Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260153 от 18.12.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 144/2020
Вид
Решение № 260153
Подписан
18.12.2020
В сила
13.12.2023
Състав
ТРИФОН ИВАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 18.12.2020 г. град С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На осми декември 2020 година в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

Съдебен секретар: Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията докладчик

МИНЧЕВ търговско дело № 144 по описа за 2020 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

Предявени главни осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗО и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове, се предявяват осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът посочва в исковата молба, че на 24.02.2015 г. между „М.Т.” ЕООД, в качеството на Изпълнител и Н. /Н./, представлявана от директора на Р. /Р./ - С.З., в качеството на Възложител, са сключени Договор № 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор № 241702/24.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични процедури по НРД 2015 г. По силата на сключения договор № 241104/24.02.2015 г. болницата се задължава да оказва на здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1 ал.1 от същия, болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) от приложение №5 към член единствен на Наредба №40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.. Действието на договора е продължено и за 2016 година с типово допълнително споразумение № 241859/27.05.2016 година съгласно РЕШЕНИЕ № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Н. (тъй като през въпросната година не бе постигнато споразумение за Национален рамков договор).

Договорът и допълнителното споразумение към него са сключени в гр. С.З. между „М.Т." ЕООД и Н., представлявана от директора на Р.- С.З. по силата на законовата делегация на чл.59 ал.1 ЗЗО. Правният статут на Н. е определен в чл.6 ал.1 от Закона за здравното осигуряване, регламентиращ качеството й на юридическо лице със седалище - София. Съгл. чл.2 ал.1 330 Р.-С.З. е териториално поделение на Н., като съгласно чл.20 ал.1 т.1 ЗЗО директорът на Р. представлява Н. на териториално равнище. Съгласно чл.45 и чл.47 330, както и според чл. 2 ал. 1 т.

7 и 8 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2015 год., сключен между Н. и БЯС заплащането за оказаната медицинска помощ се извършва от бюджета на Н. чрез съответната Р. на предоставилия я изпълнител. За болницата плащанията на сумите за медицинска дейност се извършват от Р.-С.З.. Поради изложеното и съгласно чл.108 ал.2 във връзка с чл.104 от ГПК, ищецът сочи, че искът, предявен срещу Н., е подсъден на Окръжен съд - С.З., където е възникнало правоотношението, от което произтича спора и където е седалището на платеца на сумите -Р. С.З..

През месец февруари 2017 г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на здравноосигурени български граждани. Във връзка с дейността, ищецът е издал фактури, като незаплатена към настоящия момент е сумата от 75 410 лева (седемдесет и пет хиляди четиристотин и десет лева), представляваща сбор от дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки /КП/ и амбулаторни процедури и за вложени медицински изделия.

Посочено е, че за месец февруари 2017 (при приложим НРД 2015г. и при действие на Допълнително споразумение № 241859/ 27.05.2016 г. незаплатената сума от 75 410 лева (седемдесет и пет хиляди четиристотин и десет лева) представлява стойността на оказана болнична помощ на 89 пациенти. Сочи се, че това са български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им. През месец февруари 2017 г. е проведена диагностика и лечение на тези пациенти по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора, както следва: КП с № 17, 25, 29, 33, 40.2, 48, 50, 56, 71, 78.1, 113.2, 127, 137, 138, 139, 145, 147, 152, 153, 171, 175, 182, 186, 193, 194,

197, 217, 218, 222, 227, 229 и 265. След постъпването им в болницата, пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и приети като успешно обработени в електронната система на Н.. Заявено, че стойността на незаплатените дейности по клинични пътеки и амбулаторна процедура „предсрочно изпълнение на дейности по КП“ е 67 850 лева (шестдесет и седем хиляди осемстотин и петдесет лева).

При лечението на пациенти през м. февруари 2017 са вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от Н. извън цената на клиничната пътека. През месец февруари 2017 година „М.Т.“ ЕООД е вложило за лечението на 4 здравноосигурени пациенти по КП с № 217 и 218 медицински изделия, за които Н. дължи заплащане на стойност 7 560 лева (седем хиляди и петстотин и шестдесет лв.).

Изложено е, че всички изискуеми първични медицински и финансовоотчетни документи - Направления за хоспитализация, спецификации за извършена дейност по КП, са представени в Р.. Твърди се, че за лечението на тези пациенти Н. чрез Р. - С.З. дължи заплащане на болницата на основание сключения между страните договор.

Сочи се, че съгласно чл.35 от договора Н. се е задължила да извърши плащане чрез Р.-С.З. до 30-то число на месеца, следващ отчетния, на основание чл. 86 от ЗЗД Н. дължи заплащането и на обезщетение за забавено плащане от момента на от деня, следващ падежа до датата на подаване на исковата молба, в размер на законната лихва върху неплатената главница от 75 410 лева (седемдесет и пет хиляди четиристотин и десет лева), а именно 22 980 лева.

