Решение № 269 от 22.10.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Е.П. 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. К. като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100597 по описа за 2023 година

С исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот - дворно място, съгласно утвърдения архитектурен план, цялото състоящ се от 397 кв.м., представляващо основа на парцел XXVI-644, в квартал 40 /четиридесет/ по плана на с. Л., С., заедно с построена в дворното място жилищна сграда върху площ от 100 кв. м. в южната част на имота, при граници на имота: от двете страни улици, Х. Т. С. и Д. В..

Ищецът твърди, че владее имота от 1972 г., когато баща му учредил право на строеж безвъзмездно, съгласно нот. акт № 52, том V, дело № 856/1971 г..

Твърди, че лично е електроснабдил и водоснабдил процесния имот.

Сочи се в исковата молба, че от 2001 г. е получил в наследство от баща си по силата на саморъчно завещание цялото му движимо и недвижимо имущество находящо се в УПИ XXVI, квартал 40 по плана на с. Л..

Ищецът твърди, че е придобил по давност собствеността върху процесния имот, като за същия е и заплащал редовно дължимите данъци, както и е полагал и полага до настоящия момент грижи за благоустрояването на имота.

Твърди, че другите наследници на баща му, считано от 29.06.2001г., когато починал Х. Т. С., не са се ползвали от имота през изминалите години, както и до настоящия момент.

Ищецът твърди, че в негова полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност от 5 години, съответно от 10 година, считано от 29.06.2001г. до 30.05.2023 година.

Иска се съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ЗС на процесния имот - дворно място, съгласно утвърдения архитектурен план, цялото състоящ се от 397 кв.м., представляващо основа на парцел XXVI-644, в квартал 40 /четиридесет/ по плана на с. Л., С., заедно с построена в дворното място жилищна сграда върху площ от 100 кв. м. в южната част на имота, при граници: от двете страни улици, Х. Т. С. и Д. В., поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност за периода 29.06.2001г. до 30.05.2023 година.

Претендира направените по делото разноски.

1

В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът Х. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който прави признание на иска.

Останалите ответници по делото не са депозирали отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите на ищеца и постъпилия отговор на ИМ от ответника Хр. С., намира за установено от фактическа и правно страна следното:

С нотариален акт за покупко- продажба № 14, том IV, дело № 629/ 11.12.1964г. Х. Т.

С. е придобил собствеността върху недвижим имот - 1380 ид. кв.м. от дворно място, находящо се в с. Л., Община Е.П. обл.С. цялото от 1 980 кв.м. ,представляващо парцел Х127, кв.44 по плана на с. Л., целият парцел заемащ урегулирана площ от 2 133 кв.м., заедно с намиращисе върху същото къща, плевня и сайвант, при съседи на цялото дворно място:

Серафим Стоименов Коцев, Петър Стоянов Вакарелски и улица.

С нотариален акт № 52, том V, дело № 856/ 07.10.1971 година Х. Т. С. е отстъпил право на строеж безъвмездно на Т. Х. Т., като последния построи жилищна сграда върху 100 кв.м. в южната част на дворното място съгасно утвърден архитектурен план, цялото състоящо се от 397 кв.м. представляващо основа на парцел ХХV-644, кв.40 по по плана и находящо се в с. Л., при граници: от две страни улици,, Х. Т. С. и Д. В..

В полза на ищеца от дата 13.11.1975 е био издадено Строително разрешение № 16 за строеж на жилищна сграда съгласно одобрен строителен план от ОНС-С. върху 58 кв.в. на собствено място, кв.41, парцел ХХV, с. Л., при съседи : от две страни улициВ. Д.а, Т. И. съгласно строителна линия дадена от Л.Йо.И.

Видно от заявление до Електроснабдяване-клон С., ищецът е поискал извършване на проверка на новоизградена му ел.инсталация на къща в с. Л., за което приложен протокол от технически лица, ХЕИ и Пожарна охрана, като ел. инсталацията е била изработена от “Благоустройствени строежи”, за което издадена факт.№ 23 от 09.06.1977година.

