Решение № 1283 от 05.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Пловдив, 05.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330201345 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 26-0444-000039 от 16.02.2026г. на Началник сектор в 05 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на Г. Л.

С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро /с левова равностойност 500,01лв./ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Л. С., редовно и своевременно призован, не се явява лично и се представлява от своя процесуален представител адв. Т. Т., който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата и излагат мотиви в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище по жалбата изпратено до съда моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на подадената жалба 1 прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.12.2025 година, около 22:51 часа, в гр. Пловдив, на ул.

„Съединение“ № 15, жалбоподателят Г. Л. С., била спрян за проверка от полицейски служители на 05 РУ при ОДМВР Пловдив, измежду които и свидетеля П. Д. Ч., в момента на управление на лек автомобил "Опел Мерива", с рег. № ** **** **, собственост на И. Р. С.. Полицейските служители установили че жалбоподателят имал поставени табелати с регистрационен номер на автомобила на определеното за това място, но регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 25.11.2025г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължитиелна застраховка „Гражданска отговорност“.

Установено е по делото че към 03.12.2025 година, около 22:51 часа, жалбоподателя не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

Преценено било, че тези обстоятелства съставляват административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Затова бил съставен АУАН серия GA, № 1244144 от 03.12.2025г. в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с отбелзяване, че няма възражения.

С мотивирана резолюция № 25-0444-М000108 от 08.12.2025г. административнонаказателното производство било прекратено на основание чл. 54, ал. 1 т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като било образувано Досъдебно производство № 655/2025г. по описа на 05 РУ за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление от 06.01.2026г. по пр.пр. № 18522/2025г., наблюдаващия прокурор отказал да образува ДП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратил материалите на Началника на 05 РУ при ОДМВР

Пловдив с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо С..

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, било издадено обжалваното НП. В него била описана цялата хронология на събитията изложени по горе, като нарушението било квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗАНН – за това че на 03.12.2025 година, около 22:51 часа, в гр. Пловдив, на ул.

2

„Съединение“ № 15, жалбоподателят Г. Л. С. е управлявал лек автомобил "Опел Мерива", с рег. № ** **** **, чужда собственост, който бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това регистрацията на автомобила била прекратена на 25.11.2025г. въз основа на писмо от Гаранционен фонд.

По делото е извършенасправка от Гаранционен фонд, видно от което към датата и часа на нарушението за лек автомобил "Опел Мерива", с рег. № ** **** **, не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че на 09.12.2025г. е била сключена нова застраховка.

По делото е приобщено като писмено доказателство и справка от информационната система на МВР, видно от която регистрацията на лек автомобил "Опел Мерива", с рег. № ** **** **, била служебно променена въз основа на уведомление от Гаранционен фонд по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, документ с рег. № 12633 от 12.11.2025г., като на 26.11.2025г. е уведомена Сектор „Пътна полиция“ на поделение Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетеля П. Ч., които съдът кредитира като непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства, обективни и достоверни

Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящия състав направи следните правни изводи.

Според настоящия съдебен състав в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/ водещо до неговата отмяна.

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал описания по-горе лек автомобил. Не е спорно и това, че този автомобил бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрация. Не е спорно и че причина за прекратяването на регистрацията бил фактът, че за лек автомобил "Опел Мерива", с рег. № ** **** ** нямало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че прекратяването било извършено слежубно въз основа на уведомление от „Гаранционен фонд“.

Няма спор по делото и обстоятелството че лек автомобил "Опел Мерива", с рег. № ** **** ** към датата на нарушението бил регистриран на името на И. С..

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При така установеното по делото, настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма представени никакви доказателства от страна на АНО, че жалбоподателя, е знаел и съзнанавал че управлявания от него автомобил е бил дерегистриран към момента на проверката – 03.12.2025г. Поради всичко това няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна, и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

В контекста на горните факти следва да се обсъди Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г.на ВКС и ВАС, според което не се наказва водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Според мотивната част на същото, съществува законово задължение по чл.

143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения 4 въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Както бе посочено по-горе, в конкретния случай по делото няма доказателства, а и не се твърди, административният орган да е уведомил собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, нито той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. Горното от своя страна обуславя субективната несъставомерност на деянието, респ. неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателят С.. Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

От справката от информационната система на МВР се установява че че към датата на извършеното нарушение, автомобила управляван от жалбоподателя е бил отразен като собственост на И. С.. Жалбоподателя дори и да е знаел че управлява МПС без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, той по никакъв начин няма как нито да знае, нито да предполага че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена. Това обстоятелство е било непроверимо от страна на жалбоподателя. Той е можел да провери дали има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но е нямало никакъв начин да провери дали автомобила е с прекратена регистрация. Автомобила управляван от жалбоподателя е бил с поставени регистрационни табели въпреки че е с прекратена служебно регистрация, поради което и не може безспорно да се твърди че жалбоподателя виновно е управлявал автомобил който не е бил регистриран по надлежен ред, след като за него не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Напълно споделимо е възражението сторено от страна на жалбоподателя че за възиваемата страна не е отпаднало задължението да уведомява собствениците на автомобили за прекратената регистрация което и към момента съществува като задължение отразено в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства която е действащ нормативен акт. В чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1 т. 8 от посочената Наредба, се предвижда именно задължение за органите на МВР 5 припрекратяване на регистрацията на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд,, да се уведомяват собствениците на автомобилите.

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cd22a7b-a867-4de6-9f51-07435f521f28