Решение № 103 от 26.11.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500403 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8 от 12.02.2021 г., постановено по гр. д. № 419/2018 г., Пирдопският районен съд е прогласил, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на привиден договор за дарение на недвижими имоти, извършен с нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело № 78/18.03.2016 г. на нотариус Д. Апостолова с район на действие РС-Пирдоп, прикриващ действителен договор за продажба от ЯН. Д. В. на ХР. Т. АС. на 1/3 идеална част от следните земеделски поземлени имоти, находящи се в село Б., обл. С.: 1. поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1692 кв.м., с номер по предходен план 090051; 2. поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1998 кв.м., с номер по предходен план 206022; 3. поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 2999 кв.м., с номер по предходен план 212014. 4. поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 5399 кв.м., с номер по предходен план 23501 – по кадастралната карта на селото, одобрена със заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, като е постановил прилагане правилата относно прикритото съглашение. С решението съдът е допуснал на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС заинтересуваните съсобственици – ищците 1

ИВ. Т. В., Д. Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В.- да изкупят продадените от съсобственика-ответник Я.Д. В. на ХР. Т. АС. с прикрит договор за продажба, извършен с горепосочения нотариален акт, 1/3 идеални части от горепосочените поземлени имоти, за продажна цена от общо 838,95 лв. Съдът е постановил в случай, че съсобствениците ИВ. Т. В., Д. Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В. не платят на действителния купувач ХР. Т. АС. дължимата поради изкупуване продажна цена от 838,95 лв., ведно с направените от него разноски по сделката, обективирана в нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело№ 78/18.03.2016 г. на нотариус Д.

Апостолова, в едномесечен срок от влизането в сила на решението, същото ще се счита обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство ХР.

Т. АС.. В жалбата се излагат възражения за недопустимост на решението, а именно: липса на правен интерес от предявяване на исковете поради това, че процесните имоти са собственост на трето лице /”В.З.” ЕООД/, което е придобило правото на собственост върху имотите преди завеждане на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС и вписване на исковата молба, при което при евентуално уважаване на исковите претенции съдебното решение не би могло да бъде противопоставено на това трето лице; с обсъждането в мотивите си като преюдициално направено от ищците възражение за недействителност на сделката, сключена между ответника и третото лице и приемането, че сделката е нищожна, съдът се е произнесъл по незаявено от ищците основание, респ. по непредявено възражение за нищожност, с което е нарушен принципа на диспозитивното начало в процеса; съдът не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за липса на представителна власт на пълномощника им адв. Ч. за подаване на исковата молба; правният интерес на ищците от предявяване на исковете по чл. 26, ал. 2 и чл. 17 от ЗЗД е отпаднал поради това, че същите са пропуснали да предявят иска си по чл. 33, ал. 2 от ЗС в предвидения преклузивен срок. В жалбата се излагат и възражения за неправилност на изводите на районния съд за основателност на предявените искове. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на съда, че сключената между ответника и третото лице „В.З.” ЕООД сделка е нищожна поради заобикаляне на закона, във връзка с което поддържа, че резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Оспорва извода на съда, че искът по чл.33, ал. 2 от ЗС е предявен от ищците в 2-месечния преклузивен срок от узнаването им за извършената сделка. Във връзка с това жалбоподателят сочи, че исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС срещу настоящите ответници са предявени с уточнителната молба от 29.05.2018 г., а не с предявения на 02.02.2018 г. като насрещен иск по гр.д. № 890/2017 г., който е бил насочен срещу „В.З.” ЕООД. Отделно от това, от представените по делото доказателства по безспорен начин било установено, че ищците са узнали за извършеното дарение още през 2017 г. Навеждат се и аргументи 2 срещу извода на съда по исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД за доказаност по делото на намерението на страните ЯН. Д. В. и ХР. Т. АС. сключената между тях сделка да е покупко-продажба, като този извод бил основан на непълните, противоречиви и недостоверни показания на св. Д.В., както и на неотносими към спора писмени доказателства.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено производството по делото, евентуално същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове.

