Решение № 166 от 07.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Перник, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720200091 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4193589 на ОД на МВР Перник, с който на АЛ. АС. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 25.11.2020г. в 11:23 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег.

№ ******** със скорост от 70 км/ч, при което превишението е 20 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи АЛ. АС. Г., чрез пълномощника си адв.

Г.Б. от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и процесуалният му представител. От последния по делото е депозирана молба, с която поддържа жалбата, релевирайки допълнителни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 25.11.2020г. в 11:23 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ******** със скорост от 73 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейските служители И. И. изготвили протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.) , който бил регистриран на 01.12.2020г. с рег. № 1158р-11103. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело от 10:30 часа до 12:30 часа, посоката на задействане (в двете посоки) при стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на АЛ. АС. Г., ЕГН **********. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 70 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 20 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал фиша с процесната жалба.

2

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ******** е собственост на АЛ. АС. Г., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство – статично изображение № 11743D0/0320837 от 25.11.2020г., установяваща, че на 25.11.2020г. в 11:23 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост от 73 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 70 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранс за допустимата техническа грешка.

Съдебният състав кредитира към доказателствения материал протокола от 25.11.2020г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно с снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г., приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 22/слу-629-(1) от 04.02.2022г. на Община Перник, ведно със схема за организация на движението е в посочения район.

От правна страна:

Съдът прие за безспорно доказано, че А.Г. е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение.

Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип 3 средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2021г. От приложеното писмо изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол за проверка № 59-С-ИСИС от 28.09.2020г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се установява че е извършена периодична проверка и че същата съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид.

В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно разположено временно на пътния участък.

При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0320837 от 25.11.2020г., скорост от 73 4 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 70 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост – 20 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик като наличието и на друго превозно средство на изображението не може да разколебае извода, че регистрираната скорост на движението е именно на пътното превозно средство на жалбоподателя, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка н а маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.