Определение № 238 от 16.05.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 15.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500172 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, вр.чл.64 и сл.ГПК и е образувано по частната жалба на Т. М. С., чрез пълномощника му адв. Н. Ч., против определение № 527/23.02.2024 г. по гр.дело № 1026/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател да му бъде възстановен срокът за подаване на отговор на исковата молба по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена.

Намира, че съдът неправилно е приел, че за да е основателна молбата за възстановяване на срока, ответникът е следвало да ангажира доказателства, че през целия период е бил в здравословно състояние, препятстващо възможността му да ангажира защита по делото и да подаде отговор на исковата молба. Сочи, че за да бъде възстановен пропуснатия срок, страната следва да установи наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и които се явяват причина за пропускането му.

В настоящия случай срокът за подаване на отговор на исковата молба за Т. М. е изтекъл на 08.01.2024 г. В едномесечния срок здравословното му състояние внезапно се е влошило и на 05.01.2024 г. той е бил хоспитализиран в София, място отдалечено от съдебния район, в който е образувано делото. Твърди, че болничното лечение и последващото възстановяване са го лишили от възможността своевременно да подаде отговора или молба за продължаване на срока за подаването му. Предвид отдалечеността му от Бургаския съдебен район, жалбоподателят е бил във 1 фактическа невъзможност да се яви пред Бургаския окръжен съд и да депозира необходимите книжа.

Сочи, че претърпяното от него внезапно влошаване на здравето, наложило болничен престой, по смисъла на съдебната практика, е особено непредвидено обстоятелство от характер, осуетил своевременното извършване на следващото се процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и грижа за доброто водене на процеса.

Според жалбоподателя неправилно предходната инстанция е приела, че релевантен за уважаване на молбата е целият период за подаване на отговор на исковата молба, през който няма доказателства ответникът да имал здравословни проблеми, препятстващи предприемане на действия по защитата му в производството до предпоследния ден от изтичането му.

Неправилно е прието и, че поради това е разполагал с достатъчно време да извърши необходимите процесуални действия. Представеният по делото амбулаторен лист от 05.01.2024 г. свидетелства именно за наличието на здравословен проблем, препятстващ своевременното подаване на отговора.

Твърди се, че не е задължително ответникът да е бил хоспитализиран през целия период на срока за подаване на отговор, за да се приеме, че е налице особено, непредвидено обстоятелство. Няма задължителна съдебна практика в посочения смисъл и следва да бъде направена комплексна оценка на конкретните обстоятелства, при отчитане на физическата отдалеченост на молителя от съда и влошеното, въпреки отказаната хоспитализация, негово здравословно състояние, липсата на упълномощен адвокат и на процесуална грамотност за предвиждане на правните последици от неспазването на срока. Твърди се че стенокардичният пристъп на молителя е получен три дни преди изтичането на срока и при липсата му, ответникът би разполагал с достатъчно време да организира своята процесуална защита.

В отговор на частната жалба, подаден от ищеца Й. В. О., чрез неговия пълномощник адв. Т., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Определението се счита за правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.

Поддържа мотивите на Бургаския окръжен съд и в допълнение сочи, че искането, освен неоснователно, е и просрочено, тъй като е подадено извън преклузивния срок по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл на 08.01.2024 г., а молбата за възстановяването му е подадена на 23.01.2024 г. Твърди се, че не са посочени причини, които да обосноват невъзможност молбата с правно основание чл.64 ГПК да бъде подадена в срок, за чието изтичане жалбоподателят е бил уведомен.

Твърди се, че в частната жалба се изтъква настъпило на 05.01.2024 г. влошаване на здравословното състояние на Т. С., но се няма доказателства, че той е бил възпрепятстван през останалия период за подаване на отговор на 2 исковата молба да предприеме необходимите действия по ангажиране на своята защита.

Посочва се, че представеният към молбата медицински документ не сочи невъзможност за предприемане на действия по подаване на отговор на исковата молба, тъй като удостоверява единствено посещение на лечебно заведение, осъществен преглед и манипулации, но не отразява временна нетрудоспособност съгласно Наредбата за медицинската експертиза.

На следващо място, жалбоподателят сам е отказал хоспитализация, т.е.е преценил, че здравословното му състояние за стабилизирано или за недостатъчно влошено.

Излага се становище, че твърденията в частната жалба за възстановяване от заболяване, протекло в друг град, са недоказани и не следва да бъдат взети предвид, тъй като подаването на документ пред съд не е съпътствано непременно от фактическо посещаване на сградата му предвид съществуващите възможности за електронна комуникация със съдилищата.

Сочи се още, че молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор не отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 2 ГПК, тъй като към нея не е приложен отговор на исковата молба. Неговото подаване е осъществено на 01.02.2024 г., ведно с молба, в която се сочи, че своевременното му подаване е пропуснато.

