Определение № 2333 от 20.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2333 гр. Бургас, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100501212 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК,вр. чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление :гр.София, бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин-6“,ет.2, чрез ю.к. И.Стоянова със същия съдебен адрес за кореспонденция, срещу Разпореждане № 654 от 05.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 552/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на основание чл. 417,т.10 от ГПК срещу длъжника И. А. А. за заплащане на сумата 480 лв., включваща: главница в размер от 300лв., неустойка в размер от 161,22лв. и договорна лихва от 18,78лв. за периода от 21.07.22г. до 03.11.22г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението в съда до изплащането на вземането по съображение.

В частната жалба горното разпореждане се сочи за неправилно.

Конкретно страната възразява срещу изводите за неоснователност на заявлението, почиващи на липсата на доказателства за правоприемството й от първоначалния кредитор и за уведомяването на длъжника за извършената в тази връзка цесия, като се позовава на законовата промяна в уредбата на заповедното производство в сила от 27.10.17г., според която съдът е длъжен да даде тридневен срок на заявителя за поправка на констатираните нередовности на заявлението в случаите, когато то не отговаря на изискванията на закона и да го отхвърли едва след като заявителят не ги отстрани своевременно, с което се преодолява изводимото от т.1 от ТР №4/18.06.14г. на ОСГТС на ВКС по ТД №4/2013г. положение, че извън изключенията, попадащи в хипотезата на 425, ал.2 от ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението, заповедният съд не е длъжен да дава указания за поправка на заявлението при констатирана нередовност на същото поради 1 неспазване изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 от ГПК, а пропуските са основание направо за отхвърляне на заявлението.

В контекста на горното се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да даде указания на заявителя да представи в срок доказателства за основанието на правоприемството си от „Креди Йес“-заемодател на длъжника, нито за съобщаването на договора за цесия от кредитора на длъжника му.

Поддържа се, че страната разполага с такива доказателства и ги представя при дадената й от въззивния съд възможност.

Изразява се становище, че записът на заповед може да бъде прехвърлен както с джиро на основание чл.466, ал.1 от ТЗ, така и с гражданско правни способи, един от които е договорът за цесия, както е в случая и в тази връзка се ангажира съдебна практика.

Страната сочи за накърнено и правото си да заведе за отхвърлените вземания осъдителен иск, т.к. РС не е издал и не й връчил уведомление по чл.415, т.3 от ГПК в тази връзка.

Иска се отмяна на неправилното разпореждане и връщането му първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия произнасяне по заявлението. Дирят се съдебно- деловодни разноски. на за

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№552/24 г. по описа на РС-Айтос е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, ал.1,т.10 ГПК от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД – София за парично вземане в размер от 480 лв., включващо: главница в размер от 300лв., неустойка в размер от 161,22лв. и договорна лихва от 18,78лв. за периода от 21.07.22г. до 03.11.22г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението в съда, до изплащането на вземането, на основание ценна книга- запис на заповед, издадена на 21.07.22г. от длъжника А. в обезпечаване на изпълнението на договор за паричен заем № 787201, сключен между него като кредитополучател и „Креди Йес“ООД в качеството на кредитодател на същата дата.

Твърдяло се е неизпълнение на задължението на физическото лице да върне в срока по договора заетата сума, както и да заплати дължимото възнаграждение за кредитната услуга, ведно с начислената поради неточно изпълнение неустойка, за обезпечаването на които вземания е била издадена ценната книга на запис.

Заявено е, че вземането е било цедирано от кредитора „Креди Йес“ на заявителя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“с договор от 12.01.24г.

Дирят се и съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, включващи д.т. от 25лв. и ю.к. възнаграждение от 200лв.

2

Съдът е отказал с обжалваното разпореждане да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните вземания, като е приел, че заявителят не е установил активната си материално правна легитимация за тях, т.к. не е представил доказателства за извършената цесия и качеството си на кредитор спрямо длъжника, както и че надлежно е уведомил последния за прехвърлянето.

БОС намира разпореждането за частично правилно, що се отнася до отказа да се издаде заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за неустойката и договорната лихва, които са заявени от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ спрямо И. А., но по съображения, различни от тези на Айтоски РС.

От представените пред първата инстанция ведно със заявлението доказателства в подкрепа на претенцията по чл.417 от ГПК се установява следното:

Между И. А. и „Креди Йес“ООД на 21.07.22г.е сключен договор за паричен заем № 787201 към искане №787201 със следните параметри:Размер на кредита- 300лв.; размер на погасителна вноска- 21,25лв.; вид на вноска- седмична;ден на плащане- четвъртък; годишен процент на разходите (ГПР) 49,053%; брой вноски – 15;срок на договора – 15 седмици;месечен лихвен процент- 3,340%- фиксиран за целия срок на договора; дата на първо плащане-28.07.22; дата на последно плащане-03.11.22г.;без такса за усвояване; при обща сума за плащане от 318,78лв. и при обезпечение, посочено в чл.6 от същия договор, а именно:осигуряването на гарант/и (поръчител/и), отговарящи на условията по чл.10, ал.2т.1 от общите условия (ОУ) на заемателя ведно с още едно обезпечение измежду посочените в чл.6 от договора- по избор на кредитополучателя, а именно:учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на безусловна бА.а гаранция в размер на двукратния на дължимата по договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва, за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца след падежа на последната редовна вноска.

