Решение № 305 от 28.11.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Сандански, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Галина Ас. Герганова като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело № 20211250101362 по описа за 2021 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., район В., ул.“Р.

П. К.“№**-** срещу

И. Р. Д., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“С.“,бл.***,вх.***,ет.**,ап.**** , обл.Б. , с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,във вр. с чл.240 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/ 2021 г. по описа на Районен съд- гр.

Сандански, а именно сумата от 5000 лева /пет хиляди лева /-частично от общо задължение за главница в размер на 14047,84 лева , ведно със законната лихва върху главницата,считано от 03.06.2021 год. до изплащане на вземането. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.131 от ГПК процесуалният представител депозира писмен отговор,с който оспорва предявения иск,по изложени в същия съображения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител,който поддържа исковата молба и представя доказателства .

1

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа оспорването с писмения отговор за недоказаност и неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност , намира за установено следното:

На 03.06.2021 г. ищецът е подал заявление пред Районен съдгр.Сандански за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за разглеждането на което е образувано приложеното ч. гр. д. №***/ 2021 г. на Районен съд- Сандански, по което на 09.06.2021 г. е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 5000 лева (пет хиляди лв.) –част от главница в размер на 14047,84 лева, за частично вземане по договор за потребителски кредит № ******** от 22.08.20****г., сключен между „С.“-ЕАД (с настоящо наименование “О. Б. б.”- АД) и И. Р. Д., с ЕГН**********, вземането по който договор е прехвърлено от страна на „С.“-ЕАД (с настоящо наименование “О. Б. б.”-АД) в полза на “Е. М.”-ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.02.20***г., и законната лихва от ****г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 100 лева (сто лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лв.) .

В заявлението на кредитора и в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК кредиторът е посочил,че вземането на първоначалния кредитор-С. ЕАД по сключен договор за потребителски кредит №**** е било прехвърлено на новия кредитор –ищец по силата на договор за продажба на вземания /Цесия/ от 27.02.20***3 год. Към заявлението като доказателство са приложени първа и седемнадесета страници от посочения договор за прехвърляне на вземания. Представено е било и пълномощно в полза на адвокат П. В. от 02.05.20**** год., с което последният е упълномощен с правото да уведомява всички длъжници към съответния договор за цесия. Към договора липсва списък с вземания на длъжниците, основанието и размера на вземането им.Не са представени доказателства,че вземането от И. Р. Д. е прехвърлено на новия кредитор ,както и че прехвърлянето на вземането й по посочения договор за кредит й е съобщено.

2

В исковата молба ищецът-кредитор по ч.гр.д.№ ****1/2021 год. по описа на РС-Сандански излага факти –основание ,от което черпи правото да иска изпълнение от ответника, различно от изложеното в заявлението по ч.гр.д.№ ****/2021 год. по описа на РС-Сандански , а именно Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „С.“ЕАД и „Е. М.“ ЕООД от 29.09.20*** год.

Безспорно се установява от представените писмени доказателства наличие на валидно облигационно правоотношение между „С.“ ЕАД и И. Р.

Д. по сключен договор за потребителски кредин **** ,по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 15000 лева ,с падеж на 22.02018 год.

,с анюитетни вноски в размер на 250,25 лева и една изравнителна вноска в размер на 263,48 лева.

Представя се списък на длъжниците,състоящ се от две страници ,в който на втората страница е посочено вземане от И. Р. Д. по кредит №***** о 22.08.20*** год.

Представено е уведомление за цесия с изх.№****/29.03.2021 год. до ответницата ,изходящо от цедента ,в което се сочи ,че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „С.“ЕАД и „Е. М.“ ЕООД от 29.09.20*** год. вземанията на Б. са прехвърлени на новия кредитор -ищеца.Не се представят доказателства,че извършеното прехвърляне на вземания е съобщено на длъжника.

Направеното уведомяване на длъжника с приложеното към исковата молба съобщение ,съдът намира за невалидно ,поради което цесията не е породила правно действие спрямо ответника.В исковата молба ищецът се позовава на ново основание, от което черпи правата си, различно от заявеното и предявено със заповедта за парично задължение по заповедното производство.Представеният договор за цесия не е в цялост. Представеният списък на длъжниците, състоящ се от две страници не може да се отнесе към договора за цесия ,тъй като не е в цялост, както не са представени всички приложения/освен изложените съображения за наличие на различно основание /.

По изложените съображения искът ,като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има 3 право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.Ответникът е сторил разноски в размер на 800,00 лева/осемстотин лева / за адвокатско възнаграждение ,представен списък по чл.80 от ГПК.Тези разноски следва да се възложат в тежест на ищеца.

В заповедното производство ответникът не е направил разноски.

Водим от горното Санданският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., район В., ул.“Р. П. К.“ №**** против И. Р. Д., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“С.“,бл***,вх.**,ет.***,ап.*/* , обл.Благоевград иск ,с искане да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/ 2021 г. по описа на Районен съд- гр. Сандански, а именно сумата от 5000 лева /пет хиляди лева /-частично от общо задължение за главница в размер на 14047,84 лева , ведно със законната лихва върху главницата,считано от 03.06.2021 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **********5 да заплати на И. Р. Д., с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“С.“,бл.**,вх.***,ет.**,ап.** , обл.Благоевград, съдебно-деловодни разноски в исково производство пред първата инстанция в размер на 800,00 лева/осемстотин лева/,сторени за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Благоевградския окръжен съд .

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4