Решение № 183 от 06.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОППловдив) като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602093 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 58/09.07.2021г., постановена по НОХД № 1855/2021г., Районен съд – Пловдив, 1 н.с. е признал подсъдимия Р. Л.. Ж., ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.06.2018г. в гр. Пловд ив е причинил на И. А.. К. в качеството му на длъжностно лице – *** в „****“ АД, при и по повод изпълнение на службата му като ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа в ляво теменно-слепоочно и черепната основа в ляво; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка над лявата голямомозъчна хемисфера; кръвоизлив в средното ухо в ляво, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъда.

По реда на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднат периода на задържане за 24 часа на подс. Ж. от така наложеното наказание.

1

Със същата присъда подсъдимия Р. Л.. Ж. е бил осъден да заплати на И.

А.. К. от гр. Пловдив сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото – 19.06.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил предявеният от гражданският ищец и частен обвинител И.К. против подсъдимия граждански иск за разликата над 14000 лева до пълният му предявен размер от 20 000 лева като недоказан. Подсъдимият е бил осъден да заплати на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, по сметка на ПРС сумата от 560 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да заплати на основание чл.189, ал. 3 от НПК по сметка на ОДМВР – Пловдив, направените в досъдебното производство разноски, както и по сметка на ПРС направените в съдебно производство разноски за експертизи.

Подс. Ж. е бил осъден да заплати на ч.о. и г.и. К. направените разноски за процесуално представителство.

От подсъдимият Р. Л.. Ж. чрез защитника му – адв. Е.Н. е постъпила въззивна жалба и уточнение към нея, в която се твърди, че присъдата е неправилна. Изразява се становище, че материалният закон е неправилно приложен и се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и преквалификация на деянието като извършено по непредпазливост – чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 от НК. По отношение на гражданския иск е посочено, че присъденото обезщетение не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като не е отчетен значителният принос на пострадалия за причиненото му увреждане.

Постъпило е и възражение от адв. Н. против въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец И.К.. В същата е изразено становище, че тя е недопустима в наказателната част, тъй като присъдата на ПРС е постановена в съответствие с направените искания и не накърнява правата му.

Наред с това с атакуваната жалба, според защитата, се излиза извън рамката на първоначалните доводи в основната жалба. Изразява с становище за недопустимост с допълнението да се правят допълнителни оплаквания извън първоначално изразените.

Постъпила е жалба и допълнение към нея срещу присъдата от гражданският ищец и частен обвинител И. А.. К. чрез повереника му – адв.

Х.М., с която сочат, че обжалват постановената първоинстанционна присъдата както в наказателната, така и в гражданската част, като считат същата за явно несправедлива. Иска се въззивният съд да наложи по-тежко наказание на подсъдимият и да уважи предявения граждански иск в пълния му претендиран размер от 20 000 лв., представляващ обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото – 19.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

2

РП – Пловдив не е взела становище по възз ивните жалби.

В съдебно заседание подс. Р.Ж. се явява и поддържа жалбата, а защитникът му – адв. Е.Н. иска изменение на присъдата, преквалификация на деянието като извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 133 вр. чл.

129, ал. 2 от НК и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Същата поддържа изложените в жалбата доводи за неправилна правна квалификация, за намаляване на размера на уважения граждански иск поради наличието на съпричиняване от пострадалия. Изразява се становище, че при правилно установени факти, ПРС е дал неправилна правна оценка на деянието като извършено умишлено, а не по непредпазливост. Излагат се доводи за наличие на случайно деяние. Оспорва се формата на вината, както и неотносимостта на част от посочената от ПРС съдебна практика, която според защитата не касае настоящия казус. Поддържат се и доводите за недопустимост на въззивната жалба на частния обвинител и гражданския ищец в наказателната ѝ част.

В последната си дума подс. Ж. отрича умишлено да е нанесъл телесната повреда, иска да бъде оправдан в този смисъл и изразява съжаление за причинените страдания на пострадалия.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловд ив счита, че жалбата на подс. Ж. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда – потвърдена.

Прокурорът намира за основателни възраженията на адв. Н. за недопустимост на въззивната жалба на гражданският ищец и частен обвинител И.К. в наказателната част. По отношение жалбата на същия, касаеща гражданският иск – предоставя на преценката на съда.

Гражданският ищец и частен обвинител И.К. се явява и поддържа жалбата. Неговият повереник – адв. Х.М. със съгласието на доверителя си оттегля жалбата в наказателна част и я поддържа в частта за уважаване на гражданския иск в пълен размер. Изразява становище за правилност на присъдата на ПРС в наказателната част, но оспорва твърденията на защитата за непредпазливо извършване на деянието. Претендира разноски пред въззивна инстанция и представя договор за правна защита и съдействие и копие от фактура на стойност 1 200 лева.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Л.. Ж. е роден на ****, ж ивеещ в същия град, б., български гражданин, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият е женен за свидетелката К. П. Ж., като двамата имали едно дете от съжителството си.

3

Пострадалият И. А.. К. е роден на ***., б., български гражданин, със средно специално образование, женен, работещ пенсионер, неосъждан.

Подсъдимият и пострадалият не били в родствени връзки и не се познавали преди 19.06.2018г. Считано от 20.11.2015г. свид. И.К. по силата на трудов договор № 191, работел по трудово правоотношение с юридическото лице „**“ АД, като заемал длъжността „***“ в автобус, обслужващ градска пътническа линия № *. Първоначално определеното му трудово възнаграждение било 380 лева, като с поредица от допълнителни споразумения същото било увеличавано и към дата 02.01.2018г. било в брутен размер 525, 30 лева. Съгласно връчена срещу подпис длъжностна характеристика обобщеното описание на работата включвало: снабдяване на пътниците в автобуса с билети и таксуване на пътниците и придружаващите ги багажи. Сред конкретните задължения на длъжността се включвали: -т.I.3 да води редовно отчетните документи и отчита получените приходи по установения ред; -т.I.4 да осигурява висока култура и комфорт на обслужване; -т.I.7 избягва конфликтни ситуации, а при възникване на так ива се опитва да ги овладее; т.I.11 своевременно се снабдява и носи със себе си всички необходими му ценни образци /билети/. В длъжностната характеристика били предвидени следните материални и финансови отговорности; -т.III. 1 Носи отговорност за поверените му ценни образци /билети/; -т.III. 2 Носи отговорност за правилното таксуване на пътници и багажи, за коректното засичане на ценните образци в контролните описи и отчитане на сумите от продажбите им. Освен това в допълнително споразумение от трудов договор № 291/20.11.2015г. било предвидено задължение да продава билети в превозното средство и да отчита сумите от продадените билети на отчетника срещу издаден ПКО.

Пострадалият К. бил нервен по темперамент, когато се налагало да прави забележка на пътниците, ако не спазват правилата за пътуване в автобуса. Пострадалият К. изпълнявал възложената трудова функция и към дата 19.06.2018г., като на същата дата съгласно предварително изготвен график за месеца, за времето от 07.27 часа до 14.36 часа, бил на смяна като *** в автобус марка „Исузу“, рег. № **, заедно с водач/шофьор – свид. А. У..

Автобусът пътувал по линия № *, обслужваща градската част на гр. Пловдив.

До обяд автобусът изпълнявал маршрута си без забавяне. С оглед летния сезон и високите дневни температури, климатичната инсталация на превозното средство била включена на студен режим, поради което прозорците били плътно затворени. Въпреки наличието на включена климатична инсталация температурата в автобуса била висока, тъй като климатикът не насмогвал да я понижи, като термометърът показвал 34 градуса, а от вентилационните клапи духал топъл въздух. Около 12.30 часа в автобуса от спирката, намираща се преди колелото на Панаира се качили подсъдимият Ж. и съпругата му – свидетелката К. Ж.. Свидетелката Ж. седнала на първа седалка след средна врата, а подсъдимият в задната част на автобуса на последна седалка. Когато автобусът, движейки се по маршрута си 4 по бул. „Цар Борис III Обединител“, достигнал „Тунела“ възрастна жена помолила ***а да отвори прозорците, защото й е топло и задушно. Той грубо отказал като я подканил като й е топло да слиза. Известно време жената и *** били във вербален спор относно ефективността на климатичната уредба и необходимостта да се отворят прозорците на автобуса, в хода на който *** заявил на всеослушание, че при включен климатик не може да са отворени прозорците. Жената слязла на спирката пред хотел „Тримонциум“. При слизането на възрастната жена св. Ж. с телефона си заснела термометъра в автобуса, показващ 34 градуса. Впоследствие в автобуса се качило младо момиче, което подтиквано от горещината отворило прозорец и в автобуса навлязъл хладен въздух. Стимулиран от горното, когато автобусът достигнал бул. „Никола Вапцаров“ някъде около „Камела“ подсъдимият Ж. станал от седалката си и започнал да отваря наред прозорците в автобуса като вървял отзад напред. Отишъл до шофьора и му казал, че не е нормално в тези условия да се движи автобуса. Шофьорът не отговорил. Междувременно св.

К. Ж. забелязала, че *** се намира на средна врата, отишла до него и му показала заснетото от нея. Между двамата започнал спор за температурата в автобуса, но физическо съприкосновение нямало. Забелязвайки разправията между съпругата му и ***а, подсъдимият се насочил към тях. Пострадалият К. го възприел и нервно му направил забележка за отварянето на прозорците, като го нарекъл „келеш“. Отправената реплика станала повод между подсъдимия и пострадалия да започне словесна разпра относно изправността на климатичната уредба, температурата в автобуса и верността на измерването на заснетия от св. Ж.а термометър. В хода на словесната разпра подсъдимият също отговорил на ***а с обидни думи. В скандала се включили и други пътници, които също ругаели ***. Св. К. чул по негов адрес да бъдат от отправяни думите „малоумник“, „откачалник“, „Как може да заблуждаваш, че климатикът работи?“. Обидната дума „малоумник“ отправил подсъдимия.