Решение № 88 от 02.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201075 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. М. срещу въззивно решение № 133 от 21.09.2023г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 134/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Твърди се, че съдът в мотивите си не бил взел становище по направените от защитата възражения, както и че е допуснал нарушение по чл.

13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Намерените наркотични вещества не се установявало да са били иззети именно от обектите, посочени в протоколите за претърсване и изземване, а дори и да било така, то не се доказвало по делото, че експертите са изследвали именно тези иззети вещества. Въззивният съд бил игнорирал възраженията на защитата, че първоначално св. К. бил извършил полицейска проверка на автомобила на подсъдимия само в 1 присъствието на бащата на последния, при която бил открил полиетиленово пликче, съдържащо жълтокафеникаво прахообразно вещество, че не ставало ясно как това вещество е било запазено и защо впоследствие в протокола за претърсване и изземване било отразено зеленикаво на цвят вещество. Оспорва се извършването на претърсванията и изземванията от автомобила, дома и къщата в /населено място/ като такива в случаите на неотложност, поради което и се явяват опорочени. Липсвал законен повод за извършване на полицейската проверка на автомобила на подсъдимия, като възраженията на защитата в тази насока не били коментирани. Оспорва се възможността да бъде проследен начина на изземване на наркотичните вещества и тяхната идентичност до момента на предаването им на експерта за изледване, което било подминато от апелативния съд. Иззетите веществени доказателства не били предявени на поемните лица, което водело до тяхната негодност като доказателства по делото. Възразява се и срещу кредитирането на назначената от първоинстанционния съд тройна съдебно – почеркова експертиза, като безмотивно на защитата било отказано назначаването на петорна такава.

Протоколът за претърсване и изземване, осъществено в /населено място/, бил опорочен и от обстоятелството, че същият бил съставен от некомпетентен орган, а не от разследващия по делото полицай. Твърди се, че подсъдимият не е автор на твърдяното от прокуратурата престъпление, тъй като не само той е имал достъп до местата, на които са открити наркотичните вещества.

Погрешно били интерпретирани показанията на св. Т., като неправилно съдът бил приел, че тя има преки впечатления, тъй като показанията й се отнасяли до един предходен период. Възразява се и относно годността на депозираните от св. Т. показания предвид данните за нейното психично състояние. Настоява се, че присъдата и решението са постановени въз основа на предположения, тъй като по делото не било установено по категоричен начин кой е собственик на намерените наркотични вещества. От това нарушение се извежда и нарушението на материалния закон. Въззивният съд отказал събирането на доказателства, с което нарушил чл. 13 от НПК, тъй като се лишил от доказателства за събитията, поставили началото на разследването срещу подсъдимия. Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с наличните по делото смекчаващи обстоятелства, с личността на подсъдимия-с висше образование, както и с продължителността на процеса срещу него.

2

Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият М. се явява пред касационната инстанция. Защитникът му адв. А. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения, като представя и писмена защита с преповтаряне на доводите от касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 71 от 09.12.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановена по н.о.х.д. № 790/2021г., подсъдимият Д. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като на основание чл.

54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и по направените по делото разноски, които е възложил за плащане на подсъдимия М..

По въззивни жалби от защитника на подсъдимия адвокат Г. М. и лично от подсъдимия М., с въззивно решение № 133 от 21.09.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по внохд № 134/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По отношение искането в касационната жалба за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до осъждането на подсъдимия М..

3

Оплакванията са напълно идентични с тези, релевирани с въззивните жалби и допълненията към тях пред апелативната инстанция. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Варненския апелативен съд като неоснователни с аргументи, които настоящият състав на Върховния касационен съд споделя напълно. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е.

На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. В рамките на аналитичната си дейност, Варненският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.

Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимия М. относно годността на протоколите за претърсване и изземване в трите обекта, както и удостоверените с тях процесуалноследствени действия. Правилно е било прието, че съставените три протокола за претърсване и изземване са били изготвени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Същите изхождат от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и по реда, уреден в чл. 129 от НПК. Поради това, както правилно е отразил в своето решение контролираният съд, съгласно чл. 131 от НПК те се явяват доказателствени средства за извършване на съответното действие по разследването, за реда, по който тези действия са били извършени и за събраните по този начин доказателства. Не може да се сподели заявеното в касационната жалба, че иззетите веществени доказателства по време на извършване на тези процесуално-следствени действия не са били предявени на поемните лица, поради което и са негодни да служат като доказателства по делото. В тази насока правилно и 4 аргументирано въззивния съд е взел отношение по това възражение, правено и пред него. Допълнително ВКС намира за нужно да добави, че иззетите предмети по време на трите претърсвания и изземвания от управлявания от него автомобил, от апартамента в /населено място/ и от къщата в /населено място/ са били предявени на присъстващите по реда на чл. 163, ал. 6 от НПК и видно от протоколите, съставени в хода на тяхното извършване, те са били подписани без никакви възражения от поемните лица. Впоследствие поемните лица са били разпитани като свидетели по делото и мотивирано въззивният съд е защитил тезата си защо кредитира само част от техните показания, респективно е отговорил на възраженията на защитата на подсъдимия защо не кредитира показанията на поемните лица в останалата им част.

Категоричен и в съответствие с доказателствените материали по делото е дадения в мотивите на АС – Варна отговор на възраженията, направени от подсъдимия и неговата защита, относно проследимостта на веществените доказателства от момента на тяхното изземване от трите обекта, до представянето им на съответния експерт. Аргументите са подробни и задълбочени и не се налага тяхното допълване или коригиране. Важното е, че у страните и съда не остава никакво съмнение относно идентичността на иззетите по време на претърсванията и изземванията наркотични вещества и предадените за изследване на експертите по назначаваните експертизи.

Не се констатира допуснато нарушение и по чл. 161 от НПК. По делото хронологично е установено, че най-напред подсъдимият е бил спрян за полицейска проверка за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, за което впоследствие, в отделно производство, е бил и осъден. Това от своя страна е дало основание на разследващите органи да пристъпят, в условията на неотложност, към извършване на претърсване и изземване най-напред от управлявания от подсъдимия автомобил, а след това и в обитаваното от него жилище и в къща в /населено място/. Вън от съмнение, при непредприемане на такива действия е била налице реална възможност подсъдимият да изхвърли държаните от него с цел разпространение наркотични вещества, поради което и това се е явявала единствена възможност за органите на досъдебното производство да съберат и запазят уличаващите подсъдимия доказателства. А видно от материалите по 5 делото, още същия ден протоколите за претърсване и изземване на трите обекта са били докладвани на дежурен съдия при ОС – Варна, който със свои разпореждания от следващия ден ги е одобрил и така процедурата по чл. 161, ал. 2 от НПК е била спазена.

Внимание е било отделено от контролирания съд и на възражението, че съставеният протокол за претърсване и изземване в къща в /населено място/ е опорочен поради извършването на това действие по разследването от друг разследващ полицай, комуто това не било възложено по съответния ред, поради което и същият следвало да се изключи от доказателствената съвкупност. На това възражение правилно е отговорено, че съгласно нормата на чл. 218, ал. 1 от НПК, когато е необходимо, разследващият орган може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването. За това не е необходима санкция на наблюдаващия прокурор, а и видно от самите протоколи за претърсване и изземване и по –конкретно двата протокола от /населено място/ и /населено място/, тези две действия са били извършени в един и същи ден, почти по едно и също време, което, предвид и създадените условия на неотложност на случая, са предполагали бързина при реакцията на разследващите органи. В този смисъл е и Р № 385/26.10.23г. на ВКС по нд № 285/23г. на І н.о.

Правилно апелативният съд не е ползвал при постановяване на своя съдебен акт документите от извършената първоначално на подсъдимия полицейска проверка от св. К., тъй като това не са годни доказателствени средства по смисъла на НПК. В тази връзка оплакването на защитата на касатора не може да бъде споделено на това основание.