Решение № 65 от 18.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пазарджик, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20215200900130 по описа за 2021 година

Делото е образувано по исковата молба на ВЛ. Т. К. от гр. П., против „ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК:121265117, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.

СОФИЯ, Р-Н „ВЪЗРАЖДАНЕ“, УЛ. „СВЕТА СОФИЯ“ №7, ЕТ. 5, ПРЕДСТАВЛЯВАНО

ОТ А. П. Л. И Р. К. Д.. Цената на първоначално предявения иск е 30 000,00 лева, предявен като частичен при твърдян размер на вземането от 60 000,00 лева. В хода на делото по предвидения процесуален ред е допуснато изменение на размера на иска от 30 000 лв. на 60 000 лв.

Предмет на иска е вземане за застрахователно обезщетение във връзка с неимуществени вреди, причинени в резултат от трудова злополука, при която е пострадал ищецът.

Изложени са следните обстоятелства: С Трудов договор № 00000108/03.01.2017г., сключен между ищеца и „Ниро БГ“ ЕООД, представлявано от Р. М. А. В., а впоследствие - от С. В., изменен с Допълнително споразумение №00000067/31.07.2017г., той бил назначен на длъжността „*** (***)“ , а със Заповед №25 от 30.10.2017 г., издадена от дружеството работодател, бил командирован в чужбина за периода от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. На 15.11.2017 г., около 16.00 ч. в гр. М., ул. ***, в търговски площи на дружеството „Нинотранс“ ЕООД, ищецът при разтоварване на управлявания от него товарен камион.

Разтоварването се извършвало с мотокар с водач Д. И. М. А.. В момент, в който товарната количка била върху вилиците на мотокара, за да бъде качена в камиона, водачът на мотокара, вместо да ги повдигне, чрез натискане на спирачката, натиснал педала на газта. В този момент ищецът се намирал между товарния автомобил и мотокара и бил притиснат между камиона и палетната количка, транспортирана от мотокара, в резултат на което получил множество увреждания. На ищеца била оказана спешна медицинска помощ, след което бил приет в Интензивно отделение на Университетска болница в гр. А., Б.. Съгласно 1 данни от медицинското заведение бил хоспитализиран със следните травми: ***. Отбелязва, че по време на инцидента не бил употребил алкохол или наркотици. Нямал увреждания от предходни злополуки. След проведени шест операции и осигурена адекватна медицинска помощ от медицинските лица на заведението, за периода от 15.11.2017 г. до 16.05.2018 г. здравословното му състояние се стабилизирало. Извършените хирургични интервенции съгласно Доклад на Университетската болница, А., Б. били както следва: На 15.11.2017г. ***; * (***) * С Разпореждане №146 от дата 05.12.2017г. на НОИ, ТД- Стара Загора, декларираната от работодателя злополука от 15.11.2017г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С Експертно решение №4443 от дата 18.12.2018 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД при освидетелстване и след извършен преглед на ищеца била поставена оценка на работоспособността - „66% трайно намалена работоспособност“, вследствие трудова злополука. Посочено е, че се установява „*** Общо: 66% ТНР“. Сочи се, също така, че до експертизата съм бил работоспособен. Посоченият акт е обжалван пред Национална експертна лекарска комисия. В резултат от последното, обжалваното решение беше отменено и върнато за ново освидетелстване. С Експертно решение №0664 от дата 12.02.2020г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик е поставена нова оценка на работоспособността - „60% трайно намалена работоспособност“. С Експертно решение №3137 от дата 11.08.2020г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик бил преосвидетелстван с оценка на работоспособността - „60% трайно намалена работоспособност“. Ищецът твърди, че към датата на описаното събитие имал валидно сключена Застраховка „Трудова злополука“, с полица № 0501-200-2017-00022 със ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Застрахователят по полицата бил надлежно уведомен за настъпване на събитието, явяващо се според ищецапокрит от застраховката риск. Заведена била щета № 0501-200-0005-2018. По повод депозираната на 06.11.2018г. пред „ЗАД ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ““ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с входящ № ЦУ 16-927/06.11.2018г. С писмо изх. № 16- 882/28.08.2019г. дружество отправило предложение за сключване на споразумение при определено според тях справедливо обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева. Предвид така определения общ размер за имуществени и неимуществени вреди, с молба от 02.09.2019г. ищецът поискал от застрахователя да конкретизира вида и съответния размер на всяка от вредите, за която е предложено обезщетение, както и да предостави информация относно размера на изплатеното обезщетение към лечебното заведение в Б., ако такова е налице, но не бил получил отговор от същия.

Обезщетението в размер на 60 000 лв. се претендира от ищеца заедно със законната лихва, считано от 06.112018 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК се заявява искане присъдените с решението суми да бъдат изплатено по посочена банкова сметка: IBAN: ***, „Банка ДСК“ ЕАД. Направени са доказателствени искания.

Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника, който е подал писмен отговор в законния срок. Направени са следните възражения:

2

1.Че не са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, което правело предявените срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД искове неоснователни и недоказани.

2.Налице били данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в изключително висок процент, тъй като в момент на товарене на тежки материали със специализирана машина /мотокар/ се е намирал между нея и ремаркето на камиона.

