Решение № 778 от 15.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000585 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Мултимон“ ЕООД, с която обжалва решение № 260 151 от 04.04.2023 г., постановено по т. д. № 476/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е осъдил „Мултимон“ ЕООД да заплати на „ Рейнмен“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, сума в размер на 260 443.01 лева, представляваща част от общия размер на вземането за дължимо и незаплатено възнаграждение по договор от 28.11.2018 година от 433 229.15 лева с ДДС, която сума от 260 443.01 лева с ДДС е дължимо и незаплатено възнаграждение по протокол за преговори от 28.11.2018 година, представен с исковата молба, за монтаж на спринклерна и хидрантна инсталация за Reffeiner (рафинираща инсталация), обект сушилня MDF, навес, обект секачница, във фабрика "Кроношпан" ("Kronospan") Велико Търново, Република България, съответстващо на предоставените монтажни услуги за периода м. декември 2018 година - месец юли 2019 година (за месец юли частично за 640 часа от общо положен труд от 1 428 часа), за което са издадени и фактури № 16 от 01.08.2019 година на стойност от 181 286.66 лева с ДДС за монтажни услуги и фактура № 17 от 02.09.2019 година на стойност от 128 052.10 лева е ДДС за извършените монтажни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2021 година и до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 23 095.61 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.

1

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на необосноваността и неправилността на решението твърди, че изводите на съда противоречат на действителното фактическо положение и не кореспондират със събраните по делото доказателства, а подходът при формиране на решението е едностранен. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел кой двата насрещни договора ще приеме за валиден в отношенията между страните, тъй като жалбодателя е създал пречки за събиране на доказателства относно установяване авторството, като не е представил оригиналът на приложения към отговора на исковата молба договор и не е положил усилия за снабдяване с оригинала и приема за автоматично доказани твърденията на ищеца. Оспорва се извода на съда, че липсват твърдения и доказателства ищецът да е работил преди м. 12.2018 г. Прави анализ на събраните гласни доказателства, както и на уговорките между страните. Оспорва извода на съда, че поставянето на подписи с тампонен печат е било практика съдоговорилите се, като посочва, че вещото лице е изследвало само един такъв договор. Твърди неправилно приложение на нормата на чл. 161 от ГПК, както и твърди, че събраните доказателства установяват извършване на работа от м. юни 2018 г., поздовавайки са писмото, изпратено от самия ищец.

Оспорва и изводите по отношение съдържанието, оригиналите и начина на изпращане на седмичните отчети, като твърди, че от събраните доказателства не се подкрепят изводите на съда в тази насока. Твърди, че съдът е направил противоречиви изводи за мотивиране на решението, като на стр. 5 приема, че страните са уговорили частично приемане на работата, а на стр. 10 приема, че не е възможно частично приемане на работата. В тази връзка твърди, че съдът напълно неправилно е достигнал до извод, че е невъзможно частично приемане на работата на ищеца, както и че липсва анализ на съвкупността от представени документи, а именно на протоколите и седмичните отчети, представени от ищеца с тези представени от ответника във връзка с възражението за прихващане, заедно със заключението по СТЕ.

Оспорвайки изводите на съда твърди, че в.л. З. не е дала отговор, че е налице невъзможност да се приеме частично работата, тъй като в о.с.з. на 16.05.2022 г. многократно е заявила, че към договора на ищеца няма отчетни форми с посочена извършена работа, за разлика от отчетните форми по договорите към възражението за прихващане. Твърди необоснованост и незаконосъобразност на извода на съда на стр. 10, абз. 3, че „в случая, приемането на работата означава приемане на отработените часове квалифициран труд от служителите на ищеца“, тъй като монтажните дейности е следвало да се документират в седмичните отчети и в приемо- предавателни протоколи (както това са направили наетите след „Рейнмен“ подизпълнители). Твърди, че от името на ответника „Мултимон“ ЕООД да не е правено възражение за некачествено изпълнение, на каквото неправилно се позовава съдът. Твърди, че с отговора на исковата молба и през цялото време на процеса е навел твърдение, че ответникът е спрял работа, без да уведоми „Мултимон“ ЕООД, забавил е изпълнението, което се е наложило да се наемат други подизпълнители, които да довършат работата на ищеца.

