Решение № 183 от 23.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Враца, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20231400500581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Пред ОС-Враца е депозирана въззивна жалба вх.№ 3162/11.10.2023г. от П. Б. Б., ЕГН **********, чрез упълномощения му адвокат Н. Г. Н. от АК – Враца против Решение № 139/17.09.2023 г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело № 715/2022г., в частта му, в която е отхвърлен иска на жалбоподателя за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 30 000,00 лв. до пълния предявен размер до 55 000,00 лв., като неправилно поради необоснованост на правните и фактически изводи на съда.

Желае съдът вместо него да постанови друго съдебно решение, с което да уважи в цялост претенциите на жалбоподателя.

Според въззивника първоинстанционният съд е следвало по-задълбочено да изследва и да съобрази не само начина на получаване на травмите, техния вид, интензитет, но и факторите от личността на пострадалия като възраст, социално положение, семейно положение и здравословно състояние имайки предвид, че към момента на настъпване на трудовата злополука, Б. е бил 60-годишен мъж, живеещ сам и съвестно изпълнявал служебните си задължения. Претърпеният инцидент го стресирал допълнително, като Б. още повече се затворил и спрял да комуникира с хората. Наложило се синът му от гр.София да полага грижи за него.

Излагат се съображения във въззивната жалба, че първоинстанционен съд не е отчел специфична социално-икономическа обстановка в страната, а именно кризисно високите нива на инфлация и тревожните нива на безработица, които следвало да бъдат съобразени 1 при определяне на справедливото обезщетение. Счита, че по делото обаче са събрани достатъчно данни за промяна в начина му на живот, изводимо от показанията на св. П. и Б. и от заключението на вещите лица по изготвената съдебно психолого-психиатрична експертиза.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 3369/26.10.2023г. от въззиваемия "***" АД с ЕИК *** *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В. Г. В. - прокурист чрез адв. Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „***”, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

В отговора се излагат доводи, че претендираното обезщетение в размер на 55000,00 лв. е прекомерно за обезщетяване на евентуално понесените от Б. неимуществени вреди. При този вид обезщетение съизмерими са емоционалните и психологически аспекти на страданието, които не са изводими еднозначно от наличието на определена възраст към деня на трудовата злополука, а от конкретната психика, емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния индивид. Посочва се, че Б. прекратил трудовото си правоотношение по собствено желание, което е прието от работодателя.

Въззиваемата страна изразява становище, че при определяне на справедлив размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД не намират място нито нивата на инфлация, нито нивото на безработица предвид, че Б. сам е отправил предложение до работодателя за прекратяване на ТПО, което показвало, че той не се е съобразявал с нивото на инфлацията и безработицата, като взел решение да прекрати ТПО с работодателя представляващо източник на финансови средства за препитание.

Въззиваемата страна посочва в писменият отговор, че заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда съдебно психолого-психиатрична експертиза е оспорено в срок, но първоинстанционния съд го приел въпреки, че същото е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, предвид липсата на медицинска документация, която да показва, че от 2022 г. Б. има диагноза остра стресова реакция и посттравматичен стрес.

От свидетелските показания не се установило, че ищецът е приемал медикаменти свързани с поставените диагнози.

Счита, че въззивната жалба на П. Б. Б. против Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. № 715/2022г. на PC - Оряхово е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като му се присъдят направените разноски по съразмерност за въззивното и за първоинстанционното производство, за които е приложил доказателства.

Своевременно в законоустановеният срок е постъпила въззивна жалба вх.№ 3270/18.10.2023г. от "***" АД с ЕИК *** *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В. Г. В. - прокурист чрез адв. Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „***”, против Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. 715/2022г. на PC - Оряхово в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на П. Б. Б., ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител адв. Н.

Г. Н. от АК - Враца, сумата от 30000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени 2 неимуществени вреди вследствие трудова злополука, настъпила на 20.03.2022 г., ведно със законната лихва от 20.03.2022 г. до изплащането й.

Със същото решение дружеството е осъдено на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC-Оряхово дължимата държавна такса в размер на 1200.00 лева, както и на основание чл.38, ал.2 ЗА, да заплати на адв. Н. Г. Н. от АК-Враца, със служебен адрес *** адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 2754.54 лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД от 30000,00 лв. до който размер предявеният иск е уважен.

Съдът не е изложил мотиви относно твърдяното съобразяване на присъденото обезщетение със социално - икономическите условия в страната към релевантния момент и какви са били те. Счита, че присъденото от PC - Оряхово обезщетение от 30000,00 лв. за неимуществени вреди на Б. води до неоснователното му обогатяване с оглед, че вредоносния резултат е поради допусната от пострадалия груба небрежност в причинна връзка с неговото поведение, допринесло основно за настъпването на вредоносния резултат.

