Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 489 от 11.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Наказателно дело за възобновяване 641/2024
Вид
Решение № 489
Подписан
11.10.2024
В сила
11.10.2024
Състав
Красимира Медарова, Николай Джурковски, Калин Калпакчиев

Цитирани разпоредби

  • чл.8 и 9 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл.8 и 9 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.247в · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 269, ал.3, т.4, б."в" · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.423 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.423, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.423, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Красимира Медарова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200641 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения А. В. Б. за възобновяване на н.о.х.д № 334/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград и за отмяна на влязлата в сила присъда № 7/24.01.2023 г., с която на Б. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено от него престъпление по 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.

В искането за възобновяване на делото се посочва, че наказанието по цитираната присъда е било кумулирано с други влезли в сила осъждания спрямо него, като за изтърпяване на определеното общо наказание осъденият е бил предаден по силата на ЕЗА от компетентните власти на /държава/, където е бил задържан, като понастоящем се намира в Затвора – гр.Бобов дол. Прави се искане след възобновяване на делото и отмяна на присъдата на районния съд, поради неучастието му в наказателното производство, за което не е бил уведомен спрямо него да се определи мярка за неотклонение „ подписка“.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Б. и упълномощеният защитник адв. Н. поддържат искането за възобновяване на делото по изложените в същото съображения и с направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда на РС 1 Благоевград.

Защитникът на осъденото лице акцентира на факта, че присъдата е постановена без участието на подзащитния му, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, който е бил представляван от служебен защитник и не е бил уведомен за образуването на наказателното производство спрямо него.

Посочва, че искането е подадено в законовия 6-месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда, за която подзащитният му е узнал при задържането му в /държава/ по повод изпълнение на ЕЗА, докато е подновявал документа си за самоличност и с негово съгласие е приведен в мястото за лишаване от свобода в Р България, където се намира и понастоящем.

По тези съображения счита, че производството по делото следва да се възобнови и по отношение на Б. да се определи мярка за неотклонение „подписка“.

Осъденият Б. в последната си дума пред ВКС моли за възобновяване на производството по делото и за вземане на мярката за неотклонение, посочена от неговия защитник.

Представителят на Върховна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е допустимо и основателно и следва да бъде уважено, поради наличие на законовите предпоставки за това – неуведомяване на лицето, че спрямо него се води наказателно производство и неучастие лично в нито едно процесуално действие.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо да бъде разгледано, тъй като се иска възобновяване на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Същото е подадено на 05.04.2024 г. чрез РС-Благоевград / Вх.

№ 8068/05.04.2024 г./ в законовия 6 – месечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК, считано от фактическото предаване на осъденото лице от страна на компетентните органи на /държава/ в изпълнение на издадена спрямо него ЕЗА за изтърпяване на наложеното наказание с влязлата в сила присъда. Присъдата на Районен съд – Благоевград е постановена на 24.01.2023 г. и не е обжалвана пред въззивната инстанция, поради което е влязла в сила на 09.02.2023 г. По делото е приложена справка от Началника на Затвора-гр. Бобов дол, Изх. № 53/ 17.09.2024 г., съгласно която осъденият Б. е постъпил в затвора на 28.02.2024 г., след като на 27.02.2024 г. е бил предаден на българските власти в изпълнение на ЕЗА от компетентните органи на /държава/.

От съдържанието на същата справка се установява, че осъденото лице понастоящем изтърпява общо наказание в размер на три години лишаване от свобода по влезли в сила осъждания, групирани с Протоколно определение № 600/26.10.2023 г. по ЧНД №260/2023 г. на РС-Благоевград.

Разгледано по същество, искането за възобновяване се явява основателно по следните съображения:

2

Наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, предмет на искането за възобновяване е образувано с Постановление за образуване на Досъдебно производство/ДП/ от 27.05.2019 г. по пр. преписка вх. №1622/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Благоевград за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Досъдебното производство по делото е проведено в цялост без участието на осъденото лице, което не е било уведомено за неговото образуване и за провежданите в хода на същото процесуалноследствени действия.

С постановление от 03.02.2022 г. за привличане на обвиняем при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК осъденият А. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, б.“а“ и „б“ от НК.

Привличането е било в негово отсъствие и с участието на служебен защитник, тъй като Б. не е бил намерен, за да бъде призован от известните по делото адреси, както и от изготвените справки от местата за лишаване от свобода и за задържане и за задграничните пътувания на лицето не е било установено неговото актуално местонахождение.

Досъдебното производство по делото е приключило с Мнение за съд на досъдебно производство от 07.02.2022 г. на Старши разследващ полицай Р. З., в което се съдържат данни, че в хода на досъдебното производство А. Б. е подал заявление за издаване на временен паспорт в Посолството на Р България в /населено място/, /държава/, като е приложено копие от заявлението, в което са вписани адреса на лицето в /държава/ и телефонен номер за връзка. В постановлението е посочено, че е осъществена връзка по телефона с Б. и разследващия полицай З. го е запознала с необходимостта от извършване по делото на процесуално – следствени действия с негово лично участие и е бил призован за 27.10.2012 г. за следните действия : „привличане на обвиняем, разпит на обвиняем и предявяване на разследването.“ Както и че осъденият Б. не се е явил на датата, за която е бил призован и с него не е могла да бъде установена последваща връзка по телефона на посочения в заявлението номер.

