Определение № 513 от 10.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Б., 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500473 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1811/18.03.2024г., подадена от С. К.

К., ЕГН **********, с адрес с. А., общ. Х., ул. Д.*, против Определение № 115/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 259/2023 г. по описа на РС – Гоце Делчев.

Твърди се от жалбоподателя, че определеният размер разноски, които е осъден да заплати на насрещната страна е прекомерен и несъразмерен на действително осъществените усилия от ответника, от една страна, а от друга – от фактическата и правна сложност на делото. Изтъква се, че в отговора единствено се съдържа становище относно възможна неяснота на иска, което е единственото релевантно действие, извършено от пълномощника на ответника по делото. В жалбата си жалбоподателят се позовава и на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по Дело С-438/22, според което ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Ето защо се иска съдът да не приложи цитираната от първоинстанционният съд наредба и да определи размер на възнаграждението под визирания в нея минимален размер 1 възнаграждение, като се съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото.

Възразява се по претендирания размер разноски като се твърди, че е несъразмерен на положения труд и фактическата и правна сложност на делото с оглед на достигнатата фаза по делото. Изтъква се, че договореният между ответника и адвоката размер не обвързва жалбоподателя, като се оспорва и възможността реално да е направен разход за адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Изтъкват се и аргументи в насока характера на спора като потребителски, както и предвид материалното и финансово състояние на жалбоподателя, който сочи, че не разполага със значителни доходи и имущество, за да заплати присъдения размер разноски.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното определение по разноските и отхвърляне на искането на ответника за присъждане на разноски изцяло или намаляването им до поносим за жалбоподателя размер.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е подала отговор.

За да се произнесе по допустимостта и съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 259/2023г. по описа на РС Гоце Делчев образувано по искова молба от С. К. К. от с.А., обл.Б. против „Йеттел България“ АД, гр.С., с която са предявени няколко иска.

След оставяне на исковата молба без движение е постъпила поправена такава, по която по част от исковете съдът е постановил определение за прекратяване, влязло в сила. Извършена е размяна на книжа само за следните искове – 1.на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, от страна на PC - Гоце Делчев да бъде извършено служебно изследване за наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия, приложени към настоящото искане, сключен с Теленор България АД (сега Йеттел България АД), с ЕИК ***, гр. С., ж.к. М., Б.П. С., сграда 6, като бъде осигурен възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.; 2. На основание чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 10, т.

18 и т. 19 и чл. 146 от Закон за защита на потребителите, договорът за лизинг 2 и общите условия на Теленор България АД (сега Йеттел България АД), с ЕИК ***, гр. С., ж.к. М., Б.П. С., сграда 6 да бъдат обявени за неравноправни и нищожни в цялост, поради множество несъответствия с изискванията на Закона, и по-специално заради пълната невъзможност за потребителя да влияе на съдържанието на договора и липсата на възможност да обмисли и да предложи други клаузи, гарантиращи защита на потребителските му права.

При размяна на книжата от ответната страна е постъпил отговор. Към отговора е приложено пълномощно, с което се удостоверява, че ответната страна е ангажирала процесуално представителство по делото в лицето на адв. Л.Г.Г.. С отговора по исковата молба ответната страна е развил подробно становище за недопустимост на исковете, аргументи по съществото им, както и относно обстоятелствата, на които се основават твърденията на ищеца.

Изтъкнати са подробни доводи относно твърденията на ищеца за нищожни и неравноправни респективно договори и клаузи към тях.

С отговора е направено и възражение за нередовност на исковата молба, което е уважено и съдът , след размяна на книжа, отново е оставил исковата молба без движение. В дадения на ищеца срок нередовностите не са отстранени и с влязло в сила определение № 430/25.08.2023г. производството по делото е прекратено, поради неотстранени в срок нередовности.

В срока за обжалване на горното определение от ответната страна, чрез пълномощника й, е постъпило искане за допълване на прекратителното определение с присъждане на направените по делото разноски в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС, като е представен договор за правна защита и съдействие и фактура, удостоверяващи уговаряне на размер разноски от 960 лв., както и данни за заплащането им от ответника на упълномощеното лице към датата на подаване на писмения отговор на исковата молба.

В отговора по тази молба жалбоподателят е възразил по размера и основанието на исканите разноски.

С обжалваното определение № 115/22.02.2024г. е допълнено Определение № 430/25.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 259/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, като С. К. К. е осъдена да заплати на ответника „Йеттел България“ ЕАД , ЕИК *** сумата в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева, представляваща сторените разноски по настоящото производство, а искането 3 за присъждане на разноски в останалата част до поисканите 960 лв. с ДДС е оставена без уважение, като неоснователно.

В мотивите си съдът е уважил възражението на ищеца за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение и намалил размера на общо 660 лв. с ДДС, като се е позовал на минималните размери, дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно на заявения материален интерес по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и естеството на извършената по делото работа от пълномощника на ответника.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

По същество:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Дължат се само тези разноски, които са доказани от страната за направени по основание и размер. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на 4 подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални".

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

"

На основание чл.633 ГПК решенията на Съда на Европейските общности са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.Според цитираните постановките на решението на СЕС, на което се позовава и жалбоподателят, е постановено, че във всички случаи съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случая съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ .

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при 5 определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.

При преценка на горните два критерия и при съобразяване на задължителната и цитирана практика на СЕС по въпроса за определяне на справедливия и обоснован размер разноски за адвокатско възнаграждение, в настоящия случай присъденият размер от 660 лв. с ДДС се явява пропорционален и съответен на действително свършената работа, както и с обема, вида, естеството на предявения иск и упражнените от страна на ищеца материални институти, по които ответната страна е взела становище и подала отговор по предявения иск. В съответствие с критериите, имащи отношения към определяне на размера, съдът е намалил поискания размер и присъдил такъв, който да представлява обективно и законосъобразно възнаграждение за положения от насрещната страна труд от пълномощника й по предявения иск с оглед на преценка на конкретните обективни особености на случая.

Аргументи относно имущественото състояние на жалбоподателя за определяне на дължим размер разноски за адвокатско възнаграждение са неотносими. Липсата на страна за заплащане на разноски е относимо към искане за освобождаване от дължими държавни такси и разноски по делото, но не основание за освобождаване на страната от заплащане на направените от насрещната страна разноски. Такива винаги са дължими на насрещната страна и не освобождават загубилата спора страна от отговорност за разноски.