Към 24.12.1976г. на Т. Х. Т. е издадено Разрешително № 39211 от същата дата за изграждане на водопроводно отклонение до жилищната сграда в с. Л., за което издадена и ситуационна скица от 24.12.76г..

От Удостоверение изх. № 2/19.01.2023г. , изд. от Кметство с. Л. е видно , че парцел Х127, кв.44 по плана на с. Л., целият парцел заемащ урегулирана площ от 2 133 кв.м., заедно с намиращисе върху същото къща, плевня и сайвант, при съседи на цялото дворно място:

Серафим Стоименов Коцев, Петър Стоянов Вакарелски и улица, е с коректен и актуелан административен адрес : с. Л., Община Е.П. , обл. С. ул.”Д....”№5.

От удостоверение за наследници изх. № 37/01.07.22г., изд. от Кметство с. Л. ,Община Е.П. е видно, че Х. Т. С. е починал на 29.06.2001г..Последният е оставил наследници ищеца и ответниците по делото: М. Х. П.-дъщеря и Г. Н. К., К. Н. Ч. и Ф. Николаена И.дъщери на Сенка Х. Николова – дъщеря на наследодателя.

Видно от саморъчно завещание от 12.09.1985 година, Х. Т. С. е завещал на сина си Т.

Х. Т. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от къща с дворно място в с. Л., обл. С. находящи се на ул. “Д....“ №5 / „…стара едноетажна къща от две стаи, хол и кухня, заедно с цялата покъщтнина, както и всички свои суми ,ценности и вземания, където и да се намират те…“.

Видно от съдържанието на процесното завещание, волята на завещателя е била продиктувана от признателност за положените от сина му Т. Х. Т. “ грижи в трудните моменти на живота му”, като със завещанието настоява същото да бъде изпълнено точно от законните му наследници.

Съгласно Пртоколо за обяваване на саморъчно завещание от 11.12.2001г., последното е прочетено гласно на молителя Т. Х. Т. , след което подписано от последния, както и от Съдия по вписванията Стилиана И.

Представена е с исковата молба данъчна оценка за процесния имот, съгласно която п за 2 собственик на имота се сочи наследодателя Х. Т. С. .

От показанията на св. Коцева е видно, че познава ищеца повече от 50 години, тъй като са съседи през улицата в с. Л. и имота на Т. Х. Т. в селото представлява двор с къща, като има и ново построена такава в двора. Новата къща на два етажа била построена от ищеца през 70-те години на 20 века. В нея живеят ищеца, жена му, дъщеря му и внука му. Не е чувала и не е виждала някой да е изявявал претенции за дорното място и къщата на Т.. Този имот Т. поддържа, като сади градина, произвежда си зеленчуци, което до миналата година, тъй като вече поостарял. Никой не е пречил на Т. да упражнява правата си върху имота.

Свидетелката не познава М. и Х., тъй като никога не ги е виждала да идват в този имот. Т. си поддържа къщата и си плаща данъците за имота.

В показанията си св. Т. сочи, че познава ищеца от 1962 година, когато последният е пристигнал в с. Л.. Имота представлява двор с къща, като дворът е около декар и половина - два и е заграден от страната на улицата. Не си спомня, кога е строена къщата. В имота Т. дошъл с баща си през 1962-63 година и от тогава заживял там. Т. има брат и сестра, като брат му починал, но те никога не били идвали в този имот. Т. се грижел още от 60-те години на 20 век за двора и за къщата и си плаща данъците. Подменил керемидите на старата къща , но си построил и нова къща, последната с площ от около 100 кв. М..Не знае някой да е имал претенции за двора и/или къщата на Т..

В показанията си св. Григоров твърди, че с ищеца са колеги и се познава от преди около 50-60 години. Знае, че Т. има имот - двор и къща в с. Л.. Не е чувал някой да е имал претенции за имот на Т.. Дворът е с площ повече от 1 декар. Купената някога от бащата на Т. къща била на 1 етаж, а новата къща, в която сега живее ищецът е на два етажа. Т. си се грижи за имота и си сади градината в имота.

Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока посочен в чл. 79 от ЗС и след проявление на субективния елемент на владението, в случая - предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ЗС. Ответниците не оспорват така предявения иск , като ответника Х. Д. С. прави и признание на иска. Ответниците не са направили и възражения относно валидността на саморъчното универсално завещание на Х. Т. С.. По своята правна характеристика завещанието е формален доброволен едностранен безвъзмезден и отменим акт, с който завещателят се разпорежда с имуществото си за след своята смърт. Както беше отбелязано по- горе в настоящото процесното саморъчно завещание не се оспорва от ответниците по реда на чл.179 ГПК, поради което ищецът придобива собствеността върху процесния имот по силата на наследство и завещание, като с обявяване на последното на 11.12.2001г. Т. Хр. Т. е обективирал намерението си да се ползва от завещанието. С оглед служебна проверка за нищожност на процесното завещание съдът намира, че същото е съставено в съответствие с изискването на закона за форма и съдържание, като е написано саморъчно, датирано е след завещателните разпореждания и съдържа подпис на завещателя, поради което са спазени изискванията на чл.25 , ал.1 от ЗН.

Съдът намира, че не е налице и кое да е от основанията по чл.42 от ЗН за нищожност на завещателното разпореждане.

Съгласно чл. 68 от ЗС владението включва в себе си обективен елемент – упражняване на фактическа власт /обективен елемент/ и намерение за своене /субективен елемент/.

Презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборима, но ищецът е упражнявал владение на процесния имот на основание изключващо правата на останалите собственици. От друга страна доказателствата по делото сочат , че ищецт е променил намерението от държане към своене на процесния недвижим имот, като явно и недвусмислено отрича владението на 3 останалите съсобственици, което не се оспорва от последните в настоящия процес, а ответника Х. С. прави и признание на предявения от ищеца иск. Не на последнот място, ищецът е живял в процесния имот от 1962 година до настоящия момент, първоначално със своя баща / с родителите си – св. Т./, а в последствие с жена си, дъщеря си и внука си, а считано от 29.06.2001г. и с намерение за своене на имота. Построил си е двуетажна къща в имота, направил е подобрения в същия, ремонтирал е покрива на старата къща в този имот.

С оглед изложените съображения съдът намира, че ишщецът е придобил процесния имот на основание чл.79, ал.1 ЗС, като е владял имота непрекъснато и необезпокоявано в периода 29.06.2001г. до 30.05.2023 година, поради което предявената искова претенция се явява основателна и следва да се уважи.

При този изход на делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на ищеца за разноски по делото, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСТГК на ВКС, разноски по чл. 78 ГПК се дължат, само ако има доказателства, че са реално направени. В последна връзка представеното пълномощно от 22.05.23г. не се съдържат данни за изплатено адвокатско възнаграждение в определен размер, а от друга страна ответниците не са дали повод за завеждане на настоящото дело, което видно от събраните доказателства, поради което искането за разноски - заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса, следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на о тветниците М. Х. П. от гр. С., с ЕГН **********, Х. Д. С. от гр. С., с ЕГН **********, Г. Н. К. от гр.С., с ЕГН **********, К. Н.

Ч. от гр. П. с ЕГН ********** и Ф. Н. И. от с. Р., обл. Б., общ. С. с ЕГН **********, че ищецът Т. Х. Т. от с. Л. обл. С. Община Е.П. ул. „Д....“ №5, с ЕГН **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.79 от ЗС е собственик на недвижим имот - дворно място, съгласно утвърдения архитектурен план, цялото състоящ се от 397 кв.м., представляващо основа на парцел XXVI-644, в квартал 40 /четиридесет/ по плана на с. Л., С., заедно с построена в дворното място жилищна сграда върху площ от 100 кв. м. в южната част на имота, при граници: от двете страни улици, Х. Т. С. и Д. В., поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност за периода 29.06.2001г. до 30.05.2023 година.