Решение № 97 от 16.02.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Силистра, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420101285 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на “Е. 1” ЕООД с ЕИК . и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. И.“ № , ет. , ап. , представлявано от Е. И.

Н. срещу заповед № РД 04-209 / 18. 07. 2023 год. Директора на ОД „Земеделие” гр. С., издадена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал.

8 от ЗСПЗЗ, с която е постановено да се изземе земеделски имот в землището на с. М. П., включен в държавния поземлен фонд, от жалбоподателя, който го ползва без правно основание, като е постановена и възможност за внасяне по банкова сметка сумата от 2 599.20 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. М. П., общ. Г., обл. С. при желание за спиране на изпълнението на заповедта.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразно и неправилна, тъй като в същата не е посочено в какви точно действия се изразява осъществяваното от него ползване на земята и твърди, че дружеството не е ползвало имота, не е заявявало същия за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Директорът на ОД „Земеделие” – С. не е изразил становище по жалбата, не е изпратил представител в съдебно заседание, но депозирал писмени бележки по същество на спора, като счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди, че със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г.

Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от 1

ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 / 31. 05. 2023 год., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и достигнала до извод, че възражението му е неоснователно. Ответникът също така посочва, че констатациите за ползването на имота са извършени въз основа на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, засяването им с една и съща земеделска култура и заявяването на имота в Общинска служба "Земеделие" за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл.34, ал.

8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 31. 05. 2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. М. П., общ. Г., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че част от ПИ с идентификатор *** в землището на с. М. П., общ. Г. с площ от 15.200 дка е засята с едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от жалбоподателя. С писмо до “Е. 1” ЕООД от 30.06.2023 г., връчено му на 03.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 06.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 / 03.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на функцията си комисията провела заседание на 17.07.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът е засят с пшеница. Вследствие на проведената процедура е издадена атакуваната в настоящото производство заповед с която е наредено изземването на посочения по – горе имот с площ от 15.200 дка, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта е предоставена 2 възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 2 599.20 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 57.00 лв. / дка за землището на с. М. П., общ. Г.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал.

1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. К. е извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" – С., като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл. 35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния 3 орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот. В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай административният орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 / 31.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 31. 05. 2023 г. установява единствено обработването на имота - засяването му с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя и заявяването на имота в Общинска служба "Земеделие" за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, но тези твърдения освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства.

От изложеното следва извода, че оспорената в настоящото производство заповед се явява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Поради уважаването на жалбата на основание 143, ал. 1 от АПК ОД „Земеделие“ – С. следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

4

Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД 04-209 / 18. 07.

2023 год. на Директора на ОД „Земеделие“ – С., с която на основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на неправомерно ползван от “Е. 1” ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. И.“ № , ет. , ап. , представлявано от Е. И. Н. ПИ с идентификатор *** в землището на с. М. П., общ. Г. с площ от 15.200 дка, включен в ДПФ.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – С. да заплати на “Е. 1” ЕООД с ЕИК и адрес на управление: гр. В., ул. „Г. И.“ № , ет. , ап. , представлявано от Е.И.Н. сумата от 450.00 / четиристотин и петдесет / лева – разноски за производството по адм.д. № 1285 / 2023 год. по описа на СсРС.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Административен съд - Силистра, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5