Неговото присъствие там не било необходимо с оглед на обстоятелството, че той е единствено шофьор на камиона. За това ответникът счита, че ищецът без да има причина се е поставил в ситуация, в която да подложи на риск собственото си здраве. За това прави възражение, че дори да бъде присъдено обезщетение, следва да бъде определено при вземане предвид на обективното съпричиняване от страна на пострадалия.

3. Размерът на иска се оспорва и като прекомерно завишен, защото не бил съобразен с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, а и твърдянията за претърпенити вреди били необосновани и недоказани.

4. Оспорва се изцяло и претенцията за лихва.

Ищецът се е възползвала от правото си на допълнителна искова молба, в която поддържа изцяло своите твърдения, че се касае злополука, която е приета за трудова по чл.55. ал.1 от КСС оспорва възражението за съпричиняване на вредите от негова страна, като твърди, че е изпълнявал възложената му от работодателя работа при настъпване на обстоятелствата довели до злополуката. Допълва се твърденията в исковата молба с факта, че лицето, управлявало мотокара и нанесло увреждания на ищеца, Д. И. М. А., не е мотокарист (няма правоспособност), а е шофьор на камион, който е помагал за разтоварване на камиона управляван от доверителя ми. Тази задача му е била възложена от неговия работодател.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, като във връзка с изложеното в нея заявява, че се позовава на чл. 408, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, като поддържа, че с поведението си застраховащия умишлено е изложил на опасност и пострадалия, и служителя, управлявал мотокара. Тъй като на работодателя е било пределно ясно, че Аугуст не е имал нужните умения да управлява процесната машина и въпреки това е накарал работника да извърши маневра, при която е пострадал К.. Поддържа, че не следа да отговаря за неправомерното поведение на застраховащия, който умишлено е предизвикал процесното събитие.

В писмената защита, след събиране на всички доказателства по делото и в частност представянето едва в последното съдебно заседание на застрахователната полица, пълномощникът на ответника излага доводи за недоказване на иска по размер, основаващи се уговорените между страните в правоотношението размери на покрития иск, като твърди, че в случая от значение е установения процент на трайно намалената работоспособност на пострадалото застраховано лице.Позовава се на чл. 200,ал.4 КТ от който прави извод, че застрахователят /за разлика от работодателя/ не отговаря за обезщета в пълния размер на претърпяните от работника вреди, а само - до размера на уговорените лимити за конкретния 3 застрахователен риск.

След преценка на събраните доказателства, които съдът намери за относими към правния спор и обсъждане доводите и възраженията на двете страни, съдът достигна до следните изводи:

Безспорно установени по делото са следните факти, на които ищецът основава претенцията си наличие на трудово правоотношение между В.К. и дружеството "Ниро БГ" ЕООД - гр. Стара Загора; сключване между работодателя и ответното дружество на основание Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на договор за застраховка /полица № 0501-200201700022/22.02.2017 г/ за застраховане на работниците и служителите, като не спори, че сред 34-та застраховани е бил и ищецът. В полицата са описаните покрити рискове, вкл. трайна загуба на работоспособност в резулутат на трудова злополука; настъпването в срока на действие на застраховката на трудова злополука, при която ищецът получава тежки травми и призната от компетентните органи във връзка с тях трайна загуба на работоспособност - 60 %.

Доказателствата, подкрепящи тези факти са:трудовия договор на ищеца, разпореждане на НОИ за признаване на декларираната от работодателя злополука за трудова, медицински документи, установяващи получените травми и проведеното лечение и решения на ТЕЛК и на НЕЛК, издадено по повод обжалването на първото.

Представени са също така доказателства за предявяване на застрахователната претенция пред ответника от пострадалото застраховано лице В. К., който не е приел да получи размер по-малък от претендирания, с което е възникнал правния му интерес от съдебното предявяване на иска.

Правното основание на иска е чл.10 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, от която произтича и активната легитимация на ищеца да получи дължимото обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, в качеството си на застраховано лице, в чиято полза е сключен договора между неговия работодател и застрахователя. Изплащането е следвало да стане в 15-дневен срок от предявяване на застрахователната претенция на 06.11.2018 г. , поради което от 22.11.2018 г. ответникът е в забава за изпълнение на задължението си.

Възражения срещу съществуването на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и осъществения застрахователен риск не са правени. Не се оспорва и правото на ищецът да се ползва от сключения от 4 застраховащия работодател договор.(

В отговора е направено едно единствено възражение за изключване изцяло на отговорността на застрахователя, основаващо се на разпоредбата на чл.408, ал.1,т.2 от КЗ, а всички останали касаят размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Възражението за освобождаване на застрахователя от отговорност на ос. чл. чл.408, ал.1,т.2 от КЗ е неоснователно, доколкото самите факти, които се сочат в подкрепа на същото не биха могли да осъществят хипотезата на тази специална правна норма. В нея се предвижда от една страна умисъл у застраховащия за причиняване на вредите, а от друга - цел да бъде получено обезщетение от трето лице. За това дори да се приеме, че работодателят е възложил работата на лице, което не е имало съответната правоспособност и умения да управлява мотокар /което се твърди и от двете страни по делото, без да има доказателства за противното/, това не разкрива умисъл в действията му, а би било проява на непредпазливост, защото не е искал настъпването на вредоносния резултат. А за наличието на специалната цел по чл. 408,ал.1,т.2 изобщо няма каквито и да било данни по делото.