Решение № 2431 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2431 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100503615 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 2303/12.02.2025г., постановено по гр. д. № 70485/2023 г., по описа на СРС, 163 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Д. Б. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата 1722,29 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на дълга, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – ап.10, находящ се в гр. София, ул.****, с аб.№ 17540 , за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., сумата от 278,83лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 16.08.2023г. и сумата 51,60лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 1.07.2020г. – 28.02.2022г. ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48462/2023г. по описа на СРС. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за главница за сумата 131,90лв., представляваща разликата между претендирания и уважения размер иск за топлинна енергия и за период 1.05.2020г. – 30.06.2020г., поради изтекла давност, за сумата 11,44лв., представляваща разликата между претендирания и уважения размер лихва за забава върху главницата за същия период, поради изтекла давност, както и за сумата 12,01лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 1

15.09.2020г. – 16.08.2023г. като неоснователен. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на „Топлофикация София ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 833,18лв. представляваща разноски по делото за заповедното и исковото производство.

„Топлофикация София ЕАД е осъдена да запрати на процесуалния представител на ответницата на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв възнаграждение в размер на 36,58лв.

Недоволна от решението, ответницата, сега въззивница, Д. Б. Г., го обжалва в осъдителната му част. Намира решението за постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за неправилно, немотивирано и необосновано. Оспорва извода на съда, че ответницата е собственик на имота, като счита че съдът е неправилно е приел представената по делото данъчна декларация като способ за доказване право на собственост; в случай, че данъчната декларация се кредитира, тя пък установява, че ответницата не е собственик на имота , а наследник, и то ведно с други лица. Намира на следващо място, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като при настъпила преклузия за ищеца да сочи доказателства, му е дал възможност да представи данъчната декларация. На следващо място оспорва извода на съда, че откритата при фирмата за дялово разпределение партида на името на ответницата означава, че тя е потребител на топлинна енергия.

Напротив, счита че при липсата на доказателства за искане на ответницата на нейно име да бъде открита партида е неправилно да се приеме, че тя е потребител на топлинна енергия.

Моли въззивнният съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивна жалба, в която заявява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски пред въззивния съд.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивницата чрез своя процесуален представител поддържа подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна и третото лице помагач не изпращат представител. Въззиваемата страна е депозирала становище, в което излага доводи в подкрепа на депозирания по-рано отговор на въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично, в осъдителната му част, неблагоприятна за ответницата.

В частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответницата са отхвърлени, решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

2

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес и такса дялово разпределение.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По доводите във въззивната жалба следва да бъде отбелязано следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване /така ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия, който купува енергия за собствени битови нужди. Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат както субектите посочени в чл.153 ал.1 от ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, така и правни субекти, различни от тях, когато ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика /така в цитираното ТР/. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.

За да уважи частично предявения иск за заплащане на доставена топлоенергия районният съд е приел, че ответницата е собственик на процесния имот по наследство. Въззивницата възразява срещу този извод. Въззивният съд намира възражението за неоснователно.

3

Действително само по себе си подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ не установява с категоричност, че деклараторът е собственик на декларирания имот. В случая съдът не разглежда иск за собственост на имота, а следва да установи дали ответницата е ползвател на същия, за да има качеството на потребител на топлинна енергия. В случая, освен, че е подала декларация пред местната общинска служба като собственик на имота по наследство /на 1/ 3 ид.ч./, и е посочила в декларацията данни за имота, вкл. и документ за собственост, ответницата живее в имота, на същия адрес е призовава от съда в настоящото производство, вписана е като живуща на адреса в списък изготвен от тогавашния /към 2002г./ домсъвет във връзка с преминаване на собствениците на жилища в жилищната сграда на сграда на ул.**** към индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия, вписана е в списъка на собствениците в етажна собственост на сграда на ул.**** в гр.София, в който списък е посочен абонатния номер на топлоснабдения имот ап.10 - №17540, както и че в имота има 4 радиатора с монтирани индивидуални измервателни уреди. На нейно име е откритата партида при ищеца. При извършеното измерване на показанията от индивидуалните уреди на 19.04.2022г. от фирмата за дялово разпределение, ответницата е подписала отчетния формуляр, т.е. намирала се е в имота и е осигурила достъп до него на служителите. Всички тези установени по делото обстоятелства водят до несъмнения извод, че ответницата ползва топлоснабдения имот поне от 2002г. /от когато е достоверната дата на списъка с етажни собственици на л.24 от делото/ и има качеството на потребител на топлинна енергия. Като потребител, по силата на закона между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение, по силата на което „Топлофикация София“ ЕАД топлоснабдява сградата, в която се намира имота на ответницата, а ответницата е длъжна да заплати съответната цена за доставена топлинна енергия. Топлинната енергия се разделя на топлоенергия, ползвана за гореща вода и за отопление, като последната се разделя на топлоенергия отдадена от сградната инсталация, топлоенергия ползвана за отопление на общите части /стълбища, изби и др./, и топлоенергия ползвана за отопление на индивидуалните имоти /чл.142 от ЗЕ/.

Ответницата не възразява срещу отчетеното количество топлоенергия, вкл. и за топла вода, а приетата от съда СТЕ не е оспорена от нея.

Въззивният съд не установи районният съд да се допуснал съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, респ. да е нарушил правилото за преклузия на доказателствата. Още с исковата молба, в т.8 от доказателствените искания, ищецът е поискал от съда да задължи СО да представи документ за собственост на имота, като е обосновал това доказателствено искане с необходимостта да докаже, че ответницата е собственик на имота. Наред с това е поискал съдът да го снабди със съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с документ за собственост от дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ при СО. В определението си по чл.140 от ГПК съдът е уважил тези доказателствени искания. СО е уведомила съда, че в архива не е открит договор за продажбата на процесния апартамент. Подобен отговор е получен и от СО, направление „Архитектура и градоустройство“. В съдебно заседание на 8.11.2024г. процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да го снабди със друго съдебно удостоверение, с 4 което да се снабди с данъчната декларация на имота, което е допуснато от съда. Независимо, че това искане е отправено след обявяването на доклада по делото за окончателен, то е във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест ищецът да докаже, че ответницата е потребител на топлинна енергия, и във връзка с доказателствените искания на ищеца, формулирани още в исковата молба, целящи да установят и представят пред съда документ за собственост на имота. След като наличието на документ за собственост не е установен за наличен в СО, правото на ищеца да търси други процесуални възможности да се снабди с такъв или информация във връзка с такъв, не е било преклудирано.