Решение № 18541 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18541 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110115761 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. И. Ч. срещу „Би енд джи кредит” ООД.

Ищецът твърди, че на 15.06.2023г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 1200лв. В договора било предвидено, че потребителят заплаща такса за услугата „динамично плащане“, за която дължи възнаграждение от 297,50 лева, платима заедно с месечните погасителни вноски.

Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е неравноправна и нищожна, тъй като потребителят се задължава да плати сума за услуга, която не е извършена, а не била индивидуално уговорена. Счита, че същата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като води единствено до оскъпяване на кредита и допълнителна печалба. Освен това, били нарушение чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е нищожна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който счита, че клаузата не накърнява добрите нрави и била резултат от доброволно договаряне между страните. Отрича тази сума да представлява скрита възнаградителна лихва и чрез дължимостта и да се заобикалят правилата на ЗПК.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 15.06.2023г. между страните е сключен договор за кредит № 1

MAX_**************, по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1200лв., която следвало да бъде върната на 5 броя вноски, всяка по 261,72лв. Посочен е ГЛП от 35,51%, ГПР от 39,13% и обща дължима сума по кредита от 1308,60лв.

В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита кредитоискателят изрично заявил желание да ползва бързо разглеждане по кредита при условията на т.7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в размер от 297,50лв. и се дължала на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. С включването на тези такси, както и на таксата по чл. 9, ал. 2 за динамично плащане, общата дължима сума по договора от кредитополучателя възлиза на 2052,30лв.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва и таксата за динамично плащане, е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и т. нар. „такса за бързо разглеждане“. Ето защо, ГПР е посочен некоректно в договора и създава заблуда у потребителя относно реално дължимите разходи по кредита. Също така, същият има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Ето защо, предявеният установителен иск се явява основателен.

При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 40,90 евро за държавна такса и 245 евро с ДДС за адв. възнаграждение или общо 285,90 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *********************************, срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:

201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.

5, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит MAX_**********/15.06.2023г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Ц. И. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: *********************************, основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 285,90 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3