Решение № 316 от 23.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330112971 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Н. Д., ЕГН ********** против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз основа на издадени в полза на първоначален кредитор /“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, чийто правоприемник по цесия е ответникът, изпълнителни листове за вземания по договори за потребителски кредит и покупка на стоки, ведно с разноски. Не били подавани възражения за недължимост. От издаване на ИЛ до обр. на ИД изминал период от почти три години, а след този момент – ИД било перемирано, поради липса на поискани и извършвани действия от взискателя в двугодишен срок.

Претендира се за установяване недължимостта на сумите от: 5357,50 лева – главница по договор за потребителски кредит от 18.09.2008 г.; 2873,98 лева – печалба на кредитора; 1598,69 лева – обезщетение за забава за периода 20.11.2008 г. – 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2011 г. до погасяването, както и разноски от: 196,60 лева – ДТ и 100 лева – адв. хонорар, за които е издаден ИЛ от 26.07.2011 г. по ч.гр.д. № 241/2011 г. на РС – Мадан; както и 413,77 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки от 04.07.2008 г.; 51,03 лева – възнаградителна лихва за периода 15.10.2008 г. – 15.04.2009 г.; 124,51 лева – обезщетение за забава за периода 14.11.2008 г. – 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2011 г. до погасяването, както и разноски от: 25 лева – ДТ и 100 лева – адв. хонорар, за които е издаден ИЛ от 26.07.2011 г. по ч.гр.д. № 242/2011 г. на РС – Мадан.

Твърди да не дължи изпълнение, поради настъпила перемпция и изтекла погасителна давност. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете.

Признава, че е титуляр на вземанията по ИЛ, въз основа на договор за цесия. Ищецът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и в хода на процеса. Твърди, че с молбата за образуване на ИД, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на съд. изпълнител било възложено да избира способите за изпълнение. Освен пълно проучване на имущественото състояние, били извършвани и множество действия по изпълнението, вкл. плащания, при което нито перемпция, нито давност били настъпили. Позовава се на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС и съд. практика. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на тези на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на първоначален кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са били издадени процесните изпълнителни листове, въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания, против които не са подавани възражения за недължимост; вземанията по двата ИЛ са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е уведомен /вж. Определение по чл. 140 ГПК - № 13272/22.11.2023 г. - л. 57-58/.

От представените ИЛ от 26.07.2011 г. /л. 5-7/ се установява, че в полза на праводателя на ответника са присъдени исковите суми, въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК.

От приложеното копие на изпълнително дело № 612/2014г. на ЧСИ *** се установява, че на 13.05.2014 г. първоначалният кредитор е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадените ИЛ, като е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ – л. 71. С разпореждането за образуване от 14.05.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ОП „Паркиране и репатриране“ – Пловдив – л. 75, въз основа на който са постъпили сумите от 80 лева на 27.05.2014 г. /л. 88/; 40 лева на 24.06.2014 г. /л. 87/ и 40 лева на 24.07.2014 г. /л. 89/, с които суми са погасени заплатени авансови такси и разноски от взискателя и юрк. възн. и дължими такси към ЧСИ. След тази дата не са искани или извършвани изп. действия до 24.11.2016 г., когато е наложен запор на дружествените дялове на длъжника в „Ивчо 2010“ ЕООД – л. 103. Ето защо, двугодишният срок по чл.

433, т. 8 ГПК е изтекъл на 24.07.2016 г. и производството се е прекратило по силата на закона.

Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на 24.07.2016 г., в какъвто смисъл са разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Прекратяването обаче не води до изтичането на давностния срок. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тъй като спирането на 2 давността е свързано с висящността на изпълнителния процес, в настоящия случай тя е започнала да тече от приемането на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., след като към този момент с категоричност не е бил изтекъл предвидения в чл. 433, т. 8 ГПК двугодишен срок.

