобственици на имотите. Сочи, че сключеният от него договор за аренда не е нищожен, като обръща внимание, че същият действа от 10 години и до предявяването на иска ищците са приемали неговите условия, включително относно размера на уговорената рента. Твърди, че проблемът със заплащането на рентата на ищците е възникнал пред м. януари 2022 г., когато пълномощникът на последните му е заявил, че е променил банковата си сметка, впоследствие той му е поискал ново пълномощно, но такова не му е представено. Заявява, че не оспорва задължението си да преведе на ищците дължимата им рента за стопанската 2021/2022 г. и за стопанската 2022/2023 г. веднага след като последните му посочат тяхна банкова сметка.

Ответникът Д. Л. Д. оспорва иска за прогласяване нищожността на договора за аренда на земеделски земи. Заявява, че договорът е законосъобразен и е в действие от 2014 г., като до момента ищците и техните праводатели не са го информирали, че не са съгласни с условията по същия или че не са получавали дължимата им рента. Сочи, че от сключването на договора рентата по същия се изплаща на ответника Н. К. и че доколкото му е известно той е превеждал рентата за ищците по банкова сметка на сина на ищцата П. И..

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищците поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответникът Н. И. К. и неговият процесуален представител поддържат 3 заявеното оспорване и молят за отхвърляне на исковете.

Ответникът Д. Л. Д., редовно призован, не се явява и не заема допълнително становище по исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, активно субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД.

В случая по делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ищците са наследници на Т. Станев И. и Кина Маринова И.

/Кина Т.ова Станева/, на които е възстановено правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, a именно: 1/ нива с площ от 12.318 дка, трета категория, представляваща имот № 109007, находяща се местност „Кочка“, понастоящем представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

С., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, номер пo предходен плaн: 109007; и 2/ нива с площ от 8.703 дка, четвърта категория, представляваща имот № 093001, находяща се местност „Червенка“, понастоящем представляваща пoзeмлен имoт с идентификатор *** по КККР на с. С., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер пo предходен план: 093001.

Установява се също, че за задължение на един от наследниците – Пенчо М.

Г. с постановление за възлагане от 10.7.2014 г. на ЧСИ С. Косева за собственик на 1/12 ид.ч. /2/24 ид.ч./ от въпросните имоти е обявен на ответникът Н. И. К..

Не се спори и се установява също, че на 17.10.2014 г. между Н. И. К., арендодател, от една страна, и Д. Л. Д.м, арендатор, от друга страна, е сключен договор за аренда на земеделска земя, предмет на който са нива с площ от 12.318 дка, трета категория, представляваща имот № 109007, находяща се местност „Кочка“ и нива с площ от 8.703 дка, четвърта категория, представляваща имот № 093001, находяща се местност „Червенка“.

Уговореният срок на договора е 25 стопански години, считано от 1.10.2015 г., а размерът на арендното плащане е 20.00 лева за декар, като е посочено, че 4 размерът на арендното плащане е договорен въз основа на средната пазарна поземлена рента. В чл. 5, ал. 3 е посочено, че Н. И. К. ще заплаща полагащата се част от рентата на останалите съсобственици в съответствие с идеалните части, които притежават, след представяне на документ за собственост и/или удостоверение за наследници, а в чл. 17 – че при трайно изменение на обстоятелствата, довели до очевидно несъответствие между поетите задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, което изменение обаче не може да засяга уговорения срок.

По делото е прието заключение по допусната оценъчна експертиза, според което средната арендна цена за процесните недвижими имоти към датата сключване на договора за аренда - 17.10.2014 г. е била 55.00 лева за декар.

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че когато в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявения иск за нищожност на договор за аренда на земеделска земя с това, че е съсобственик, а със сключения между ответниците договор друг участник в съсобствеността е отдал под аренда общата земя, и твърди, че договорът не произвежда правно действие както според формалното си съдържание, така и според онези съпътстващи сключването му обстоятелства, чиято обща преценка води до извод, че неговият краен резултат и последици са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, искът за прогласяване нищожността на договора е един, а неговото правно основание /квалификация/ е по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /така Решение № 521 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2023 г., IV г. о./.

Предмет на иска за обявяване на нищожността на правна сделка е установяването със сила на присъдено нещо, че същата е засегната от сочения в исковата молба порок – накърняване на добрите нрави, което обуславя несъществуването на правоотношение между страните по сделката.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/.

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения 5 изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти.

В процесния случай, за да бъде налице соченото основание за нищожност е необходимо да бъде установено, че уговореният срок на договора и уговореното арендно плащане, заедно и поотделно, водят до извод за нарушение на добрите нрави. В тази връзка следва да бъдат съобразени също и разясненията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС, както и съдебната практика, съгласно която не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Следва да се има предвид също, че преценката дали една сделка е недействителна, поради нарушение на добрите нрави не се ограничава единствено до сравняването на насрещните престации, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните.