Решение № 2153 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2153 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110212610 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. С. К., чрез упълномощения процесуален представител – адв.

Д. Р. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТТС серия К № 5678598/2022г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основА.е чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказА.е „глоба” в размер на 50 лева.

Жалбоподателят намира издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска неговата отмяна. Твърди, че не се води на отчет като водач на МПС, поради което не е извършила вмененото нарушение. Посочва, че процесното МПС е отдадено под аренда на „ОК Супертранс“ и не разполага с данни на лицето, което е управлявало автомобила, поради което не би могла да ги предостави. Оспорва техническата пригодност на АТТС, както и възможността въз основа на използването му да бъде издаван ЕФ. Релевира доводи, че към датата на връчване на ЕФ е изтекла предвидената в закона давност. Иска се отмяна на атакувА.я ЕФ.

В съдебно заседА.е, жалбоподателят, редовно призована се представлява от упълномощения си процесуален представител адв. Р., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакувА.я ЕФ. Намира, че в хода на съдебното следствие категорично е доказано, че доверителката му не е извършила вмененото нарушение и отговорността е била ангажирана неправилно. Позовава се на събрА.те писмени доказателства съдържащи данни за личността на лицето управлявано автомобила на датата на извършване на нарушението.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален представител с изложени доводи по същество и искане ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2022 г. в 12:30 часа в гр. София , по ул. „даскал Стоян Попандреев“, при спирката на МГТ Гробищен парк Бояна, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Кумата“, при въведено огрА.чение на скоростта 50 км/ч с п.з В 26, в населено място, с мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743ee , била засечена скорост на движение на МПС – марка „ФФФ ” , модел „К.“ , с ДК № ХХХХХХХХХХ, 64 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. превишение – 14 км./ч.

АТТС било позиционирано на пътното платно и работело на стационарен режим.

Автомобилът бил собственост на А. С. К. и отдаден за ползване на „О‘ кей супертранс“ АД.

Въз основа на тези данни на 21.03.2022г. от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 5678598 срещу А. С. К., в качеството на собственик на процесното МПС за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническото средство, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 15.03.2022г., в 12:30 часа, на местоположение с конкретно посочени географски координати е засечена скорост на движение от 67 км/ч, като са записА. датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5678598/2022г. на МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед на 2

Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш; удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване; протокол за проверка на техническото средство; протокол за използване на АТТС; снимка на п.з В 26 поставен в района на контрол: снимка на позициониране на АТТС; разпечатка от деловодна система за датата на издаване и връчване на ЕФ; ежедневен отчет и протокол за използване на АТСС; сертификат за успешно завършен курс за обучение за работа с АТТС, справка за нарушител/ водач; справка ОПП-СДВР по отношение на А. К.; копие пътна книжка л.а марка „ФФФ ” , модел „К.“ , с ДК № ХХХХХХХХХХ, схема оргА.зация движението в участъка.

СъбрА.те по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП оргА.те по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записА. датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказА.ята. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Независимо от облекчената процедура за ангажиране на отговорността на нарушители и в това производство следва да се спазват административнопроцесуалните правила.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основА.е чл. 188, ал.

1 от ЗДвП, като същата е разполагала с 14 – дневен срок да посочи кое е лицето управлявало автомобила на посочената дата. По делото няма спор, че в информационните масиви на МВР, като собственик на процесното МПС е посочена жалбоподателя Асенова. В същите масиви, обаче като собственик/ползвател на МПС е посочено и дружеството „О‘кей 3 супертранс“ АД, като видно от представения по делото снимков материал, заснетото МПС е таксиметров автомобил, брандиран с надписи на таксиметровата компА.я.

От събрА.те в хода на съдебното следствие писмени доказателства категорично е доказано, че към датата на извършване на нарушението същата К. от една страна не е била правоспособен водач, а от друга МПС е управлявано от лицето А. Йорданов. Информация, която би станала известна на АНО, ако беше изпълнил задължението си да докаже нарушението, както от обективна, така и от субективна страна изисквА.я съответните доказателства в тази насока.

Доколкото отговорността е лична и в настоящия случай не се доказа жалбоподателя К. да е извършила вмененото нарушение, атакувА.я ЕФ следва да бъде отменен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство стрА.те имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е представено пълномощно, в което е посочено, че за осъщественото процесуално представителство жалбоподателят е заплатил сумата от 600,00 лева, като с положените в него подписи е удостоверено, че сумата е заплатена.

В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай такова възражение е направено от процесуалния представител на въззиваемата страна. Съобразно правната и фактическа сложност на делото, Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено до предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер – 400,00 лева.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което въззиваемата страна – ОПП- СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. сумата от 400,00 лева, представляваща сторените от нея разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен , поради което и на основА.е чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТТС серия К № 5678598/2022г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и 4 на основА.е чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП на А. С. К. е наложено административно наказА.е „глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. С. К. с ЕГН: ********** сумата от 400,00 лева, представляваща сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5