Решение № 757 от 06.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора А. В. К. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605213 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 03.05.2023 година, постановена по НОХД № 4689/2019 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 115-ти състав, подсъдимият Р. И. Г. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.02.2017 година, около 15:16 часа, в град София, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, от паркиран лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“, с регистрационен № ********, собственост на М.Г.М., на кръговото движение между „Ринг Мол“ и магазин „Икеа“, над „Околовръстен път“, отнел чужди движими вещи – два броя предни фарове на лекия автомобил, на стойност 600 (шестстотин) лева за брой, или общо 1200 (хиляда и двеста) лева, от владението на ползвателя Д. А.М.-М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.

304 от НПК е ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска оправдателната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава. Твърди се, че присъдата е неправилна. Излагат се доводи, че първостепенният съд неправилно не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. М., М. И., Д. А., П.К., К. П., Р. Н. и Р. Ч., които били последователни, логични и 1 кореспондиращи с извършената видео-техническа и оценителна експертиза, както и приложените други писмени доказателства. Желае се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът не поддържа протеста, като се солидаризира изцяло с първоинстанционната присъда и с мотивите, изложени към нея. Счита, че въз основа на доказателствата, не може да се направи категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Желае да се потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Г., излага, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като изводите на районния съд се подкрепят от доказателствения материал, приложен по делото. Иска потвърждаване на оправдателната присъда спрямо подсъдимия Р. Г..

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.

Съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия Г., като е прието, че същият е бил уведомен за датата и часа на заседанието, без да сочи уважителни причини за своето неявяване. Нещо повече, изразено е било становище, чрез неговия защитник, че няма против делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивния протест доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение на редовността (допустимостта) на въззивния протест, се пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствена съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да 2 бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. И. Г. е роден на ******** година в град София, българин, български гражданин, средно образование, работи в автосервиз, неженен, неосъждан, живущ в с. Кривина, ул. „********, ЕГН: **********.

На 12.02.2017 година, около 15:16 часа, в град София лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Туарег“, с регистрационен № ********, собственост на М.Г.М., се намирал във владението на Д. М. и бил паркиран на кръговото движение, между „Ринг Мол“ и магазин „Икеа“, над „Околовръстен път”. В същото кръстовище навлязъл друг лек автомобил с тъмен цвят, който паркирал непосредствено пред него. От лява и от дясна врата на тъмния автомобил, който паркирал пред „Фолксвагена”, слезли две лица, които се доближили до лекия автомобил, собственост на М.М. и започнали да го оглеждат. Едното от тези лица било облечено с тъмни дрехи и то застанало пред предна лява част на автомобила с регистрационен № ********, а другото, облечено със светли дрехи, застанало от другата страна. В 15:16 часа на 12.02.2017 година лицето с тъмните дрехи посегнало към областта на левия фар на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Туарег“, с регистрационен № ******** и извършило рязко издърпване на левия фар на автомобила, докато другото лице издърпало другия фар, след което заедно сложили двата фара, които са на обща стойност 1200 лева, в управлявания от тях лек автомобил с тъмен цвят, качили се в него и потеглили, отдалечавайки се от мястото.

На 12.02.2017 година, около 17:30 часа Д. М. отишла при паркирания лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с регистрационен № ********, при което установила, че двата фара на автомобила липсват, за което сигнализирала на съпруга си и придвижила автомобила до адреса, на който живеела. За случая Д. М. сигнализирала началника на 06 РУ СДВР, по повод на което на 14.03.2017 година е било образувано досъдебно производство № 793/2017 година по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 5079/2017 година на СРП. В хода на досъдебното производство, с постановление от 31.07.2017 година в качеството на обвиняем е привлечен Р.

И. Г., ЕГН: **********.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства, както следва:

Гласни доказателствени средства — показания на свидетеля Д. М. (л.

211 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания на свидетеля М., дадени в досъдебното производство 3

(л. 11 от ДП); показания на свидетеля Р. Ч. (л. 212 от НОХД); показания на свидетеля П.К. (л. 212 от НОХД) и приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК (л. 22 от ДП), както и частично приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания на свидетеля, дадени пред друг съдебен състав (л. 101 от НОХД); показания на свидетеля К. П. (л. 214 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК (л. 58 от ДП); показания на свидетеля Р. Н. (л. 267-269 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебна фаза (л. 62 от ДП); показания на свидетеля Д. А. (л. 280-281 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство (л. 13 от ДП); показания на свидетеля М. И. (л. 281-283 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал. 1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство (л. 12 от ДП) и приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания, депозирани при преходни съдебни състави на лист 49 и лист 99 от съдебното производство;

Писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от 15.02.2017 година (л. 6 от ДП); справка собственост на МПС (л. 34 и л. 35 от ДП); справка картон на водача Р. Г. (л. 37 от ДП); договор за покупкопродажба на МПС от 23.11.2016 година (л. 51 от ДП); справка трудови договори (л. 93 от ДП); справка съдимост (л. 81-82 от НОХД);

Експертизи: ВТЕ (л. 17-21 от ДП); СОЕ (л. 60-61 от ДП); ВТЕ (л. 257265 от НОХД);

Веществени доказателства: компактдиск запечатан с картон серия А № 0387328 (наличен към кориците на ДП).

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, 4 за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).

По отношение на авторството на деянието от подсъдимия Г. въззивният съд споделя изцяло изводите на първостепенния относно липсата на несъмнени и категорични доказателства, които да го установяват. В този смисъл по делото няма каквито и да е преки доказателства, доколкото от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установяват единствено последиците от деянието, но не и самото му извършване.

Правилно контролираният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Д.

М., тъй като те не съдържат съществени вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други достоверни доказателства по делото. От тях се установява автомобила, времето и мястото на паркиране, последващата липса на двата предни фара и косвено наличието на видеозапис. Същите са последователни, без вътрешни противоречия и намират подкрепа в останалите доказателства по делото, в частност в показанията на К. П. и Д. А., включително и в назначените по делото видео-технически експертизи и съдебно-оценителна експертиза.

Първостепенният съд правилно е поставил в основата на фактическите си изводи относно собствеността на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Корса“ с регистрационен № ********, въз основа на показанията на свидетелите Р. Ч. и Р. А. Н., като същите се подкрепят и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства - справка собственост на МПС (л. 34 и л. 35 от ДП) и договор за покупко-продажба на МПС от 23.11.2016 година (л. 51 от ДП). Няма основание за съмнение в достоверността на дадените от свидетеля Р. Н. показания. Въз основа на тях се установява, че е продал автомобила на мъж с малко име Р., с тел.: ***, който му платил цената на автомобила и обещал, че след около седмица, ще се видят, за да прехвърлят собствеността на автомобила, което така и не се случило.