Решение № 1827 от 17.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330113924 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали

Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, против Община Пловдив, ЕИК 000471504 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, с която се претендира заплащане на сума в размер на 326,42 лв., представляваща заплатено от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № 211386101 в размер на 311,42 лв. и обичайни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 08.08.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът излага твърдения, че на ********* в гр. П., на ул. „*********“ на кръстовището с бул. „****************“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Мерцедес Е 350 ЦДИ 4 Матик” с per. № *********, собственост на „Джи Инвест Груп“ ООД, управляван от Л. К. К., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение, в резултат на което са нанесени материални вреди на МПС.

Сочи се, че при настъпване на произшествието автомобилът е бил застрахован при ищеца с имуществена застраховка „Автогрижа”, полица № 0312220051002802. Твърди се, че в ищцовото дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил, като след оглед на автомобила са констатирани щети в различна степен.

Ищецът излага, че по образуваната ликвидационна преписка № 1

211386101 е определено обезщетение по експертна оценка в размер на 311,42 лв., което е преведено на 19.01.2023 г. на увреденото лице. Претендират се и 15 лв. обичайни разноски.

Твърди се, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените разноски за определянето му. Сочи се, че ответникът носи отговорност за поддържането на пътя, на който е настъпило ПТП съгласно чл.

19, ал. 1, т. 1, чл. 31 и $ 1, т. 13 и 14 от ДР на ЗП. Излага се, че в конкретния случай лицата, на които е била възложена работата по поддръжка на пътя, са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си за ремонт и поддържане на общинския път в съответствие с чл.31 във връзка с чл.29 от ЗП, както и задълженията на Общината по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок, следствие на което става причина за ПТП.

Излага се, че до ответника е изпратена регресна покана с Изх. № 310001698 от 16.02.2023г. за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, но плащане не е извършено.

Отправя искане за присъждане на разноските.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата мола по основание и размер. Оспорва се, че изложените факти не отговарят на действителното положение, както и че не е налице причинна връзка между вредите по автомобила и настъпилото ПТП. Излага се, че при такъв вид вреди е налице виновно поведение от страна на водата на МПС, както и че от представените материали по делото не става ясно с каква скорост се е движел автомобилът. Твърди се, че на пътя се осъществяват и други ремонтни дейности, свързани с водоснабдяване и канализация, електроснабдяване, доставка на информационни услуги и други, поради което не е доказана съпричастността на ответника в така извършените изменения на пътя.

Отправено е възражение за съпричиняване от страна на водача за настъпили повреди на автомобила.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от К З е разпределено да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по повод процесния автомобил, по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие; извършеното плащане от ищеца на собственика на МПС-то и/или на третото лице, на което е възложено да поправи автомобила; противоправно деяние на лице, за чието поведение ответникът носи отговорност; причинените вреди по МПС-то и техния размер; причинна връзка между деянието и вредите; получаване на регресна покана от 2 ответника; механизма на ПТП. Вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да разпределено обори презумпцията за вина, да докаже възражението си за съпричиняване и да установи, че е извършил плащане на претендираната сума.

К а т о безспорни между страните са отделени следните факти и обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесното МПС към датата на процесното ПТП, както и изплащането на застрахователно обезщетение по процесната застраховка.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ :

Фактическият състав на иска включва наличието на следните елементи: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по повод процесния автомобил, по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие; извършеното плащане от ищеца на собственика на МПС-то и/или на третото лице, на което е възложено да поправи автомобила; противоправно деяние на лице, за чието поведение ответникът носи отговорност; причинените вреди по МПС-то и техния размер; причинна връзка между деянието и вредите; механизма на инцидента.

На първо място, съдът приема следната фактическа обстановка относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие: на *********** г. свид. Л. К. К., ЕГН **********, е управлявала лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ЦДИ 4 Матик“, с peг. № ********* в гр. П..

Автомобилът е собственост на „Джи Инвест Груп“ ООД, ЕИК 200489760.

Движела се по ул. „*********“ в посока от юг на север, като при достигане на кръстовището, образувано със същата улица и бул. „****************“, автомобилът при потегляне от червен светофар с предно ляво колело е преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътя – дупка.

