Решение № 359 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602411 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК във вр. с чл.306, ал.3 от НПК.

С протоколно определение № 4409, постановено по НОХД № 6593/2025г, СРС, НО, 21-и състав е ПРИВЕЛ в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание по НОХД № 218/2021г. по описа на РС Белоградчик „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на така приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. М. И., служебен защитник на осъденото лице Г. В.

Г.. В жалбата се прави искан за събиране на писмени доказателства и за отмяна на атакуваното определение поради неговата неправилност и незаконосъобразност

В проведено на 08.04.2026г. разпоредително заседание въззивният съд е допуснал събирането на следните писмени доказателства: Заверен препис от Протоколно определение по НОХД №

218/2021г. по описа на РС

Белоградчик, Актуална справка за съдимост на осъденото лице и Бюлетин за съдимост, како и справка от ГДИН за изтърпените наказания от осъденото лице, справка от НСлС за предварително задържане на лицето с посочване на присъдите и периода на задържане

1

В хода по същество защитата на осъдения в лицето на адв. И. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съдът да се произнесе по същество, ако счита, че делото е изяснено.

Представителят на СГП пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт поради неговата правилност и законосъобразност, В правото си на лична защита осъденият Г. поддържа заявеното от адвоката си, а в правото си на последна дума моли съдът да уважи молбата му.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея и като провери законността и обосноваността на атакуваното определение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал.

1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С протоколно определение от 26.02.2026г. СРС, НО, 21-ви с-в е привел в изпълнение наложеното по НОХД № 218/2021г. по описа на РС Белоградчик наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.

57. ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“.

Въззивният съд намира, че контролираният такъв правилно и законосъобразно, отчитайки датите на влизане в сила на крайните съдебните актове, както и датите на деянията, за които е осъден Г., е заключил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.

Видно от писмените доказателства по делото Г. е осъждан както следва:

- със споразумение от 29.12.2021г. НОХД № 218/2021г. по описа на РС Белоградчик, влязло в сила на същата дата за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Изпълнението на така определеното наказание е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. със споразумение от 11.11.2025г, постановено по НОХД № 6593/2025г. по описа на СРС, НО, 21-ви с-в, влязло в сила на същата да дата за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Така определеното наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Съобразявайки разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, както и датите на влизане в сила на окончателните съдебни актове и тези на извършване на деянията, съставът на районния съд правилно е привел в изпълнение отложеното по предходното дело (НОХД № 218/2021г.) наказание „лишаване 2 от свобода“ за срок от 6 месеца, като и определеният режим на изпълнение на основание чл.57 от ЗИНЗС на свой ред също е законосъобразен. Съдът е отчел, че споразумението, с което Г. е признат за виновен и му е наложено наказание по НОХД № 218/2021г. на РС Белоградчик е влязло в сила на 29.12.2021г. Именно от тази дата започва да тече и така определеният в споразумението изпитателен срок от 3 години, който изтича на 29.12.2024г..

Видно и от изискваните от въззивния съд документи (макар и че бея тяхното приобщаване крайните изводи на СРС са правилни и почиват на наличните по делото доказателства) последващото осъждане на Г. е по НОХД № 6593/25025г. по описа на СРС е за извършено деяние на 06.10.2024г, поради което същото се явява извършено в изпитателния срок, с оглед на което правилно първостепенният съд е привел в изпълнение отложеното по НОХД № 218/ 2021г. наказание „лишаване от свобода“.

Въззивният съд, дори след приобщаване на сочените в жалбата писмени документи, не достигна до различни правни изводи касателно предпоставките за приложението на чл.68, ал.1 от НК по отношение на Г.. Възражението на защитата относно наличие на вътрешни противоречия в мотивите на СРС, касаеща непрецизно посочената от страна на съда дата - 06.01.2024г., е абсолютно несъстоятелно. Въззивният съд намира, че се касае за техническа грешка, доколкото са разместени двете цифри и се касае за единично погрешно изписване. В началото на своето определение контролираният съд ясно е изписал, че деянието по НОХД № 6593/2025г. по описа на СРС е извършено на 06.10.24г..

На следващо място не е налице нарушение на принципите на състезателност и равни права на страните в процеса, тъй като последните са били поставени при еднакви условия пред съдебния състав, осъществяващ ръководната функция в наказателния процес. На същата логическа плоскост следва да бъде отбелязано и напомнено на защитника, че в правомощията на решаващия орган е да прецени и да се произнесе по допустимостта, относимостта и достатъчността на доказателствените материали при балансирано съчетание на задълженията от една страна - да не накърни нужния обем от факти, значими за правилното решаване на делото, а от друга страна - да не допусне неоправдано прекомерно разширение на обсега на предмета на доказване. Това, че доказателствените претенции на защитата не са били приети за основателни не налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на осъдения Г.. В случая районният съд е разполагал с достатъчно по обем и съдържание доказателствени източници, посредством които да установи налице ли са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.

При така установените фактически и правни положения настоящият съд намира, че първостепенният обосновано и законосъобразно е приел, че са налице условията на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение наказанието от първата присъда. Това е така, защото, за да се постанови 3 цялостно реално изпълнение на наложеното наказание, са необходими следните задължителни предпоставки: в изпитателния срок подсъдимият да е извършил умишлено престъпление, това престъпление да е от общ характер и за него на дееца е наложено наказание лишаване от свобода. Съдът няма възможност за алтернативна преценка, когато второто престъпление е извършено в изпитателния срок на първото осъждане, като в този случай задължително се привежда в изпълнение наказанието по предходното осъждане. Затова в тези случаи съдът е длъжен да приведе в изпълнение и наказанието, определено му при предходното осъждане и за това е необходимо да се извърши преценка единствено за наличието на така визираните предпоставки.

В заключение въззивният съд намира, че крайните правни изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни. Същевременно и при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XIII въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение 26.02.2026г., постановено по НОХД № 6593/2025г. по описа на СРС, НО, 21-ви с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестира.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4