След приключване на ДП по делото от прокурор при РП-Благоевград е бил внесен обвинителен акт срещу А. В. Б. на 09.03.2022 г. във връзка, с който е било образувано н.о.х.д. № 334/2022 г. по описа на РС - Благоевград .

Съдебното производство по делото пред първоинстанционният съд е проведено в отсъствието на осъденото лице, което не е могло да бъде намерено, за да се уведоми за предявеното срещу него обвинение чрез връчване на препис от обвинителния акт и запознаване с разпоредбата на чл. 247 в от НПК.

От докладната записка от ОЗ „Охрана“ относно връчване на призовка за лицето е установено, че не е открит на установения адрес в /населено място/ и по данни на Е. Б., чичо, се намира в /държава/ за период от повече от две години, където живее и работи. В докладната записка е цитирана и справка за пътуванията му извън страната с данни за последно напускане на Р България на 22.11.2019 г. без данни за връщане обратно.По делото не са били получени данни за местонахождението на лицето и посредством обявяването му за общодържавно издирване /Б. е бил обявен за ОДИ с телеграма № 11999/02.06.20 г./, като 3 от получената справка от ОД МВР – Благоевград е установено, че издирването на лицето продължава.Съдът е назначил служебен защитник на А. Б., който да го представлява и защитава в съдебното производство по делото, което е проведено и приключено в негово отсъствие. Съдебното производство по делото пред районния съд е приключило с присъда в съдебно заседание на 24.01.2023 г. с участието на служебен защитник на подсъдимия и в негово отсъствие. Служебният защитник на осъденото лице не е обжалвал постановената присъда и същата е влязла в сила на 09.02.2023 г.

Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на цялостното наказателно производство по делото обуславят извод за основателност на искането за неговото възобновяване от страна на осъдения А. Б. и за отмяна на влязлата в сила присъда.

Съгласно текста на чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъденото лице за възобновяване на делото се уважава, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство това лице се е укрило, което е било пречка за изпълнение на процедурата по чл.247в от НПК, или когато тази процедура е била изпълнена и осъденият не се явил в съдебно заседание без уважителна причина.

Настоящият казус изключва приложението както на първата, така и на втората хипотеза, при които искането за възобновяване на задочно осъдено лице не се уважава.От материалите по делото се установява, че в хода на досъдебното производство по делото лично обвинение на Б. не е било предявявано, тъй като същият не е бил намерен, за да бъде призован за участие в производството, включително и като свидетел, в което качество първоначално е бил конституиран.

Впоследствие след образуването на съдебното производство по делото Б. отново не е бил намерен, за да се призове за съдебно заседание и да се изпълни процедурата по чл.247в от НПК за връчване на препис от обвинителния акт, за уведомяването му относно насрочването на разпоредително заседание и за останалите посочени в този текст въпроси и права, както и за уведомяване за условията за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Наличните по делото данни от мнението за предаване на съд от разследващия полицай за това, че осъденият е бил редовно призован по телефона с цел привличане като обвиняем и предявяване на разследването по делото, за които действия той не се явил на посочената дата не могат да послужат за извод в обратна насока за неоснователност на искането за възобновяване.

Призоваването на лицето, което безспорно може да се извърши по телефона, поради което е редовно не може да се приравни на предявяване на обвинение по смисъла на чл. 247в от НПК и да породи предвидените в текста правни последици.

От една страна по делото не е установена причината за неявяване на лицето на посочената дата и дали същата не е с уважителен характер, което би изисквало ново призоваване.

Независимо, че Б. не е уведомил органа, който го е призовал относно причината за неявяването си, към този момент той не е имал качеството на обвиняем по делото, поради което неявяването му не може да породи негативни правни последици от значение за 4 настоящото производство. От друга страна, редовното призоваване за извършване на определено следствено действие с участието на лицето не може да се приравни на извършване на конкретното действие, за което е призовано, тъй като се касае за различни процесуални действия, по отношение на които лицето разполага със съответни самостоятелни процесуални права.

В заключение, с оглед установените по делото факти относно провеждането на задочното производство се налага извода, че неучастието на Б. в съдебното производство по делото, приключило с влязлата в сила присъда не е било по негова лична воля и желание и че той не се е лишил от тази възможност съзнателно, поради което е налице нарушение на правото му на лично участие в процеса и производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация относно нарушените му права. Правото на лицето на лично участие и защита във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1, вр. т.3, б.”с” и „d” от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи / ЕКЗПЧОС/. Вътрешноправният механизъм, предвиден за компенсация в случай на допуснато нарушение на това право е възобновяването на производството по реда на чл.423 от НПК, който в случая с Б. следва да намери приложение, като се възобнови производството по делото и се отмени влязлата в сила присъда на РС-Благоевград с връщане на делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на привличането на обвиняем.