Решение № 203 от 22.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Кърджали, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101752 по описа за 2023 година

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът М. А. З. от *** твърди, че на 01.06.2023 год. движейки се към дома си през пешеходен мост „Пасарелка“ към кв.„Възрожденци” около 18.30 часа видяла срещу нея я да се движат семейство мъж и жена, които водели няколко кучета на каишка и след като се разминала с тях, изведнъж до нея се появило куче, което видимо било безстопанствено, мръсно, без каишка и проскубано. Това куче тръгнало след кучетата на семейството и тя без да подозира, абсолютно непредизвикано и неочаквано за нея, то след разминаването им се върнало и с безпричинна агресия я захапало отзад на няколко места по лявата подбедрица, което ухапване било неочаквано и внезапно за нея. Ищцата била изненадана oт нападението на кучето в гръб, тъй като движейки се тя с поведението си не била дала никакъв повод да бъде нападната и хапана. Опитвала да се защити от кучето, което било изключително агресивно, а и от ухапванията, изпитала силна болка. Сочи, че след ухапването и нейната реакция, кучето избягало, а в нейна помощ се намесили хора наоколо, които й оказали помощ и се обадили на тел.112. На място дошъл екип на ЦСМП при МБАЛ д-р „Ат.

Дафовски“ гр.Кърджали и я транспортирали до болницата, както и дошли служители на РУ на МВР- Кърджали . В болницата била прегледана, оказана й била медицинска помощ, раните били обработени, поставили й инжекция с противобясна ваксина и били изписани антибиотици, както и била насочена към специалист-инфекционист. Излага съображения, че раните й се оказали и доста сериозни и дълбоки, като от ухапването от кучето й били причинени разкъсно- контузни рани, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица и била насочена към хирург. Това наложило да излезе в болнични и периодично да посещава лекари за извършване на манипулации и близо месец не можела да стъпва на крака си и излизала от дома си единствено, за да ходи на процедури в болницата за 1 превръзки, промивки, а впоследствие и на работа. Сочи, че изпитала силни болки и ужас от преживяното, лечението й продължило повече от един месец, като през цялото време била на редовни периодични прегледи, а впоследствие лечението продължило в домашни условия, като травматичните увреждания затруднили движението й на левия долен крайник за период от над два месеца, както и свободното й предвижване въобще. През това време се налагало да получава постоянни грижи и помощ от близките за елементарни дейности, имала проблеми със съня, често изпитвала безпокойство, станала раздразнителна и напрегната, а болките в крака й продължавали и понастоящем особено при застудяване или резки движения. Сочи, че по случая било образувано досъдебно производство № 395/2023 год. по описа на РУ на МВР- Кърджали и преписка с вх. № 1627 2023 год. по описа на РПКърджали . Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 6 041.40 лева, от която: 6 000.00 лева – неимуществени вреди, представляващи причинени болки и страдания, и 41.40 лева имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането - 01.06.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът *** оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът *** не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и 2 сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

2

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.П.Т. и С.П.П., както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в 3 обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 01.06.2023 год. движейки се към дома си през пешеходен мост „Пасарелка“ към кв.„Възрожденци” около 18.30 часа се разминала със семейство мъж и жена, които водели няколко кучета на каишка и изведнъж до нея се появило куче, което видимо било безстопанствено, мръсно, без каишка и проскубано. Това куче тръгнало след кучетата на семейството и тя без да подозира, абсолютно непредизвикано и неочаквано за нея, то след разминаването им се върнало и с безпричинна агресия я захапало отзад на няколко места по лявата подбедрица. Изпитала силна болка от ухапванията и направила опит да се защити от кучето. След ухапването и нейната реакция, кучето избягало, а в нейна помощ се намесили хора наоколо, които й оказали помощ и се обадили на тел.112. На място дошъл екип на ЦСМП при МБАЛ д-р „Ат. Дафовски“ гр.Кърджали и я транспортирали до болницата, както и дошли служители на РУ на МВР- Кърджали . В болницата била прегледана, оказана й била медицинска помощ, раните били обработени, поставили й инжекция с противобясна ваксина и били изписани антибиотици, както и била насочена към специалист-инфекционист. От СМЕ №20/2024г. , както и от разпита на вещото лице се установи , че на ищеца са били причинени разкъсноконтузни рани, оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на лявата подбедрица. От разпита на свидетелите се установи, че възстановяването от ухапването било съпроводено със значителни болки и продължило около два месеца, през което време ищцата не ходила на работа, както и не водила школата си по народни танци.

От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства *** не представи по делото. Фактът, че ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „****“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на *** във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ***.