Решение № 237 от 10.11.2025, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 515/2025
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 21, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Павликени, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20254140100515 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника електрическа енергия и мрежови услуги на посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурата, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище вх. № 4453/09.10.2025 година признава, че ответникът е заплатил претендираните задължения за главница и мораторна лихва и моли за отхвърляне на претенцията в тази част.
Поддържа искане присъждане на разноските по настоящото и заповедното производство, с твърдения ответникът е станал причина за инициирането му.
Ответникът, становище и доказателства не ангажира.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил електрическа енергия в твърдяните количества и достъп до разпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
1
Между страните не е спорно, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, както и че имотът, описан в исковата молба е присъединен към електроразпределителната мрежа, като за обекта е открита партида с клиентски. №: *** и абонатен №: ***. Титуляр на партидата е ответника.
Предвид липсата на оспорване на потребителското качество на ответника, обема, количеството и стойността на доставената ел. енергия, както и на признанията на ищеца за погасяване на задължението спорът се концентрира относно това дали в полза на ищеца съществува правото на присъждане на разноски.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Правоотношението по продажба на ел. енергия е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката, като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от електроснабдителното дружество /краен снабдител/ и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране чл. 98а и чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Присъединяването на обекти към електроразпределителната и електропреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените обекти, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл. 16 - 19 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху електроснабдяваните обекти, поради което и тези лица са и посочените от законодателя крайни клиенти, които купуват електрическа енергия за собствено ползване /§ 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ/ и именно те дължат цената на доставената до електроснабдения обект на потребление електрическа енергия /респ. консумираната от обекта ел. енергия /по сключения с доставчика на електрическа енергия договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия.
Предвид което, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване на електроснабдените обекти на потребление на ел. енергия са крайните клиенти, които има предвид нормата на § 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на крайния снабдител на ел. енергия по чл. 98а от ЗЕ. В качеството си на крайни клиенти, които купуват ел. енергия за собствено ползване те са страна по правоотношение с крайния снабдител с предмет - продажба на електрическа енергия и именно те дължат и цената на доставената електрическа енергия.
Това от своя страна е довело до възникване на задължението на ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената на потребената от него електроенергия за процесния период, без да е необходимо предварителното му уведомяване за размера на плащанията, като при неизпълнение на падежа той дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поради липсата на изпълнение на задълженията на ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него за процесните суми във връзка, с което е образувано частно гражданско дело № *** по описа 2 на П. районен съд за 2025 година.
Съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът предявил настоящите установителни искове по чл. 422 от ГПК.
В настоящото производство ищецът признава, че ответникът е заплатил сумите претендирани от него за главница и лихва, като се установява плащането да е направено след завеждане на претенцията.
Съдът намира, че с извършеното плащане изцяло се погасяват задълженията за главница по процесната фактура и лихва за забава. Плащането е извършено в хода на производството, но съдът по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като ответникът е изпълнил задължението си, то следователно след извършеното плащане не съществува задължение към ищцовото дружество по исковите претенции и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени, поради това, че ответникът е платил дължимите суми в хода на производството.
Ищецът, с исковата молба, е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т. 12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази, че плащането на задължението е станало след издаване на заповедта за изпълнение на длъжника и след образуване на настоящото исково производство, т.е. в хода на производството, намира, че на ищеца се дължат разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както за заповедното производство, така и за настоящото исково производство, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, предвид на това, че не е погасил своевременно задълженията си, предмет на исковите претенции.
С оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и 75 лв. за държавна такса за исковото производство.
По претенцията за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съдът намира, че предвид на това, че делото не е голяма фактическа и правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исковото производство е 250 лв., които с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова полза.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д. против А. Й. С., ЕГН ********** от *** искове, с които търси признаването за 3 установено съществуването на вземане за сумите от 273.78 лв. (двеста седемдесет и три лв. и 78 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен № ***, представляващи съответно 248.03 лв. (двеста четиридесет и осем лв. и 03 ст.) - главница за цена на електрическа енергия по фактури, издадени в периода 23.01.2024 г. - 23.04.2024 г., мораторна лихва върху главницата в общ размер на 25.75 лв. (двадесет и пет лв. и 75 ст.), формирана от сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 05.12.2024, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по клиентски № *** към същата дата, както и законна лихва от 06.12.2024 година до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, Рег. № ***/07.01.2025 г. по ЧГрД ***/2025 г на РС - П., като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА А. Й. С., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** сумата общо 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ 4