Решение № 71 от 25.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Севлиево, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230101066 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ ” АД, с ЕИК 121076907, е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), иск, с правно основание чл. 410, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за признаване за установено по отношение на П. М. П., с ЕГН **********, че последният дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2235,92 лева – главница за изплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 303/30.05.2022 г. по ч. гр.д. № 550/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се твърди, че производството по делото е заведено във връзка с производството по ч.гр.д. № 550/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, по което е издадена Заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за сумата, претендирана в производството по настоящото дело както следва: 2235,92– главница, представляваща регресно вземане.

Твърди се в исковата молба, че на 07.06.2017 г. в гр. Габрово на *** лек автомобил „***”, с *****, при неспазване на необходимата дистанция и без да се съобрази с пътната обстановка, ударил предностоящя лек автомобил „****”, с *****, спрял на червен светофар. Вследствие на ПТП са нанесени имуществени вреди. За ПТП-то е съставен протокол от 07.06.2017 г., в който е прието, че причина за настъпване на произшествието е противоправното 1 виновно поведение на водача на лекия автомобил „***”, с *****. Същият е управлявал МПС без свидетелство за управление и с алкохолна концентрация 2,31 промила. Към датата на настъпване на ПТП лекия автомобил „***”, с *****, е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Във връзка с настъпилите вреди на лекия автомобил „****”, с *****, е образувана преписка по щета пред ищцовото застрахователно дружество, т.к. за лек автомобил „****”, с *****, е имало валидна застраховка „Каско” на МПС с комбинирана застрахователна полица с период на действие 24.03.2017 г. - 23.03.2018 г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, като застраховател по застраховката „Каско”, изплатил застрахователно обезщетение на водача на лекия автомобил „****”, с *****, в размер на 2235,92 лв., от които: 2225,92 лв. - стойност на имуществените щети по автомобила, изчислени при условията на съпричиняване, както и 10 лв. - ликвидационни разноски.

Претендирано е в исковата молба да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2235,92 – главница, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Поискано е и присъждане на направените по делото разноски.

За производството по настоящето дело ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и на същия е назначен особен представител в лицето на адв.

М. И..

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който е оспорен предявеният иск по основание и по размер, по съображения, както следва: че ищцовото дружество няма право на регрес, т.к. е застраховател по комбинирана застраховка „Каско“, а не по застраховка „гражданска отговорност”; че вредите по лек автомобил, с рег. № ****, за чийто ремонт от ищеца е заплатена сумата 2235,92 лв., не са пряка последица от ПТП-то на 07.06.2017 г., т.к. в поръчка фактура № 3817 издадена от „ЧАПЕК“ ЕООД са описани общо 12 части на автомобила, предмет на ремонт. В отговора се твърди, че не всички от описаните във фактурата части са пряка последица от удара между двата автомобила.

Недоказано се счита претенцията за ликвидационни разноски. Прави се възражение в писмения отговор за изтекла три годишна погасителна давност за вземането

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 550/2022 г. на Районен съд - Севлиево, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за 2 изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е предявен настоящият иск. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че с комбинирана застрахователна полица

№

0306Х0283243 от

24.03.2017 г.,

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ ” АД е сключило договор за имуществена застраховка „Каско” и „Злополука” с Д. Н.

Б. на лек автомобил марка „****”, с *****, със срок на действие от 24.03.2017 г. до 23.03.2018 г.

От заключението на САТЕ, съдът изведе следния механизъм на процесното ПТП, а именно: на 07.06.2017 г. в 17:4 5 ч., в светлата част на денонощието, при облачно време, платното за движение е с наклон с широчина над 10,51 м, с 4 броя ленти за движение, двупосочно, пътната настилка е суха асфалтова в гр. Габрово, на **** до * * * лек автомобил „****”, с *****, със свидетелство за регистрация № ****, рама № ****, собственик - Д. Н. Б. и управляван от същата, се движи в лявата пътна лента и е предприел спиране поради червен сигнал на светофарна уредба. Зад него в същата пътна лента се движи лек автомобил „***”, с *****, без свидетелство за регистрация, рама № ****, собственик А.С.Ф., с водач - П. М. П., с отнето/иззето свидетелство за управление на МПС, с алкохол над 1,2 промила.

Водачът на лек автомобил „***”, с ***** не спазва необходимата дистанция и без да се съобрази с пътната обстановка, удря предностоящия лек автомобил „****”, с *****. Лек автомобил „****”, с ***** е със следните видими щети - заден капак, задна броня, възможни други, отворени капаци на AIRBAG на двете седалки. Лек автомобил „***”, с *****, е със следните видими щети - теч на охлаждаща течност, фарове броня, маска. В резултат на удара л.а. „****”, с *****, получава увреждане в задната си част, а л.а. „***”, с *****, получава увреждане в предната си част. След настъпилото ПТП водачите на автомобилите не напускат местопроизшествието и изчакват органите на МВР.

