Решение № 46 от 07.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900514 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №55, ет.4, офис 12, чрез адв.Ц. Б., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, действащо чрез адв.М. Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000лв., представляваща обезщетение за претърпени от първия неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат му-Д. Д. Д., починал в следствие от ПТП настъпило на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.

№*******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за възникнало застрахователно събитие-22.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Сочи се Б.а сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение с IBAN:

********. Претендират се деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, е настъпило ПТП, с участието на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№******* и пешеходеца Д. Д. Д., с ЕГН **********. Поддържа се, че причина за инцидента е поведението на водача на лекият автомобил, който се е движил с неразрешена за пътния участък скорост, а именно със 106 км/ч, като е допуснал удар с пешеходеца, който е навлизал в пътното платно отдясно на ляво, 1 спрямо движението на МПС, на около 5 метра преди преминаване от автомобила на наличната пешеходна пътека. Сочи се, че в резултат от пътния инцидент е настъпила смъртта на пешеходеца Д. Д. Д., който е брат на ищеца. Твърди се, че Д.ието, вината на водача на процесното МПС и причинно-следствената връзка между Д.ието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Д., са установени с влязла в сила на 01.04.2021г.

Присъда №19/16.03.2021г. по НОХД №205/2021г. по описа на Окръжен съд Варна. Сочи се, че към датата на инцидента по отношение на процесното МПС и отговорността на неговият водач, е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“, пред когото на 20.05.2021г. ищецът е депозирал претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение Твърди се, че с Писма с изх.№НЩ-0477/22.01.2020г. и изх.№НЩ 4003/11.06.2021г. застрахователят е уведомил ищеца за отказът си да изплати обезщетение, тъй като не са установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени вреди. Поддържа се, че ищецът, като брат на пострадалия, попада в най-близкия родствен и семеен кръг, както и че връзката между братята се е характеризирала с взаимна братска обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Твърди се, че братята са споделяли общо домакинство, на една и съща адресна регистрация, като са празнували заедно семейни и официални празници, грижели се за своята майка и са внасяли средства за общото домакинство. Поддържа се, че между братята е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, по смисъла на ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОС на НГТ колегии на ВКС, поради което ищецът е легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, защото търпи от смъртта на своя близък продължителни болки и страдания причинена, за които е справедливо да бъде обезщетен.

С депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от пълномощник на ответника писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между Д.ието и смъртта на В. Д.. Не се оспорва и че ищецът е депозирал застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е постановен за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в тълкувателното решение по т.д.

№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното изключение, съответно на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалият, като се поддържа, че отношенията съответстват на традиционните за българското общество в близкия родствен и семеен кръг, каквито са братята. В условията на евентуалност се поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, чиито размер е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от пострадалият, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента, и на произтеклите от него вреди. Твърди се, че ищецът в значителна степен е завишил риска за увреждане си, като е нарушил нормативноустановените правила за движение на пешеходци, нарушавайки чл.113 и чл.114 от ЗДвП, защото е предприел 2 внезапно пресичане на пътното платно и ненужно е удължил времето си за пресичане.

Твърди се, че пешеходецът е пресякъл пътното платно внезапно, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно, не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и с неговата скорост на движение. Твърди се, че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В този смисъл се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава, тъй като застрахователят е поискал от ищеца да предостави допълнително документи, което не е сторено. Евентуално се поддържа, че началната дата на забавата не е тази посочена от ищеца, а следва да бъде определена, съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск, моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки, се развиват допълнителни съображения в подкрепа на основателността на иска.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, поддържа отговорът си, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски. Депозирани са писмени бележки, с които се доразвиват съображенията за неоснователност иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно е от приложеният към делото заверен препис от влязла в законна сила Присъда №19/16.03.2021г. по НОХД №205/2021г. по описа на Окръжен съд Варна, че водача лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.№******* е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Д. Д. Д..

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП-27.10.2019г. е имало сключен с ответното дружество договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.№*******. Също така и че на 22.01.2020г. ищецът е депозирал пред ответника застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по която е постановен за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Видно е от представеният по делото заверен препис от Удостоверение за родствени връзки от 24.09.2024г. издадено от Община Аксаково, че ищецът е брат на Д. Д. Д..

От заключението на назначената по делото САТЕ, което се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено, кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 27.10.2019г., в гр.Аксаково, на път №29 на кръстовището за гробищен парк, при движение на 3 лек автомобил ”Фолксваген Голф”, с рег.№*******, в посока от гр.Варна към гр.Добрич, със скорост не по-ниска от 97 км/ч, при което е последвал сблъсък с пресичащият в посока към центъра на гр.Аксаково пешеходец Д. Д. Д., навлизащ от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила със скорост на придвижване от около 5.4 км/ч, т.е. бърз ход съответстващ на пешеходец под въздействието на алкохол. Пътното платно на мястото на инцидента е право, с положена асфалтова настилка, разполагащо с две пътни ленти за срещуположно движение преди кръстовището, без изкуствени или естествени прегради, с отлична минимална видимост от 105 метра. Произшествието е реализирано в зоната на кръстовище, съставено от три пътни ленти, разделени с отлично видима двойна прекъсната маркировка. Лява и дясна пътни ленти са за движение в права посока и изпълнение на маневра десен завой при кръстовището, а средната пътна лента е определена за маневра ляв завой, прекъсната в кръстовището, тъй като била предвидена преди кръстовището за движение срещуположно в двете посоки. При напускане зоната на кръстовището, от страната на гр.Добрич е положена сигнализирана вертикално и хоризонтално пешеходна пътека тип “Зебра“. Ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил непосредствено преди началото на пешеходната пътека. Навлизането на пешеходецът в пътното платно не се характеризира с внезапност, тъй като пътния участък е с добра надлъжна видимост, широк десен банкет, следван от канавка, ниска тревна растителност, без насрещно разположени осветителни тела. Пешеходецът е имал възможност да възприеме и да бъде възприет на голямо разстояние преди ПТП, като минималната видимост в тъмната част от денонощието по дължина на пътното платно към пешеходеца е била около 50 метра. Основаната причина, която не е позволила избягване на произшествието от водача, чрез намаляване скоростта на движение на автомобила и маневра за заобикаляне в дясно, е била предходно избраната скорост на движение на автомобила, два пъти по-висока от максимално допустимата за процесният пътен участък. Избягването на пътния инцидент от пешеходецът, е било възможно единствено в хипотезата, ако не се предприема пресичане на пътното платно в тъмната част от денонощието, при наличието на приближаващ автомобил, без да се същият да се е убедил, че е надлежно забелязан и че водача има ясни намерения да го пропусне.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че пешеходецът е преминал в непосредствена близост до разчертаването на пешеходната пътека, която е била ясно видима. Също така, че ако автомобилът се е движил със скорост до разрешената такава, т.е. скорост която може да бъде и по-ниска от максимално разрешената, е имало възможност инцидента да бъде предотвратен дори посредством леко намаляване на скоростта на движение на автомобила, за да има време пешеходецът да премине.

По делото по искане на ищцата, са разпитани свидетелите И.В.М. и М. Д.ова Д.а, които се кредитират от съдът, в частта, в която са основават на непосредствени впечатления и съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора, при отчитане на възможната заинтересованост на свидетелката Д.а.

В показанията си свидетелят Муртов сочи, че съжителства в една сграда с ищеца, а преди кончината му и с Д.. Сочи, че сградата е тип къща, която е с общи вход и двор, като е 4 разделена на четири апартамента. По думите на свидетеля ищеца и починалия, са били изключително близки и почти всеки ден са прекарвали заедно свободното си време.