Решение № 103 от 13.05.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр.Мадан, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100027 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Х. А. Ф. против Сити Кеш ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 355 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ** от 15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2022. между Х. А. Ф. като кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № 9103275, при следните парамтери: Размер на кредита: 800,00 лева, Размер на погасителна вноска: 1x12,46 лв. и 6x140,70 лв., Ден на плащане: петък, Вид вноска: двуседмична, Годишен процент на разходите: 49,65%, Брой вноски: 7, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %., Дата на първо плащане: 29.07.2022 г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане: 21.10.2022 г., Такса за усвояване – 0, Обща сума за плащане: 856,66 лв. Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 856,66 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 1155 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 298,34 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че уговорената неустойка е нищожна основание чл.26 ал.1 ЗЗД и по чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.

19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включена и неустойката, която като 1 неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР не бил 49,65%, както било записано, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането от 298,34 лева, формално уговорено като неустойка. Налице били нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора ищецът заплатил на ответника сумата от 1155 лева в периода от 28.07.2022 г. до 26.09.2022 г.

Следователно, разликата между заплатената сума от 1155 лева до дължимата от 800,00 лева в размер на 355 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че оспорената от ищеца неустойка е действителна, като оспорва въведените възражения за неравноправност на неустоечната клауза по изложените в отговора съображения. Счита, че с процесната клауза за неустойка не се нарушават разпоредбите на ЗПК. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в договора за кредит била посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.

Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било посочено изрично в плана за погасяване. Представените от ищеца ордери и разписки не доказвали осъдителния иск. Както клаузата за договорната лихва в размер на 56,66 лева, така и клаузата за неустойка в размер на 298,34 лева са действителни, поради което всяка получена от ответника сума е дадена на валидно правно основание. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Х. А. Ф. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № 9103275 от 15.07.2022г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 800 лева, при следните параметри: Размер на кредита: 800,00 лева, Размер на погасителна вноска: 1x12,46 лв. и 6x140,70 лв., Ден на плащане: петък, Вид вноска: двуседмична, Годишен процент на разходите: 49,65%, Брой вноски: 7, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %., Дата на първо плащане: 29.07.2022 г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане: 21.10.2022 г., Такса за усвояване – 0, Обща сума за плащане: 856,66 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за 2 кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11 от договора при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя по чл. 5 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 298,34 лева.

Като доказателства по делото са приети заверени копия от: приходен касов ордер № 2950446 от Сити Кеш ООД за 165,00 лева, приходен касов ордер № 2950257 от Сити Кеш ООД за 5,00 лева, приходен касов ордер № 2949776 от Сити Кеш ООД за 165,00 лева, приходен касов ордер № 2950456 от Сити Кеш ООД за 160,00 лева, приходен касов ордер № 2950090 от Сити Кеш ООД - 165,00 лева, приходен касов ордер № 2949798 от Сити Кеш ООД за 165,00 лева, Разписка № ** от Изи Пей АД за 165,00 лева, Разписка № ** от Изи Пей АД за 165,00 лева, от които се установява, че общо заплатената сума от ищеца по процесния договор е в размер на 1155 лева, която сума съвпада и с посочената като заплатена сума от представената от ответника справка за извършени плащания за процесния договор на л. 5859 от делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, 3 доколкото са неразривно свързани с клаузата от чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора.

Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща главница и лихва, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, или физически лица-поръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 800 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.