В чл.10 от ОУ на „Креди Йес“ са изрично посочени условията, на които трябва да отговарят двамата поръчители на длъжника - конкретно описана висока трудова и финансова стабилност, ведно с чисто кредитно досие и липса на заеми към същата кредитна институция, а също и параметрите на останалите изборни обезпечения, както и две правни възможности по избор на кредитора при неспазване на поставените от него изисквания за гаранция на заема:без мотиви да откаже сключването на договора или да отпусне кредита, но като начисли неустойка в тежест на заемателя, поради неточното изпълнение в рамките на визирания при договарянето тридневен срок от подписването на договора.

Неустойката за горното неизпълнение се индивидуализира според чл.14 от ОУ във всеки конкретен договор, което в случая е видно от чл.8 на процесния по делото и е в размер от 131,22лв., дължими на разсрочено плащане и включени в погасителния план за кредита, при което цялата сума по последния възлиза на 450лв.(установена по изчислителен път от погасителния план).

3

В чл.10 от договора за заем е визирана възможност за едностранен отказ от него без основателна причина и плащане на обезщетение или неустойка от страна на заемателя при спазване на условията по чл.29 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), в случай че заемът е равен на или надхвърля размер от 400лв..

От представения пред АРС в оригинал Запис на заповед от 21.07.22г. е видно, че А. се задължава безусловно, неотменяемо и без протест да плати на „Креди Йес“ ООД на предявяване сумата в размер от 450 лв.В ценната книга е вписано, че е предявена на длъжника на 22.07.22г.

От данните по делото е видно, че АРС не е установил нередовност на подаденото заявление, нито е дал указание на заявителя да представи доказателства в подкрепа на твърдението си за цесията на вземането, доказваща частното му правоприемство от кредитора на длъжника, нито е изискал данни за уведомяването на последния за прехвърлянето на дълга, но е обосновал отхвърлянето на заявлението именно с неустановяването на горните, релевантни за спора обстоятелства.

БОС обаче е на становище, че АРС не би могъл да приеме заявената претенция за неоснователна по така изложените съображения, след като не е дал указание на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД да представи доказателства за активната си легитимация в срока по чл.411,ал.2,т.1ГПК(тридневен от уведомяването).

Първоинстанционният съд е следвало, но не е съобразил изменението на така посочената разпоредба в сила от 2017г., вменяваща му в служебно задължение даването на указания за поправка на подаденото заявление и привеждането му в съответствие с изискванията, поставени в чл.410 от ГПК, нито новелата на чл.410, ал.3 от ГПК (в сила от ДВ бр.100 от 2019г.) визираща, че щом вземането произтича от правоотношение с потребител, към заявлението се прилагат договорът(ако е в писмена форма), заедно с всички негови приложения и изменения,както и приложимите ОУ, ако има такива.

Според БОС, когато заявлението по чл.417 от ГПК се основава на договор с потребител при твърдение за прехвърляне на произтичащото от него вземане, за част от необходимите за заповедното производство документи, представляващи „приложения“ към потребителския договор следва да се приемат също договорът за цесията и уведомлението до длъжника за това, т.к. именно те установяват смяната на кредитора в правоотношението с друг. Това се отнася и до случаите като настоящия, когато вземането произтича не пряко от кредитното правоотношение, а от ценната книга на заповед, издадена в обезпечение на договорното изпълнение, още повече, когато тя е представена не от ползващия се, а от трето лице при липса на надлежно джиро, защото съгласно съдебната практика на ВКС, последното се замества от договора за цесия(така Решение №218 от 01.03.13г. на ВКС по т.д.

№1008/11г. на ІІ т.о. на ТК).

Пропускът на АРС да даде указания за отстраняване констатираната нередовност на заявлението е поправен от въззивния съд, в отговор на чиито указания заявителят е представил договора за цесия на вземането от 12.01.24г., сключен между него и „Креди Йес“ООД, ведно с Приложение №1, включващо вземането към длъжника, пълномощно от 4 цедента в полза на заявителя, за да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането на друг кредитор и доказателство за надлежното връчване на уведомлението за цесията на А., осъществено по пощата на 22.02.24г. чрез съпругата му.

При така установената в пълнота фактическа обстановка по делото и при съобразяване на задължението си да извърши проверка за основателност на заявлението по чл.417, т.10 от ГПК според изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК - за редовност на документаоснование от външна страна и за това дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника, въззивният съд прави следните правни изводи:

Ценната книга е редовна от външна страна, т.к. съдържа всички реквизити, императивно визирани в чл.535 от Търговския закон, за да се счете тя за валидна: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание от издателя да се плати определена сума пари; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. Падежът е определен на предявяване, а съгласно вписаното в записа, това е станало на 22.07.22г. откогато насетне кредиторът е в правото си да претендира плащане от длъжника.