Определение № 92 от 02.08.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Шумен, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20223600900108 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение №17/27.03.2024 г. С него е прието за установено, по отношение на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 гр. София, че „.....“ ЕООД, ЕИК 202593081, гр. Русе и Д. И. Д., ЕГН-********** от гр. Шумен в условията на солидарност дължат на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр.

София, ул. „......” №19, със съдебен адрес - гр. София, бул. „.....” №15, ет.2 сумата от 29 681.41 лв, от които сумата от 25 057.73 лв. – главница по Договор за кредит Експерт №2016167 от 29.02.2016 г., 3919.61 лв, представляващи договорна лихва за период от 07.04.2019 г. до 07.04.2022 г., 881.73 лв. – наказателна лихва за период от 07.04.2019 г. до 07.04.2022 г., както и 315.56 лв., представляващи неплатени заемни такси и разноски по договора, както и законна лихва от 07.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №371/12.04.2022 г. по ч. гр. д. 755/2022 г. по описа на ШРС.

Със същото решение е отхвърлен иска в частта, в която се иска да бъде признато за установено, че „.....“ ЕООД, ЕИК 202593081, гр. Русе и Д. И. Д., ЕГН-********** от гр.

Шумен в условия на солидарност дължат на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр. София, следните суми: 3773.47 лв. натрупана договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 07.04.2019 г., както и сумата от 534.65 лв., представляваща обезщетение за забава (надбавка) натрупани за период от 25.04.2017 г. до 07.04.2019 г., поради направено от ответниците възражение за погасяване на тези суми по давност и на основание чл.111, б. „в“, предл.2 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото, „.....“ ЕООД, ЕИК 202593081, гр. Русе и Д. И. Д., ЕГН********** от гр. Шумен, в условия на солидарност са осъдени да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр. София сумата от 1540.43 лв, представляващи направените от ищеца разноски за водене на исковото производство, съобразно с уважената част от иска и сумата от 636.67 лв, представляващи разноските за водене на заповедното производство, съобразно с уважената част от иска, а „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София, е осъдена да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. Шумен сумата от 69.63 лв., представляващи направените от последната разноски за водене на настоящото производство, 1 съобразно с отхвърлената част от иска.

След постановяване на решението, с молба вх. №2162/18.04.2024 г. от страна на адв.

С. Д., ЕГН **********, процесуален представител на Д. И. Д., ЕГН ********** е поискано изменение на решението, в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, в която е посочено, че присъдените разноски, съобразно отхвърлената част от иска, се дължат, не на Д. Д., а на процесуалният й представител осъществил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, по представения договор за предоставена безплатна правна помощ и съдействие. Счита, че предвид изхода на делото и предвид обстоятелството, че е представлявала безплатно доверителката си – ответник в производството, банката следва да бъде осъдена да заплати лично на нея адвокатския хонорар, а не на Д. Д.. Също така излага и, че неправилно решаващия състав на ОС – Шумен, е определил адвокатското възнаграждение по справедливост, приемайки, че не е обвързан от посочените в Наредбата, минимални адвокатски възнаграждения. Сочи, че цената не е сбор от всички материални претенции, тъй като на осн. чл. 2, ал. 5 от Наредбата, адвокатското възнаграждение се определяло, съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и в случая по иска за договорна лихва, дължимото адвокатско възнаграждение било в размер на 521.84 лева, а по иска за обезщетение за забава 195.58 лева или общо 717.42 лева. С оглед изложеното, моли съда да измени и допълни Решение №17/27.03.2024 г. постановено по т.д.

№108/2022 г. на ОС – Шумен, в частта му за разноските, като осъди ищеца „Банка ДСК” ЕАД да заплати още 647,95 лева – адвокатско възнаграждение, представляващо разликата между присъденото и дължимото възнаграждение, с оглед частичното отхвърляне на съединените искове, както и съобразно Наредбата, пряко на адв. С. Д..

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, е депозирала отговор в който сочи, че съдът правилно е определил адвокатското възнаграждение съобразявайки задължителното за всички съдилища на осн. чл.633 от ГПК - Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съгласно което при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е решен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал. от ГПК, съдът не е обвързан от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Правната помощ по делото, била осъществена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и в този случай хонорарът се определял от съда, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, а в случая, делото не се отличавало с такава, адвоката не се е явил по делото и действията му се свеждали само до подаване на отговор на искова молба, допълнителен отговор на искова молба и молба преди съдебно заседание, поради което моли молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК е подадена в законовия срок, който е и срока за обжалване на решението – чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна, само в частта й, с която се иска, изменение на решението в частта за разноските, като присъдените такива, се присъдят в полза на адвоката осъществил безплатната правна помощ, а не на ответницата по делото Д.

2

Д..

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, поради което решението в тази му част, следва да се измени и разноските по делото, в размер на 69.63 лева, съобразно отхвърлената част от иска, следва да се присъдят в полза на адвоката осъществил безплатната правна помощ.

В останалата й част молбата е неоснователна, поради следното:

В мотивите на постановеното решение №17/27.03.2024 г. съдът подробно се е мотивирал, че при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, същия не следва да прилага Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като същата установява неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските възнаграждения. Позовал се е на относимата към казуса практика - Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав е направил преценка по приложението на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към Наредба №1/2004 г., с оглед на което същия е приел за справедлив размер на адвокатското възнаграждение на адвоката, осъществил безплатната правна помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа в размер на 500 лева и с оглед отхвърлената част на исковете е присъдил такова в размер на 69.63 лева.

Въведеното с чл.38, ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г., не съответства на правото на ЕС, поради което 3 не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съгласно посочените критерии, съда е присъдил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищците по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер под минималния по Наредбата, като при определянето му е отчетен положения от пълномощника труд. Следва да се посочи и това, че разноските не са направени от страните по делото, а се присъждат на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ.

С оглед на горното следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответницата за изменение на Решение № 17/27.03.2024 г., постановено в настоящото т. д. №20223600900108 по описа на ОС – Шумен, в частта му за присъдените в полза на адвокат С. Й. Д., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение, като и се присъди допълнително сумата от 647.95 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248, ал. 2 от ГПК, Решение № 17/27.03.2024 г., постановено в настоящото т. д. №20223600900108 по описа на ОС – Шумен, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София, да заплати на адвокат С.

Й. Д., ЕГН **********, в качеството й на процесуален представител на Д. И. Д., ЕГН ********** сумата от 69.63 лева (шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. Й. Д. с ЕГН, да бъде изменено Решение №17/27.03.2024 г., постановено в настоящото търг. д. № 20223600900108 по описа на ОС – Шумен на основание чл. 248 от ГПК за присъдените на адвоката пълномощник разноски за адвокатско възнаграждение с правно основание чл.38, ал. 2 от ЗА, като й се присъди допълнително сумата от 647.95 лв., като неоснователно.

Настоящото определение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – Варна, съобразно с чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4