Прави искане Окръжен съд Враца при разглеждането делото във въззивната инстанция да съобрази преди всичко определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от пострадалия при трудовата злополука, както и че същият допринесъл за увреждането си, за да бъде приложен чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като се намали размера на дължимото обезщетение.

Жалбоподателят счита, че следва да му бъдат уважени направените пред първата инстанция възражения по чл.201, ал.1 от КТ, че работодателят не отговаря за вредите от трудова злополука, ако пострадалият умишлено е причинил увреждането, алтернативно съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ да се намали отговорността на работодателя ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

В законоустановеният срок е оспорил съдържанието на приложеното Разпореждане № 7 от 06.04.2022г. на ТП на НОИ - Враца относно причините за станала с П. Б. Б. злополука на 20.03.2022г. с мотиви, че Комисията подписала протокола и извършила разследването към онзи момент не е разполагала с всички установени по образувано ДП № 75/2022г. по описа на РУ- Оряхово, което било спряно, а към обявяването на делото за решаване не са събрани служебно доказателства за неговото движение, поради което се предполага, че е на същия етап, а именно спряно.

На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК жалбоподателя прави искане да бъде допуснато изготвянето на повторно заключение с други вещи лица от друг съдебен район, които да отговорят на поставените задачи, предмет на първоинстанционното производство.

Прави искане ОС - Враца да спре образуваното пред него въззивно гражданско дело по обжалването на Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. № 715/2022г. на PC - Оряхово поради преюдициална връзка между образуваното досъдебно производство №75/2022г. по описа на РУ- Оряхово и настоящия процес, тъй като ДП е за обстоятелства релевантни към гр.д. № 715/2022г. по описа на PC - Оряхово, поради което е необходимо да се изчака произнасянето 3 по ДП.

Също така прави искане да се спре производството по делото до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос, поставен в определение № 50049 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 2618/2022 г. на ВКС, IV гр. о., на основание чл. 292 ГПК:„ При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване“.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло в обжалваните му части Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. № 715/2022г. на PC - Оряхово, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, както и да му се присъдят направените разноски пред двете инстанции, включително изплатени адвокатски възнаграждения.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 3556/08.11.2023г. от П. Б. Б., чрез упълномощения си адвокат Н. Г. Н. от АК – Враца, с който счита, че постановеното решение, в частта в която се обжалва от ответника е правилно, валидно и допустимо. Въпреки това от негова страна е подадена въззивна жалба срещу отхвърлената част от иска.

Счита, че PC - Оряхово много пространно е отчел редица фактори: начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на ищеца, който е 60 годишен, интензитета н продължителността на търпението болки и страдания, данните за промяна в начина му на живот, социално-икономическите условия в страната към релевантния момент.

Жалбоподателя-ответник е отделил голямо внимание на хипотезата на чл. 201 от КТ, а именно умишлено увреждане или съпричиняване от страна на пострадалото лице, като както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба не е посочил доказателства в подкрепа на подобно твърдение. Единствените твърдения в тази посока са, че работникът не е положил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни правила за безопасност, без да ги конкретизира. Цитира съдебна практика в тази връзка. Счита за несъстоятелни твърденията на въззивника, че PC - Оряхово неправилно не е кредитирал показанията на св. Т. и св. Т.а, в частите касаещи наличие или липса на промяна в начина на живот на пострадалия, като съдът е отчел факта, че тези свидетели са служители на работодателя/ответник по делото/ и е вероятната зависимост от техният работодател.

Относно искането на жалбоподоталя за допускане на повторна експертиза от други вещи лица от друг съдебен район, счита, че същото е неоснователно и несъотносимо към спора, тъй като недопускането й от първоинстанционния съд не представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК. Експертното заключение на вещите лица е правилно, обосновано, подробно, логично и последователно, като вещите лица са провели различни беседи и тестове с пострадалото лице.

Счита молбата на въззивника за спиране на производството поради преюдициалната връзка между образуваното ДП № 75/2022 г. по описа на РУ - Оряхово и настоящето гр.д. № 4

715/2022 г., по описа на PC - Оряхово е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като изясняването на точния извършител не би следвало да има никаква връзка с безвиновната отговорност на работодателя по смисъла на КТ.

Счита молбата на въззивника за спиране на производството поради образувано Тълкувателно дело, решението по което евентуално би имало значение за правилното решаване на настоящия трудов спор, също следва да бъде оставена без уважение. В т. 1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при образуване на тълк. дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.