Твърди се, че въпреки многократните опити, до доброволно уреждане на спора не се е стигнало.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което:

Да осъди ответника Н. да заплати на „М.Т.“ ЕООД сумата от 75 410 лева (седемдесет и пет хиляди четиристотин и десет лева), ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща стойността на извършена през месец февруари 2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 241104/24.02.2015 г. и последващите допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП.

Да осъди ответника Н. да заплати на „М.Т.“ ЕООД сумата от 22 980 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017 год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.

При условията на евентуалност и ако се отхвърли предявеният по-горе иск, предявен за сума, дължима на договорно основание, моли съда да се произнесе и по следния иск:

Изложени са аргументи съгласно разпоредбите на ЗЗО и е посочено, че в случая е оказана болнична помощ на 89 здравноосигурени лица. Диагностиката и лечението им е за заболявания, включени в клинични пътеки /КП/ от приложение №5 към Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г, в сила до 01.04.2016г. и със съдържание на КП съгласно Приложение №16 от НРД за МД за 2015г. и Приложение № 11 „Клинични пътеки по Решението". Конкретните КП, по които са лекувани пациентите, са подробно описани по-горе в обстоятелствената част на иска на договорно основание, както и в спецификациите „надлимит“. При лечението на 4 здравноосигурени лица са вложени медицински изделия, които Н. заплаща извън стойността по КП.

Заявено е, че доколкото оказаната болнична помощ е за заболявания, заплащането на които се гарантира от бюджета на Н. и нейно е задължението да извърши плащане, с отказът да заплати нейната стойност, ответникът на практика се обогатява с тази сума за сметка на обедняването на ищеца, изпълнител на дейността, извършил разходи за осъществяването й. Стойността на обогатяването на Н., респ. на обедняването на болницата, е със сума, равна на разходите за изпълнението на съответните дейности. Стойността на разходите за изпълнение на дейността е нормативно определена в Договор за обеми и цени на медицинската помощ за 2015 г. между Н. и Българския лекарски съюз, сключен на основание чл. 55д, ал. 1 от ЗЗО, обн. в ДВ, бр.5/20.01.2015г. и е определена като цена на клинична пътека и съответно стойността, до която Н. заплаща вложените при лечението медицински изделия, а след 01.04.2016 година са определени с РЕШЕНИЕ № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Н..

Посочено е, че като не е извършила заплащане на осъществена медицинска помощ, включена в основния пакет от здравни дейности по чл. 45 ЗЗО, заплащането на която според чл. 47 ЗЗО се извършва от Р. на предоставилия я изпълнител, ответникът се е обогатил със сумите, представляващи нормативно определени разходи за дейността.

Сочи се, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумите, представляващи нормативно определени разходи за изпълнението на БМП. Ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение в размер на законната лихва, която ищецът претендира за периода от 31.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда или 22 980 лева.

Моли съда да постанови решение, с което:

1.

Да осъди ответника Н. да заплати на „М.Т.“ ЕООД сумата от 75 410 лева (седемдесет и пет хиляди четиристотин и десет лева), ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща стойността на извършена през месец февруари 2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 241104/24.02.2015 г. и последващите допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП, с които Н. се е обогатил без основание за сметка на „М.Т.“ ЕООД.

2.

Да осъди ответника Н. да заплати на „М.Т.“ ЕООД сумата от 22 980 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 75 410 лева, за периода от 31.03.2017 год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по предявените искове.

Изложени са следните съображения:

Отбелязва, че в чл.35 от договор №241104/24.02.2015г. /впоследствие станал чл.45 с Допълнително споразумение №241859/27.05.2016г./ сключен между Н. и ,.М.Т.” ЕООД. гр. С.З. е посочено, че плащанията на Изпълнителя се извършват чрез Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл.31, ал.3 и ал.4.

Счита, че претендираните вземания не са дължими от Н., но дори и да бяха то падежът на същите е, както следва:

-относно отчетния м.февруари 2017г. падежът е до 30 число на м.март 2017г.

Ищецът също приемал, че дата на падежа на процесните вземания е 30.03.2017г., тъй като видно от исковата молба излагал искане за присъждане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата за периода 31.03.2017г. до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба.

Предвид на това, ответникът счита, че по отношение на претендираните вземания за месец февруари 2017г. е изтекла тригодишна давност по чл. 111, б. ,“в“ от ЗЗД. Сочи, че според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111. б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая, ответникът счита, че вземанията на ищеца, респ. задълженията на ответника произтичат от един и същи факт - сключения договор № 241104/24.02.2015г. и отговарят на останалите критерии, посочени в горецитираното тълкувателното решение, тъй като цените на медицинските дейности по клинични пътеки са предварително определени в договора и крайният размер на задължението зависи само от обема на извършената дейност.