Съгласно гореизложеното л.а. „****”, с *****, е в лявата пътна лента, в покой поради червен сигнал на светофарната уредба. Л.а. „***”, с *****, движейки се зад л.а. „****”, с *****, в същата пътна лента, не го възприема, че е в покой, и поради движение със скорост в момента на контакта им се получава ударен импулс, в резултат на което се получават деформациите и уврежданията им. За л.а. „****”, с *****, те са в задната му част, а за л.а.

„***”, с *****, те са в предната му част.

Вещото лице посочва, че причината за настъпване на ПТП може да се посочи невъзприемане от страна на водача на л.а. „***”, с *****, че л.а.

„****”, с ***** е в покой на червен сигнал на светофарната уредба.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, относно механизма на 3

ПТП, като пълно, обективно и компетентно изготвено и съответстващо на приложените по делото писмени доказателства.

На 09.06.2017 г. собственикът на увредения автомобил „****”, с ***** подал в ищцовото дружество уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” по полица № 0306Х0283243 от 24.03.2017 г., с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Образувана била щета № 17017030100266.

Извършен е опис на щетите по автомобил „****”, с *****, било издадено възлагателно писмо, въз основа на което от автосервиз „Чапек-П. Петков” бил извършен ремонтът на л. а. „****”, с *****, за което била издадена фактура № 0000008333/12.07.2017 г., за сумата 2225,92 лева, която сума била заплатена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ ” АД на 31.07.2017 г., видно от приложеното по делото преводно нареждане.

Съдът приема, че към датата на застрахователното събитие - 07.06.2017 г. л. а. „***”, с ***** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, доколкото ответникът /чиято е доказателствената тежест/ не е представил доказателства за наличие на такава застраховка.

Видно от извършената съдебна-автотехническата експертиза стойността на възстановяването на автомобил „****”, с *****, е 1996, 10 лв.

От представено по делото писмо от ОД на МВР - Сектор „Пътна полиция” Габрово се установява, че във връзка с настъпило ПТП на 07.06.2017 г. на П. М. П. е издадено наказателно постановление № 17-0892000568/11.10.2017 г., с което същият е санкциониран по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.

1 от ЗДвП, по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, като наказателното постановление е влязло в сила на 30.10.2017 г. Във връзка с констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на 12.07.2017 г.

Районен съд – Габрово, с протокол по НОХД № 860/2017 г., на П. М. П. му е наложено наказание, на основание чл. 343б, ал. 1 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу (т. 1) причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение или (т. 2) срещу възложителя за възложената от него работа на трето лице, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или (т. 3) собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.

Съдът приема, че по делото е установено, а и не е спорно между страните, че е налице валидно сключен договор за застраховка на процесния автомобил - „****”, с *****, към датата на настъпване на ПТП, автомобилът е 4 имал валидно сключена застраховка „Каско”.

От заключението на вещо лице е видно, че увреждането на процесния автомобил - „****”, с *****, е в пряка причино – следствена връзка с противоправното поведение на ответника. Съобразно представените писмени доказателства е налице плащане по договора за застраховка на увреденото лице.

Съгласно чл. 410 от КЗ след изплащане на обезщетението /което е сторено на 31.07.2017 г., видно от приложеното по делото платежно нареждане/ застрахователното дружество встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение, както и разходите за определянето и изплащането му. В съответствие с това свое право е предявен от ищеца и настоящият иск.

Правото на ищеца на регресна претенция, съгласно посочената разпоредба чл. 410 от КЗ, възниква след изплащане на обезщетението.

Съответно началната дата на правото на ищеца на регресна претенция към причинителя на вредата е датата на заплащане на сумата, тъй като непосредствено след това може да пристъпи към реализацията на правата си.

В конкретния случай датата е 31.07.2017 г. и от нея започва да тече 5годишенят давностен срок, предвиден в чл. 110 от ЗЗД, който изтича на 31.07.2022 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в този срок – регистрирано е в деловодството на съда на 25.05.2022 г., а е получено по куриер на 20.05.2022 г. Настоящият ГПК урежда заповедното производство, като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.

1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие /от датата на подаване на заявлението/ ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, което в случай е сторено. Поради това възражението на особения представител на ответника за погасяване по давност на правото на ищеца на регресен иск е неоснователно.