Решение № 282 от 10.05.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Враца, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420101209 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от "Мъни Плюс Мениджмънт" АД, *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6, чрез адв. В. Г. против С. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. "Митко Орозов" № 16, вх.

"Г", ет. 3, ап. 4.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника С. Ц. Ц. било образувано ч. гр. дело № 3593/2022 год. по описа на Районен съд - Враца и била издадена заповед за изпълнение. Ищецът сочи, че на 18.04.2023 год. му било връчено съобщение с указания от съда относно възможността да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, като в законоустановения срок депозирал настоящата искова молба, с която първоначално са предявени три обективно кумулативно съединени установителни иска за сумата от 493,84 лева, дължима по договор за потребителски кредит № М0000001037/10.06.2020 год., от която: 454,39 лева - главница, представляваща четири броя неплатени вноски по процесния договор за кредит. за периода 10.03.2022 год. 10.06.2022 год.; сумата от 39,45 лева - представляваща четири броя неплатени вноски за договорна лихва за периода 10.03.2022 год. - 10.06.2022 год., както и за сумата от 00,70 лева - представляваща лихва за забава за периода 10.03.2022 год. - 04.08.2022 год.

Ищецът поддържа, че на 10.06.2020 год. ответникът кандидатствал за целеви потребителски кредит, в резултат на което между страните бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит № М0000001037/10.06.2020 год., въз основа на който на ответника била отпусната сума в размер на 2 000,00 лева, която била преведена по посочена от 1 ответника банкова сметка. Сочи се, че съгласно чл. 11.4. от договора общия размер на задължението, което кредитополучателят се задължил да върне за срока на договора е на стойност 2 962,95 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) на кредита в размер на 49,60%. Излага се, че съгласно чл. 11.6. от договора ответникът се задължил да върне паричния заем, ведно с договорената възнаградителна лихва, съгласно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Поддържа, че срокът за който бил предоставен кредита е 24 месеца, а падежът на последната погасителна вноска е 10.06.2022 год. Сочи се, че страните уговорили, че при просрочие на дължима погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитора законна лихва върху цялата просрочена сума върху целия срок на просрочието.

Излага се, че кредитът е изцяло падежирал, а сумата не е платена от ответника, като дължимото, но неплатено задължение е в размер 493,84 лева, от които 454,39 лева главница, представляваща четири броя неплатени вноски по процесния договор за кредит, за периода 10.03.2022 год. - 10.06.2022 год. и от 39,45 лева - представляваща четири броя неплатени вноски за договорна лихва за периода 10.03.2022 год. - 10.06.2022 год. Предвид изложеното се отправя искане за постановяване не решение, с което да се признае за установено, че С. Ц. Ц. дължи на ищеца процесното вземане за сумата от 493,84 лева, от които 454,39 лева - главница, представляваща четири броя неплатени вноски по процесния договор за кредит. за периода 10.03.2022 год. - 10.06.2022 год.; сумата от 39,45 лева представляваща четири броя неплатени вноски за договорна лихва за периода 10.03.2022 год. - 10.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и сумата от 0,70 лева - лихва за забава за периода от 10.03.2022 год. до 04.08.2022 год.

Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника С. Ц., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът - кредитодател е предоставил на ответника кредитополучател заблуждаваща информация относно размера на ГПР, посочен в договора 49,60%, но в него не било включено вземането по чл. 18.2., т. 8 от процесния договор.

Излага, че вземането по чл. 18.2., т. 8 от договора няма характер на неустойка, тъй като не притежава присъщите й, характеризиращи я като такава обезпечителна и обезщетителна функция. Излага становище, че вземането представлява допълнителна и гарантирана за кредитодателя икономическа облага, скрита под формата на неустоечна лихва. Поддържа, че заблуждението относно действителния размер на ГПР внася неравноправие в отношенията между страните по договора, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК кредитодателя не бил включил всички разходи при формирането на размера на ГПР. Изразява становище, че некоректното изпълнение на това задължение се приравнява на липса на отразен в договора ГПР. Излага становище за нищожност на клаузата на чл. 18.2., т. 8 от процесния договор. При тези и други подробно изложени съображения отправя искане за постановяване на решение, с което процесният договор да бъде обявен за недействителен, а предявените искове изцяло отхвърлени.

С молба от 06.06.2023 год. ищецът се е отказал от исковата си претенция в размер на 0,70 2 лева, представляваща лихва за забава за периода 10.03.2022 год. - 04.08.2022 год.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3593/2022 год. по описа на Районен съд - Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. Ц. Ц., ЕГН **********, е издадена Заповед № 2124/07.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 454,39 лева - незаплатено задължение по Договор за потребителски кредит № М0000001037/06.10.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 05.12.2022 год. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 39,45 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.03.2022 год. до 10.06.2022 год., сумата от 0,70 лева - мораторна лихва за периода от 10.03.2022 год. до 04.08.2022 год., както и за сумата от 25,00 лева -разноски в производството за държавна такса и 360,00 лева с ДДС - платен адвокатски хонорар.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 09.03.2023 год. и в срока по чл.