Съдебният изпълнител не е констатирал прекратяването настъпило на 24.07.2016 г. и след тази дата по делото са постъпили две молби от 06.03.2017 г. за конституиране на ответника като взискател, въз основа на договор за цесия, с който вземанията по двата ИЛ са прехвърлени в негова полза, с искане за извършване на опис на движими вещи, като е направено и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ – л. 113, л. 124. С разпореждания от 21.04.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал ответника и е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД и „Интернешънъл асет банк“ АД – л. 136, като на 15.02.2019 г. от запора при „Интернешънъл асет банк“ АД е постъпила сумата от 39,77 лева – л. 192, с която са погасени такси към ЧСИ.

Молби от взискателя, с които е искал извършването на изпълнителни действия – опис на движими вещи, налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение и вземания от финансови и платежни институции, са налице и от 29.04.2017 г. /л. 152/, 30.11.2018 г. /л. 189/, 14.12.2020 г. /л. 202/, 14.12.2022 г. /л. 217/. В изпълнение на същите, а и предвид възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, с разпореждане от 21.09.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Алфа 87“ ЕООД – л. 161, а на 28.01.2021 г. – на получаваното такова от „Мари Анджи“ ЕООД – л. 204, като е постъпил отговор, че лицето е служител на дружеството, но получава МРЗ – л. 208. С разпореждане от 12.01.2023 г. е наложен запор върху платежните сметки на длъжника, поддържани в „Айкарт“ АД и „Изипей“ АД и върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Моника 07“ ООД – л. 220.

Исканията от ответника като новоконституиран взискател до съдебния изпълнител, в т.ч. възлагането по чл. 18 ЗЧСИ с молбите за конституиране, са подадени след прекратяването на делото на основание чл. 433, т. 8 ГПК, но обективират желанието му за предприемане на принудително изпълнение и са довели до прекъсване на давностния срок. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Съгласно формираната съдебна практика /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 1722/2021 г., 4-то г. о. и Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о./ настъпилото прекратяване на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, но искането прекъсва давността, независимо дали е било образувано ново дело. В този смисъл са и Решение № 279 от 6.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2023 г.; Решение № 422 от 3.04.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 21/2023 г.; Решение № 1285/24.10.2022 г. по в.гр.д. № 1980/22 г. на ОС – Пловдив и др.

Поради изложеното твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност са неоснователни. Няма изтекъл период на погасителна давност – 5 и 3 годишна, от издаване на двата ИЛ на 26.07.2011 г. до молбата за образуване на ИД от 13.05.2014 г., 3 с която предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, давността е била прекъсната. По изложените мотиви, същата е започнала да тече от 26.06.2015 г., като независимо от настъпилата на 24.07.2016 г. перемпция, предвид приетото в т. 3 на цитираното Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, описаните погоре искания за извършване на изпълните действия, предприетите такива от съдебния изпълнител, както и постъпилата вследствие на принудителното изпълнение сума по делото – всички те периодично са прекъсвали давностния срок и към момента не е изтекъл дори краткият тригодишен такъв.

Ето защо, претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, като е представен списък /л. 55/. Претендира се юрк. възнаграждение, което съдът определя на минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПрП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Д., ЕГН ********** против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на следните суми: 5357,50 лева – главница по договор за потребителски кредит от 18.09.2008 г.; 2873,98 лева – печалба на кредитора; 1598,69 лева – обезщетение за забава за периода 20.11.2008 г. – 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2011 г. до погасяването, както и разноски от: 196,60 лева – ДТ и 100 лева – адв. хонорар, за които е издаден ИЛ от 26.07.2011 г. по ч.гр.д. № 241/2011 г. на РС – Мадан в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД; както и 413,77 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки от 04.07.2008 г.; 51,03 лева – възнаградителна лихва за периода 15.10.2008 г. – 15.04.2009 г.; 124,51 лева – обезщетение за забава за периода 14.11.2008 г. – 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2011 г. до погасяването, както и разноски от: 25 лева –ДТ и 100 лева – адв. хонорар, за които е издаден ИЛ от 26.07.2011 г. по ч.гр.д. № 242/2011 г. на РС – Мадан, в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД.

ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ** ** **** **************** да плати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет.2, сумата от 100 лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.