Определение № 2112 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. Бургас, 17.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500961 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано въз основа на постановено Определение № 3105 от 22.05.2023г., постановено по гр. дело № 3011/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по гр. дело № 3011/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и е повдигнат спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между Районен съд – Бургас и Районен съд – София за определяне на местно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на ЗД „Бул Инс“ АД против С. Й. А., депозирана пред Районен съд – София, като по нея е образувано гр. дело № 21069/2023г. по описа на същия съд.

С цитираното определение, Районен съд – Бургас не е приел за разглеждане изпратеното му по подсъдност от Районен съд – София гр. дело № 21069/2023г. по описа на СРС, като е приел, че не е компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност.

На основание чл. 122 от ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.

В конкретния случай е повдигнат спор за подсъдност между два 1 районни съдилища и тъй като те принадлежат към районите на различни погорни съдилища, Окръжен съд – Бургас намира, че е компетентен да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, тъй като Районен съд – Бургас последен е отказал да разгледа делото и се намира в района на Окръжен съд – Бургас.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – София е предявен иск от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр. София против С. Й. А. от ***, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на застрахователното дружество сума в размер от 222, 73 лева, представляваща изплатено от страна на дружеството застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се посочва, че на 11.07.2018г. в района на гр.

Бургас, ул. „Константин Величков“ № 3 е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на МПС – марка „Пежо“, модел 206 с рег. № *******, собственост на ответника по делото – С. Й. А., управлявано от същия, който при извършване на маневра – движение на заден ход, удря паркираното моторно превозно средство – марка Ситроен, модел Ц3 с рег. № *******, собственост на Ж. К.. В исковата молба се посочва, че съгласно съставения протокол за ПТП причините за произшествието се дължат по вина и противоправното поведение от страна на водача на МПС „Пежо 206“, който след настъпилото произшествие е напуснал мястото на инцидента. В исковата молба се посочва, че МПС „Пежо 206“ с рег. № ******* е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото застрахователно дружество с полица, валидна към момента на събитието. Посочва се, че в застрахователното дружество е заведена щета от собственика на увреденото моторно превозно средство и след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото моторно превозно средство – Ситроен. В исковата молба се посочва, че видно от съставения протокол за пътвно-транспортно произшествие, С. А. е напуснал мястото на инцидента, вследствие на което виновно се е отклонил 2 от проверка за алкохол и за ищцовото застрахователно дружество възниква правото да получи от него платеното застрахователно обезщетение.

Въз основа на предявения иск – Районен съд – София е образувал гр. дело № 21069/2023г. и е изискал справка по реда на Наредба № 14/2009г. за адресната регистрация на ответника С. Й. А., от която е видно, че заявеният от него постоянен адрес е в ***, а настоящият му адрес е в ***.

С Определение № 153 от 27.04.2023г., постановено по гр. дело № 21069/2023г. по описа на Районен съд – София е прекратено производството по делото и делото е изпратено на Районен съд – Бургас. В своите мотиви, Районен съд – София е посочил, че в конкретния случай предявеният иск притежава белезите на иск против потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, като се цитира конкретно определение на ВКС на РБ, в което се посочва, че понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги.

След изпращане на делото в Районен съд - Бургас е образувано гр. дело № 3011/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и с Определение № 3105 от 22.05.2023г., съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между РС – Бургас и РС – София по отношение на това кой е местно компетентния съд да разгледа и реши спора по същество. С цитираното определение, съдът е изпратил делото на Окръжен съд – Бургас, за да реши повдигнатата препирня за подсъдност. Районен съд – Бургас в своите мотиви е приел, че в нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК е уредена особена местна подсъдност на преките искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице против застраховател, пред съда, в чийто район към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, или неговото седалище, ако е юридическо лице.

На основание чл. 113 от ГПК искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от 3 съда до приключване на първото по делото заседание.

В конкретния случай, Районен съд – София, за да изпрати делото на Районен съд – Бургас като местнокомпетентен да го разгледа и реши съд се е позовал на обстоятелството, че се касае за иск против потребител и служебно е повдигнал въпроса относно своята местна компетентност.

В конкретния случай е безспорно, че с претенцията си застрахователното дружество претендира да ангажира регресната отговорност на ответника, с който има сключен Договор за застраховка „гражданска отговорност“, като в исковата молба се посочва, че именно въз основа на сключения между застрахователното дружество и ответника С. Й. А. договор за застраховка е изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице, като е покрита именно гражданската отговорност на ответника А., увредил моторно превозно средство Ситроен Ц3 с рег. № *******, управлявайки собственото си моторно превозно средство – Пежо 206 с ДК № *******.

Действително – в конкретния случай, претенцията на застрахователното дружество не се основана пряко на сключения между страните застрахователен договор, а на Кодекса за застраховането, в чийто разпоредби са уредени предпоставките, за да бъде ангажирана регресната отговорност на застрахованото лице, но е безспорно, че застраховаелното дружество е насочило своята претенция към конкретния ответник именно защото между страните е налице застрахователен договор, който ги обвързва и черпи своите права относно отговорността на ответника именно от този договор.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 408 от 4.06.2014г., постановено по частно търговско дело № 1206/2014г. по описа на ВКС на РБ понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането. Както бе посочено в конкретния случай – предявеният иск на застрахователното дружество против лицето, сключило Договор за застраховка „гражданска отговорност“, касаещ регресната отговорност на лицето следва да се приеме, че е иск, предявен против „потребител“, тъй като именно от сключения между страните по делото произтича както процесуалноправната легитимация на ответната страна, така и неговата материалноправна легитимация. Безспорно 4 е, че дружеството претендира да бъде ангажирана отговорността именно на този ответник, позовавайки се на сключения помежду им договор за застраховка, валиден към датата на настъпилото увреждане, поради което и настоящата инстанция намира, че се касае за иск, предявен против потребител и този иск следва да се подчини на правилата на местната подсъдност, посочени в чл. 113 от ГПК и за Районен съд – София съществува процесуалната възможност да повдигне служебно въпроса относно своята местна компетентност до приключване на първото по делото заседание по смисъла на чл. 119, ал. 3 от ГПК.

При това положение и като взе предвид, че настоящия адрес на С. Й.

А. е в ***, настоящата инстанция намира, че именно Районен съд – Бургас е местно компетентния съд да разгледа по същество предявения от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр. София против С.

Й. А. от ***, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на застрахователното дружество сума в размер от 222, 73 лева, представляваща изплатено от страна на дружеството застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски. Делото следва да бъде върнато на Районен съд – Бургас за произнасяне по същество на така предявения иск.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че за компетентен по правилата на местната подсъдност следва да бъде определен Районен съд – Бургас и делото следва да бъде изпратено именно на Районен съд – Бургас.

С оглед приетото в т. 9 от ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ определението по чл. 122 от ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Бургас за компетентен по правилата на местната подсъдност на основание чл. 113 от ГПК във връзка с чл. 119, ал. 3 от ГПК да разгледа и реши по същество предявените от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр. София против С. Й. А. от *** искове, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на застрахователното дружество сума в размер от 222, 73 лева, представляваща изплатено от страна на дружеството застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски.

ИЗПРАЩА гр. дело № 3011/2023г. по описа на Районен съд - Бургас на местно компетентния Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от постановеното определение да се изпрати на Районен съд – София за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6