На последно място се заявява, че ответникът е имал възможността да подаде молба за продължаване на срока, въпреки здравословното неразположение на 05.01.2024 г., предвид факта, че не е бил хоспитализиран.

Сочи се разпоредбата на чл.64,ал.3 ГПК, според която не се допуска възстановяване на срок, за когото е било възможно да бъде продължен.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на Й. В. О. за осъждане на Т. М. С. да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв, получена на отпаднало основание – развален договор за изработка, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане.

Препис от разпореждането на съда за връчване на исковата молба е връчен на ответника на 07.12.2023 г. съгласно приложеното по делото съобщение и от тази дата за страната е започнал да тече посоченият в него едномесечен срок за подаване на отговор на исковата молба, който срок съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 ГПК е изтекъл на 08.01.2024 г.

След изготвяне на доклада по делото и внасянето му за разглеждане 3 в открито съдебно заседание с определение № 115/15.01.2024 г., връчено на ответника и частен жалбоподател Т. М. на 19.01.2024 г., е постъпила молба вх.№ 1148/19.01.2024 г. от адв. Н. Ч. - пълномощник на ответника с приложено към молбата пълномощно, с правно основание чл.64, ал.2 ГПК с искане на Т. М. да бъде възстановен срокът за подаване на отговор на исковата молба. В молбата е заявено, че пропускането на срока е вследствие особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее - внезапно влошаване на здравословното му състояние на 05.01.2024 г., удостоверено с приложен амбулаторен лист, издаден от „Аджибадем Ситиклиник“ гр. София.

С допълнителна молба от 01.02.2024 г. е представен и отговорът на исковата молба.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил молбата за възстановяване на срока за неоснователна и е постановил оставянето й без уважение. Съдът е приел, че не са установени и доказани особени непредвидени обстоятелства, които да ответникът да не е могъл да преодолее за целия едномесечен период на срока за подаване на отговор на исковата молба. Посочено е, че независимо от получения пристъп на стенокардия на 05.01.2024 г, ответникът все още е разполагал с време да организира своята защита и процесуално представителство или да поиска продължаването на срока.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

На първо място съдът намира, че молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба (постъпила в съда на 23.01.2024 г.) е подадена в срока по чл.64, ал.3, изр.първо от ГПК предвид наличната в делото призовка (л. 48) до ответника, връчена му лично на 19.01.2024 г., от която се установява, че определение № 115 от 15.01.2024 г. по гр.д.10126/2023 г. на БОС, в която е посочено, че в срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил по делото, т.е.че ответникът е пропуснал установения от закона и указан му от съда срок за подаване на отговор на исковата молба.

Константна е практиката на ВКС, че по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК „особени непредвидени обстоятелства“ са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр.природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК.

4

Според изрично предвиденото в разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 ГПК, в молбата за възстановяване на пропуснат срок следва да бъдат посочени всички доказателства за основателността й, като не съществува пречка такива доказателства да бъдат представени и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Независимо от вида на доказателствата, молителят е длъжен да докаже твърдението си като установи онези особени непредвидени обстоятелства, по причина на които е пропуснал срока, както и че не е могъл своевременно да ги преодолее.

Молителят обосновава пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба единствено с обстоятелството, че три дни преди изтичането му, е претърпял стенокардичен пристъп, установен съгласно представения амбулаторен лист от лечебно заведение на територията на гр.

София. От същия медицински документ се установява, че жалбоподателят е бил прегледан, предложена му е била хоспитализация, която е отказал, и му е назначена терапия. Други доказателства за влошено здравословно състояние, препятстващо предприемане на процесуални действия по организиране на защитата му в производството до изтичане на релевантния едномесечния период за подаване на отговор на исковата молба не са представени.

Настоящият състав намира, че въпреки неблагоприятния за здравето му епизод, жалбоподателят е разполагал с достатъчно време до изтичане на срока за подаване на отговор да ангажира пълномощник, да подаде отговора на исковата молба или да подаде молба за продължаването му. Твърденията, че е бил отдалечен от сградата на съда на значително разстояние, освен недоказани, са и неотносими, предвид възможността съответните книжа да бъдат подадени чрез пощенска или куриерска служба, на електронната поща на съда или чрез ЕПЕП от него или от ангажиран негов пълномощник до края на последния ден от срока. Позоваването на липсата на специални правни знания у жалбоподателя не е основание за уважаване на молбата.

Съгласно определение № 463/02.08.2018 г. по ч.т.д № 1438/2018 г. по описа на Второ търговско отделение на ВКС, би могло да бъде особено непредвидено обстоятелство внезапно заболяване на процесуалния представител, респективно на страната, в последния ден от срока, обусловило пропускането му, но такова не е заявено с молбата за възстановяване в преклузивния срок по чл.64, ал.3 ГПК, а и не се установява.