Вследствие на ПТП се увреждат следните елементи от автомобила: спукана предна лява гума в степен за подмяна.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщения доказателствен материал, който е безпротиворечив и кореспондира с твърденията на ищеца. Механизмът на настъпване на произшествието се доказва от писмените доказателства по делото – застрахователната преписка, заключението на вещото лице по съдебната-автотехническа експертиза, както и от свидетелските показания на свид. Л. К.. Съгласно заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като достоверно и компетентно изготвено, при така установения механизъм на ПТП е възможно да настъпи процесното увреждане на лекия автомобил. Вещото лице е посочило, че при скорост над 20 км/ч е технически възможно да настъпят вредите, като съдът намира този извод за правилен предвид установената фактическа обстановка, свързана с потегляне от червен светофар в населено място и попадането в дупка на лекия автомобил.

Съдът кредитира и показанията на свид. Л. К. К., доведена от ищеца, като последователни, подробни и непротиворечиви. Същата дава сведения за следното: категорично дупката е била голяма, дълбока и необезопасена, поради което не е могла да я избегне при потегляне от спряно положение на светофар, тъй като във всички пътни ленти е имало автомобили. Съдът цени показанията й в съответствие с целия доказателствен материал и дава вяра за 3 фактите и обстоятелствата, които е изложил свидетелят.

Безспорно дупката на пътното платно представлява препятствие на пътя, тъй като отговаря на легалната дефиниция на това понятие, посочена в § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, а именно „препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението“. За наличието на това обстоятелства съдът кредитира свидетелските показания на свид. К..

Причинените вреди по МПС-то и техния размер се установят от приложените по делото доказателства във връзка със застрахователната преписка и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Установява се, че вследствие на процесното ПТП са настъпили гореизложените вреди по застрахованото МПС. Техният размер съдът приема, че възлиза на 532,42 лв. с ДДС, колкото е посочено в експертизата на вещото лице по САТЕ, която съдът кредитира. Поради диспозитивното начало съдът е обвързан от искането на ищеца, което е в по-малък от установения от съда размер и не може да се присъди повече.

Предпоставката противоправното деяние (в случая бездействие) на лице, за чието поведение ответникът носи отговорност, също е налице.

Ответникът на основание чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31, ал. 1 от ЗП отговаря за стопанисването на участъка на кръстовището между ул. „*********“ и бул.

„****************“ в гр. П., на който се е случило процесното ПТП, поради което има задължение да поддържа пътя обезопасен и в изправно състояние, както и да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Полагането на дължимата грижа изисква ответникът да обезопаси по съответния начин всяко място на пътя, което би представлявало потенциална опасност от ПТП, респективно да изисква същото и от подизпълнителите си и работници и служители. Поради изложеното съдът намира, че ответникът чрез своите работници и служители, е следвало да обезопаси мястото на процесното ПТП по начин, който не позволява образуваното на препятствия на пътя от категорията на дупки. В същото време ответникът не е изпълнил задължението си и да сигнализира незабавно за препятствието по пътя. Като не е осигурена тази безопасна среда, водачът на процесното МПС не е могъл да предвиди и да предотврати процесното ПТП.

Предвид установените задължения на ответната община да извършва активни действия по поддържането на общинските пътища в населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД. Съдът намира, че е налице причинна връзка между установеното бездействие и настъпилия инцидент, в резултат от който са настъпили вреди на МПС-то, собственост на увреденото лице.

Към датата на събитието лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ЦДИ 4 Матик“, с peг. № ********* е имал сключена застраховка „Каско“ при ищеца съгласно застрахователна полица

№

0312220051002802/28.01.2022 г. със срок на валидност от 31.01.2022 г. до 30.01.2023 г., по силата на което застрахователят осигурява застрахователно покритие за конкретното застрахователно събитие – ПТП. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за процесното МПС към датата на процесното ПТП.

4

Определеното от застрахователя застрахователно обезщетение в общ размер на 311,42 лв. ищецът е заплатил на 19.01.2023 г. на собственика на автомобила. По този начин ищецът е осъществил престацията си по застрахователното правоотношение във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора. Заплащането на определеното от застрахователя застрахователно обезщетение в полза на собственика на МПС, се доказва от приложените от ищеца писмени доказателства по преписката по щетата, в това число и платежното нареждане, както и се потвърждава от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.