Определение № 716 от 14.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. София, 14.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. П. Г.А като разгледа докладваното от С. П. Г.А Административно наказателно дело № 20241110213391 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като с жалба процесуален представител на наказващия орган възразява срещу присъдените със съдебния акт разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпило е становище от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, с което се излага, че жалбата е абсолютно неоснователна.

Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от Ж. Х. П. срещу наказателно постановление №24-4332-018299/12.08.2024 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.

В хода на административнонаказателното производство пред СРС жалбоподателя е бил представляван от процесуален представител, който е направил искане за присъждане на разноски в хода на делото по същество.

С решение №5294/05.12.2024 г. по делото е отменено атакуваното наказателно постановление и са присъдени на жалбоподателя претендираните 1 разноски, съгласно договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лв.

По делото не се е явил процесуален представител за наказващия орган. Не е изразено становище по същество, както и възражение срещу претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

Не на последно място молбата срещу съдебния акт в частта за разноските е след срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а именно след срока за обжалване на съдебното решение, което към момента на подаване на жалбата е влязло в законна сила, като това е станало на 02.01.2025 г. Същото не е от категорията необжалваеми актове по смисъла на чл.248, ал.1, пр.II от ГПК. Видно е, че съобщението за излязлото решение е постъпило при наказващия орган 09.12.2024 г., жалбоподателят е получил съобщение на 17.12.2024 г., а жалбата е подадена на 08.01.2025 г.

С постановеното по делото съдебно решение от 05.12.2024 г. съдът е отменил атакуваното наказателно постановление, както и се е произнесъл относно поисканите от жалбоподателя разноски. Като в случая не е налице пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото, което да води до извод, че поради този пропуск следва да се допълни съдебното решение. Не е направено и възражение срещу техния размер своевременно от процесуален представител на жалбоподателя, а жалбата е след срока за обжалване на съдебното решение

Поради което съдът установи следното:

Молбата не е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като това е сторено след влизане на решението в сила, поради което намира, че се явява недопустима.

Разгледана и по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.

В процесния случай съдът със съдебното решение по делото се е произнесъл 2 по направеното искане за възлагане на разноските на жалбоподателя. Липсва сторено в срок възражение от другата страна. Не са налице основания за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване или изменение на решението в частта относно разноските.

Ето защо молбата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а на отделно правно основание същата се явява и неоснователна.

Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима молбата, подадена от юрк. С. М.

– процесуален представител на наказващия орган срещу решение

№5294/05.12.2024 г. в частта на разноските по АНД №13391/2024 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдСофия град в 7-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3