414 ГПК е депозирано възражение вх. № 4225/31.03.2023 год., поради което и с Разпореждане № 1202/03.04.2023 год. по ч. гр. д. № 3593/2022 год., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 1209/2023 год. по описа на Районен съд - Враца.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № М0000001037/10.06.2020 год. .

Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № М0000000293/06.04.2020 г. /договорът в цялост се намира на л. 30-33 от делото/. С посочения договор на ответника е предоставена заемна сума в общ размер на 2 000,00 лева за текущи нужди. Съгласно чл. 8 от договора, кредитодателят превел на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка, а именно: банкова сметка с IBAN:

BG48UBBS88881000270808, за което по ч. гр. дело № 3593/2022 год. по описа на Районен съд - Враца е представено платежно нареждане за кредитен превод. Съгласно чл. 11.4 от договора за потребителски кредит, общия размер на задължението, което ответникът поел да върне за срока на договора от 24 месеца, възлизало 2 962,95 лева, при уговорен между страните годишен лихвен процент - 41% и дневен годишен процент - 0,11%, кати лихвата се изчислява ежемесечно, на база брой дни за месеца, при 360 дни в годината (чл. 9 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) - 49.696%, съгласно чл. 10 от договора. Заемателят се задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски, първата от които които в размер на 123,37 лева и 23 месечни погасителни вноски в размер на 123,46 лева. Падежната дата на първа погасителна вноска е 10.07.2020 год., а на последната – 10.06.2022 год. Съгласно чл. 18.2., т. 7 от договора, заемателят, наречен в договора потребител, се задължил в срок от 3 работни дни след сключването на договора да 3 представи на кредитора оригинален документ, наричан „документ за доходите“, съдържащ подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи (служебна бележка, подадена данъчна декларация, сключен договор и др.), удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на потребителя в представената молба за оценка на кредитоспособността на потребителя, използвана при оценка за кредитоспособността и по настоящия договор. Според чл. 18.2., т. 8 от договора, страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на потребителя, посочено в чл. 18.2., т. 7 ще причини на кредитора вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на потребителя в договорените размери. В случай че потребителят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 18.2., т. 7 същият дължи на кредитора заплащането на извършените разходи от страна на кредитора в общ размер на 240,00 лева.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, по което вещото лице е посочило, че заемът е в размер на 3 202,95 лева, от които главница 2 000,00 лева, договорна (възнаградителна) лихва - 962,95 лева и разходи по чл. 18.2., т. 8 от договора - 240,00 лева.

Вещото лице установява още, че по заема са внасяни суми от страна на ответника, като са погасени вноските за главница до падежна дата 10.02.2022 год. в пълен размер и частично е погасена вноската за главница с падежна дата 10.03.2022 год., в размер на 4,79 лева.

Вноските са възнаградителна лихва са погасени до падежна дата 10.02.2022 г. вкл., а вноските за разходи по чл. 18.2., т. 8 от договора са погасени в пълен размер до 10.02.2022 год. и частично е погасена вноска с падежна дата 10.03.2022 год. в размер на 4,79 лева.

За периода от 10.07.2020 год. до 10.03.2022 год. за погасяване на задълженията си по договора ответникът е внесъл сума в общ размер на 2 701,27 лева, с които са погасени главница в размер на 1 545,61 лева; договорна (възнаградителна) лихва в размер на 923,50 лева и такса разходи по чл. 18.2., т. 8 от договора в размер на 204,79 лева, както и допълнителни разходи в размер на 27,37 лева.

Вещото лице сочи още, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и към датата на депозиране на исковата молба, процесният кредит е обслужван редовно /извършвани са плащания по погасителния план/ за периода от 10.07.2020 год. до 10.02.2022 год., частично е извършено плащане по вноска с падеж 10.03.2022 год., като са останали неплатени четири месечни вноски в пълен размер /10.04.2022 год. - 10.06.2022 год./ и една частично неплатена вноска - 10.03.2022 год.

Изчислява, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда дължимите суми по Договора за потребителски кредит № М0000001037/10.06.2020 год., възлизат на:

454,39 лева – главница, 39,45 лева – договорна (възнаградителна) лихва. От приетото заключение на вещото лице се установява, че дължимият, но неплатен размер на таксата за облсужване по чл. 18.2., т. 7 от договора възлиза на 35,21 лева.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: