Решение № 141 от 14.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. И.

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500002 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 88282/23.11.2023г. от Д. Е. И., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Г.“, ул. „П.“, № 10 ,чрез адв. Г.Л., против решение № 3651/13.11.2023г. по гр.д. № 20233110110268 на 9-ти състав на ВРС, в частта в която е наложена мярка за защита спрямо детето М. А. А., ЕГН **********, действащо чрез своя баща А. Д. А., ЕГН **********, с която е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето М. А. А., ЕГН **********, като негова майка, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН., в частта в която е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН и в частта, в която е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

Смята, решението на ВРС в обжалваната част за неправилно.

Установено е от събраните по делото гласни доказателства, че тя е счупила чаша в помещението, в което е присъствало детето. Това не може да бъде окачествено като психическо насилие над детето от една страна, а и от показанията на св. И. и И. се установява, че М. не е преживяла случилото се като травматично събитие. Било е емоционална реакция на майката, без да е целяла да травмира психиката на детето си.

1

Недоказан остава твърденият от бащата отказ да бъде осъществен контакт на лични отношения на личния празник на детето, поради отказ от страна на майката, отказвани други контакти на детето с бащата, грубото й отношение към М. и вербална агресия към бащата в присъствието на детето.

С това производство се цели постигането на благоприятен за бащата резултат по висящия спор между страните по гр.д. № 9257/2023г. на ВРС, с правно осн. чл. 127 от СК, за предоставяне на родителските права, дискредитирайки майката и родителския й капацитет.

Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част, като молбата за защита бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените разноски.

В писмени възражения /именувани писмен отговор/ № 96105/20.12.2023г. А. Д. А.

ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Д.“, № 18, чрез адв. К.К. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Правилно съдът е приел, че с действията, които е извършила майката на 07.07.2023г. около 17.00ч. в присъствието на детето, представляват акт на психическо и физическо насилие. След като със събраните по делото доказателства, безспорно са установени твърдяните факти, то правилно съдът е наложил мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смята за доказано и твърдението си, че майката е ограничавала контактите му с детето, отказвайки срещи на 21.07.2023г., 10.08.2023г. и 12.08.2023г., което представлява ограничаване на личната свобода и правата на детето, а това е насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. последно от ЗЗДН. Несъстоятелни обаче са изложените във въззивната жалба твърдения, че производството по ЗЗДН е процесуално средство за защита на бащата по висящия между страните спор по гр.д. № 9257/2023г. на ВРС по чл. 127, ал. 2 от СК.

С изявление от о.с.з. на 15.01.2024г. страната, чрез процесуалния си представител адв. К.К. заявява, че не поддържа писмените възражения № 95560/19.12.2023г., подадени чрез адв. М.Г., след като са оттеглени пълномощията му.

В подкрепа на поддържаните от двете страни тези, чрез процесуалните си представители, те са представили писмени защити.

ДСП-Варна не изпраща представител, не взема становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В молбата си до съда от 10.08.2023г., уточнена с молба вх. № 61336/17.08.2023г. А. Д.

А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. «Д.», № 18, е изложил, че с ответницата от м.11.2021г. заживели съвместно, двамата са родители на детето М. А. А., р. 04.07.2022г., но последвала раздяла на 13.05.2023г. Д. Е. И. се установила в дома на родителите си.

На 07.07.2023г. към 17.00ч. при среща с детето в дома на родителите на майката, той седял на пода и детето играело до него. В стаята били още майката на детето Д. и нейната майка А.. Д. била напрегната и нервирана. Наляла чаша с кока кола и я оставила на масата. После с голям замах на ръката ударила чашата, която се счупила и 2 разпиляла на парчета. Едно от парчетата паднало между него и детето, колата се разсипала по постелката на детето, опръскала дори тавана. Детето се стреснало, изревало силно и протегнало ръце към него. Той го взел, притиснал го към себе си и започнал да го успокоява. Бабата на детето също се страснала и направила забележка на дъщеря си.

Веднага след това Д. го изгонила. Детето продължило да плаче.

На 02.08.2023г. около 10.30ч. осъществил отново среща с детето си. Състояла се в присъствието на майката на детето и баба й Д.. Понеже лекуващият лекар на детето д-р Р. поискала от родителите да заснемат и й покажат гърчовете, които прави детето, той си извадил телефона, за да направи видеозапис. Майката Д., като видяла, че той ще снима детето започнала да крещи силно, да се хвърля и посяга към него, да вземе телефона от ръцете му. Баба й направила забележка за поведението й. Детето било до тях и чуло и видяло всичко. Било напрегнато. Направило четири гърча на лицето. Д. без милост към детето продължавала да крещи.

На 21.07.2023г. около 14.00ч. помолил по телефона Д. да се срещне в дома им на другия ден с детето, за да му поднесе подарък за именния ден. Майката отказала. Така тя отграничила принудително личния живот на детето, което го обича и иска да се среща с него, съсипвайки го емоционално и психически.

При приключване на срещите с детето на 23.07.2023г. и на 30.07.2023г., като си тръгвал детето започвало да плаче, да хваща с две ръце ризата му и да не го пуща. Всеки път майката да му крещи, че вече няма да вижда баща си, без да се съобразява с привързаността му към него.

На 10.08.2023г. в 15.20ч. попитал майката на детето си, дали са поставени всички ваксини. Тя отговорила, че не са, защото е болно детето по негова вина и, че няма да види детето, за да не пусне друга жалба. Така се ограничава личния живот на детето. То го помни и обича и липсата на чести контакт и го съсипва психически и емоционално.

На 12.08.2023г. в 9.40ч. помолил Д. по телефона да му разреши да види детето, след като твърляла, че не е добре. Отказала му личен контакт, а то щяло да се радва.

Поискал е от съда да бъдат наложени мерки за защита в полза на детето М. А. А. ЕГН **********, като майката Д. Е. И. бъде задължена да се въздържа от домашно насилие, да бъде определено временно местоживеенето на детето при него и да бъде забранено на майктаа Д. Е. И. да приближава детето и жилището на бащата в гр. Варна, ул. «Д.», № 18.

Моли се мерките да бъдат наложени за максимално предвидения в чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срок.

Ответницата Д. И., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Г., ул. „П.“, № 10 ,чрез процесуалния си представител адв. Г.Л. оспорва молбата за защита, като неоснователна.

Моли се да бъде оставена без уважение.

ДСП-Варна, в представения социален доклад изказва становище, че при извършеното социално проучване не е установена пряка агресия от страна на майката. Конфликтите между родителите са ставали в присъствието на детето, като това се отразява на психоемоционалното му състояние и цялостното бъдещо развитие.

3

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и се установява от изисканите от първоинстанционния съд справки в НБД и представеното удостоверение за раждане на детето М. А. А. ЕГН **********, че негови родители са страните Д. Е. И. и А. Д. А..

Приобщена към доказателствения материал по първоинстанционното дело е представена от А. Д. А. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от него в качество на баща на детето М. А. А., в която същият е декларирал осъществени от Д. Е. И. по отношение на детето актове на домашно насилие:

- на 07.07.2023г. към 17.00ч. при среща с детето в дома на родителите на майката, той седял на пода и детето играело до него. В стаята били още майката на детето Д. и нейната майка А.. Д. била напрегната и нервирана. Наляла чаша с кока кола и я оставила на масата. После с голям замах на ръката ударила чашата, която се счупила и разпиляла на парчета. Едно от парчетата паднало между него и детето, колата се разсипала по постелката на детето, опръскала дори тавана. Детето се стреснало, изревало силно и протегнало ръце към него. Той го взел, притиснал го към себе си и започнал да го успокоява. Бабата на детето също се страснала и направила забележка на дъщеря си.

Веднага след това Д. го изгонила. Детето продължило да плаче.

-на 02.08.2023г. около 10.30ч. осъществил отново среща с детето си. Състояла се в присъствието на майката на детето и баба й Д.. Понеже лекуващият лекар на детето д-р Р. поискала от родителите да заснемат и й покажат гърчовете, които прави детето, той си извадил телефона, за да направи видеозапис. Майката Д., като видяла, че той ще снима детето започнала да крещи силно, да се хвърля и посяга към него, да вземе телефона от ръцете му. Баба й направила забележка за поведението й. Детето било до тях и чуло и видяло всичко. Било напрегнато. Направило четири гърча на лицето. Д. без милост към детето продължавала да крещи.

-на 21.07.2023г. около 14.00ч. помолил по телефона Д. да се срещне в дома им на другия ден с детето, за да му поднесе подарък за именния ден. Майката отказала. Така тя отграничила принудително личния живот на детето, което го обича и иска да се среща с него, съсипвайки го емоционално и психически.

-при приключване на срещите с детето на 23.07.2023г. и на 30.07.2023г., като си тръгвал детето започвало да плаче, да хваща с две ръце ризата му и да не го пуща. Всеки път майката започвала да му крещи, че вече няма да вижда баща си, без да се съобразява с привързаността му към него.

-на 10.08.2023г. в 15.20ч. попитал майката на детето си, дали са поставени всички ваксини. Тя отговорила, че не са, защото е болно детето по негова вина и, че няма да види детето, за да не пусне друга жалба. Така тя ограничава личния живот на детето. То го помни и обича и липсата на чести контакти го съсипва психически и емоционално.

4

-на 12.08.2023г. в 9.40ч. помолил Д. по телефона да му разреши да види детето, след като твърляла, че не е добре. Отказала му личен контакт, а то щяло да се радва.

Видно от етапна епикриза към лист № 000609/26.06.2023г., изд. от д-р Р.М., МЦ «Медикал плюс» ЕООД, Д. Е. И. е с диагноза F20.0 Параноидна шизофрения. Без терапия, отказва лечение. Вербално агресивна към близките си. Проф. д-р Г.П. е издал на 03.07.2023г. медицинско направление, видно от което Д. Е. И. страда от шизофрения, параноидна форма F20.0. По данни на бащата на детето и свекървата отказва лечение. От амбулаторен лист от 20.07.2023г., изд. при посещението на Д. Е. И. при д-р Н.К., насочена по препоръка на районен полицай, се установява, че липсва обективна анамнеза за състоянието или медицинска документация указваща наличието на психотичен проблем. При прегледа освидетелстваната е апсихотична.

Представени са три броя амбулаторни листи от 26.07.2023г., 03.08.2023г. и 22.08.2023г., за проведени консултации при детския невролог д-р Г.Щ., като консултациите са направени по анамнестични данни на бащата и наличната медицинска документация.

Предписана е терапия. Посочено е в трите амбулаторни листа, че са налице временни неврологични противопоказания за имунизация. В последния амбулаторен лист е посочено, че на детето М. А. А. е издадено направление за хоспитализация. Представено е и самото направление, където насочващата диагноза е Епилепсия, неуточнена.