2

По отношение на решението в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на ответника с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата общо от 184 850 евро и 4 725 лв., представляващи вреди, изразяващи се в сторени разходи за довършване на работата на обекта твърди, че е изпълнил указанията и разпределената ни доказателствена тежест. В тази връзка твърди, че страните не спорят относно наличието на облигационни отношения като ответникът е възложил на ищеца да извърши монтаж на противопожарна система в помещения на инвеститора, а съществуването на писмен договор между търговци е необходим само в случаите, предвидени в закон. Твърди, че в резултат на поведението на ищеца, изразяващо се в спирането на работа, липсата на уведомление до доверителя ми, липсата на комуникация при многократните покани, представлява реално неизпълнение на поетите от същия задължения да извърши монтажи на противопожарни съоръжения. Инвокира доводи, че настъпването на имуществените вреди, предмет на възражението за прихващане, са установени чрез заключението на в.л. Г. в ССЕ, съгласно която по представените по възражението за прихващане договори и фактури ответникът действително е направил разходи в размер на 167 190 евро и 4 750 лв., подробно описани в договорите. Твърди наличието на процесуални нарушения, тъй като с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор на исковата молба обосновано е поискал съдът да задължи ищеца на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал седмичните отчети, приложени към исковата молба, но съдът е отказал да задължи ищеца. В тази връзка твърди, че съдът е поставил ищаца в привилегирована позиция, тъй като не е приложил санкцията за непредставяне. С оглед на всичко изложено твърди, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказаталествата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Алтернативно моли съда, в случай на преценка относно основателността на предявените искове да постанови решение, с което да се уважи направеното възражение за прихващане, като претендира и сторените в производството разноски.

Ответникът „Рейнмен“ ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че първоинстанционния съд правилно е преценил фактите, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил обосновани изводи. Твърди, че съдът правилно и обосновано е направил извод, че страните са обвързани от правоотношение, обективирано в представеният от ищеца договор, тълкувайки волята им. Твърди, че съдът правилно и след съвкупна преценка на доказаталествата е направил извод относно началния и крайния момент на изпълняваната работа, като е отчел и свидетелските показания в тази насока.

Прави разбор на твърдението относно съществуването на клаузата на чл. 14.3 от представеният от него договор, като твърди, че съдът правилно е приел, че поставеният печат от третото лице не следдва да се тълкува като доказателство в посока наневалидност на договора. Твърди, че несъстоятелни и недоказани са твърденията относно липсата на противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ. Оспорва и наведените твърдения свързани с подписването на договорите с тампонен печат, от което е направен извод във въззивната жалба за липсата на знание относно съществуването на два договора. В тази връзка твърди, 3 че събраните доказателства установяват, че страните са обвързани от представеният от ищеца договор ( заявка и протокол подписани от Д. Т., неустановяването на подписването от страна на Д. Н. на представените заявка и протокол). Твърди, че свидетелските показания напълно кореспондират със събраните по делото и представени от ищеца писмени доказателства. Оспорва наведените твърдения относно закблючението на СПЕ. Оспорва и наведените твърдения относно началото на работата, както и относно начина на отчитане на извършената работа и издаването на фактурите, както и по отношение на начина на отчитане на работата, който се установява от свидетелските показания. С оглед на това твърди, че съдът е направил обоснован извод, че от свидетелските показания и СКЕ е установено, че фактурите, противно на възраженията на ответника са били придружени с оправдателни документи за сумите по тях. Прави анализ на СКЕ като твърди, че от нейните заключения се обосновава невярност на изложените нвърдения от страна на ответника.

Твърди, че от закблючието на назначената съдено-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е заприходил процесните фактури и е ползвал данъчен кредит по тях. Оспорва наведените твърдения за незаконосъобразност, противоречие и необоснованост на изводите на съда по отношение възможността/невъзможността за приемане частично на изпълнената работа, като твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява обоснованост на изводите на съда. Оспорва и твърденията за незаконосъобразност на изводите на съда по отношение на наличието и воденето на дневник на строежа, като твърди, че от свидетелските показания се установява, че такъв е следвало да бъде воден от ръководителя на строежа, което е бил представител на ответника. По отношение на приемането на работата оспорва наведените твърдения незаконосъобразност на изводите на съда, произтичаща от кредитиране на показанията на разпитания по делото свидетел Б. Б..

Прави анализ на заключението на СТЕ, като твърди, че изводите на съда по отношение на общия дял на изпълнената работа са правилни, тъй като не се основават на оспорени частни свидетелстващи документи. Оспорва и наведените твърдения за липсата на равнопоставеност на страните, като твърди, че е доказал при условията на пълното и главно доказване наличието на облигационни отношения, обективирани в представеният от него договор.

По отношение на наведените твърдения за необоснованост на решението, в частта относно отхвърленото възражение за прихващане твърди, че съдът правилно е приел, че ищецът правомерно е спрял работата, за което не е необходимо надлежно уведомяване.

Отново развива доводи относно работата на вещото лице, което е дало заключение по оспорени документи, както и да се съоБрази от съда, релевираното от ответника в отговора на исковата молба твърдение, основаващо се на изявление от същия, че до 10.02.20 г. друг строител не е започнал работа по обекта. С оглед на това инводикара довод за законосъобразност на изводите на съда по отношение на това, че наемането на подизпълнители не е причинна връзка с поведението на ищеца, а по-скоро с поведението на ответника. По отношение на наведеното твърдение относно неприложението на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД твърди, че същото е неприложимо в случая, а по отношение 4 на наведеното нтвърдение за поставяне в по-благоприятно положение на ищаца с незадължаването за представяне на оригиналите на отчетите, твърди, че е провел пълно главно доказване на отрицателния факт, че същите не се намират у него, тъй като същите са съставяни от представител на ответника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.