Ответниците по въззивната жалба оспорват същата и настояват обжалваното решене да бъде потвърдено.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 419/2018 г. на Пирдопски районен съд е образувано по отделена насрещна искова молба, подадена от И.Т. В., Д.Т. В., ИВ. М. В., М.Р. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В., с която срещу ХР. Т. АС. и ЯН. Д. В. са предявени искове за прогласяване нищожността на сключен между ответниците привиден договор за дарение на недвижими имоти, извършен с нотариален акт № 92, т.1, рег. № 592, дело № 78/2016 г. на нотариус Д. Апостолова, прикриващ договор за покупко-продажба, и за допускане изкупуването от ищците на продадените чрез прикрития договор идеални части от недвижимите имоти, предмет на този договор. Насрещната искова молба е подадена от ответниците по предявен срещу тях от „В.З.” ЕООД иск за делба на посочените в нотариалния акт имоти, по който иск е било образувано гр.д. № 890/2017 г. на Пирдопски РС, която с определение на съда от 22.06.2018 г. е била отделена в отделно производство на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът Х.Т.Т. се легитимирал като собственик на идеални части от недвижими имоти на основание договор за дарение, извършен с нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело № 78/18.03.2016 г. на нотариус Донка Апостолова, сключен с Я.Д. В.. Твърди се, че този договор е симулативен – страните по него в действителност не са извършили безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху идеалните части от имотите, а са извършили продажба на същите, т.е. с договора за дарение страните прикриват договор за продажба. Твърди се, че продавачът Я.Д. В. не е предложил на ищците – съсобственици на имотите, да им продаде идеалните си части от тези имоти, с което е нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Ищците твърдят, че са узнали за извършеното от Я.В. на Х.Т. дарение на 1/3 ид. част от имотите след получаването на исковата молба по гр.д. № 890/2017 г. на РС- Пирдоп.

Сочат, че впоследствие с нотариален акт № 94, т. 2, рег. № 1735, дело № 276/2017 г. на нотариус Д. Апостолова ответникът Х.А. е прехвърлил на собственото му търговско дружество „В.З.” ЕООД процесните идеални части от имотите. Излагат възражение за нищожност на тази сделка поради нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, 3 тъй като фактически продавачът е договарял съм със себе си. Въз основа на тези твърдения са отправени искания за прогласяване нищожността на сключения с горепосочения нотариален акт договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради привидност на сделката, и за признаване правото на ищците да изкупят продадените 1/3 ид. части от имотите на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ХР. Т. АС., в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

Възражението за недопустимост на исковете е основано на: липса на представено от ищците пълномощно на адв. Ч. за подаване на исковата молба; липсата на правен интерес от предявяване на исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като същите са предявени след изтичане на 2-месечни срок от узнаване на сделката, и поради факта, че идеалните части от процесните имоти, чието изкупуване се иска, към момента на предявяване на иска са в патримониума на трето лице „В.З.” ЕООД, което е придобило имота чрез нотариален акт за дарение от Х.А., вписан преди завеждане на исковата молба по настоящото дело. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че договорът за дарение между Я.В. и Х.А. е симулативен. Твърди се, че ищците са узнали за извършеното дарение още през 2016 г., като Х.А. многократно е провеждал разговори с тях за доброволно прекратяване на съсобствеността.

В хода на производството е починал ищецът М.Р. В., като от представеното удостоверение за наследници е установено, че негов наследник е ищцата ИВ. М. В..

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение чрез подробно посочване на събраните в първата инстанция доказателства и установените от тях факти, относими към спора, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване на сключения между ответниците договор да дарение за нищожен като привиден - прикриващ покупкопродажба и разкриване на прикритото съглашение, и по чл. 33, ал. 2 от ЗС – за допускане изкупуването от ищците на дела на разпоредилия се съсобственик, а именно на ответника Я.Д. В.. Първият е иск е обуславящ /преюдициален/ спрямо втория, доколкото разкриването на симулацията на процесния договор за дарение /установяването, че същият прикрива продажба и респ. прилагането на правилата за прикритото съглашение/ създава за ищците правна възможност да упражнят правата си на изкупуване дела на разпоредилия се ответник Я.В. при условията на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Правният интерес на ищците да искат разкриване на симулацията произтича от 4 твърденията им, че между тях и прехвърлителя по дисимулираната /прикритата/ сделка за покупко- продажба е била налице съсобственост върху имотите, предмет на тази сделка, и че прехвърлителят преди сключването на сделката не им е предложил изкупване на дела му, т.е., че те са носители на правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Тези твърдения са достатъчни за обуславяне на правен интерес у ищците от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД, а въпросът дали претендираното с обусловения от иска за разкриване на симулацията иск по чл. 33, ал.

2 от ЗС материално право на изкупуване действително съществува касае само основателността на този иск, но не и допустимостта на иска за разкриване на симулацията.

Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 от ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението - в този смисъл са мотивите към ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед на това е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на правен интерес у ищците да предявят иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, основано на довод за липсата на условията за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Изложените в тази връзка съображения, че процесните имоти понастоящем са прехвърлени на трето лице, както и възражението, че исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС са предявени сред изтичане на преклузивния 2-месечен срок, имат отношение към преценката на основателността на този иск, а не на неговата допустимост, нито на допустимостта на обуславящия иск за разкриване на симулацията.