Решение № 395 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502824 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. А. Б. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. Н. П. против Решение №3657/03.09.2024г постановено по гр.д.№17745/2022г. по описа на ПРС, двадесет и трети гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 239 лева (дванадесет хиляди двеста тридесет и девет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл.177, ат. 1 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „***”, с които ищеца е полагал еднакъв или равностоен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл.

71, 11 ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7628, 58 лева /седем хиляди шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в 1 неполучените от ищеца допълнителни възнаграждения за прослужено време по чл. 178, ал.

1,т. 1 от ЗМВР за периода 09.08.2017 г. до 28.09.2022 г., получени от служителите, изпълняващи длъжността „***” при ответника, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., с ЕГН: **********, против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5940 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената от ищеца левова равностойност на храна по чл.23, ал. 1 от ЗИНЗС за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022г., получена от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „***”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 770 лева /седемстотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между получените от ищеца ежегодни суми за облекло за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022 г.. и паричните суми за облекло, получени от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „***”, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6317, 56 лева /шест хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в левовата равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск, ползван от ищеца и размера на редовния и допълнителния платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗМВР, на който са имали право служителите, изпълняващи длъжността „***” при ответника, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд, за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022 г.; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 280лв , представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в полагащите се на ищеца средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за периода 2021г. и 2022г. вкл; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в полагащо се, но незаплатено на ищеца допълнително възнаграждение в размер на 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода о т 01.01.2021 г. до 28.09.2022г. С постановения съдебен акт, в полза на Министерство на правосъдието е присъдена сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи предявените искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..

2

Въззиваемата страна Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието, чрез Главна дирекция „***“ , чрез юрисконсулт Т. Ч. оспорва жалбата и наведените с нея доводи, като неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията предявени от И. А. Б. против Министерство на правосъдието. Ищецът твърди, че в периода 09.08.2017 г. до 28.09.2022 г. е работил при ответника, с място на изпълнение на служебните му задължения в териториално поделение на ***. Сочи, че бил назначен със заповед на Министъра на правосъдието на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжността „*** (***)“ в *** с основно месечно възнаграждение в размер на 961 лв. Със заповед на Министъра на правосъдието основното му възнаграждение било увеличено на 1057 лв., считано от 15.10.2019 г., съгласно посочената заповед. Служебното му правоотношение с ответника било прекратено на 28.09.2022 г. по взаимно съгласие на страните.

Ищецът навежда твърдения, че в системата на *** дейността, свързана със длъжността специалност „***“ в различните териториални поделения на дирекцията се изпълнява от две категории, неравнопоставени според ищеца служители, назначени на различни длъжности, които извършвали еднакъв или равностоен труд, а именно такива, които са назначени на длъжността „***/***“ по реда на Закона за държавния служителите и други, назначени на длъжността „*** (***)“, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗМВР. Твърди се, че двете категории служители в ***, независимо от длъжността, на която са назначени и нейното наименование полагат еднакъв труд, но същият бил заплащан различно. В тази връзка се твърди, че ищецът заемащ длъжността „***“ по Закона за държавния служител е бил поставен в неравностойно положение спрямо служителите, полагали същия труд при ответника, но назначени по реда на ЗМВР и заемащи длъжността „*** (***)“. В резултат на осъщественото от страна на ответника спрямо ищеца неравностойно третиране, последният претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между : получаваните от него основно допълнително възнаграждение и тези, които за същия период са получили служителите при ответника като заемали длъжността „*** (***)“ и по отношение на които приложение намират ЗМВР; левовата равностойност на безплатната храна или дневен порцион; левова равносттойност за представително облекло за целия исков период; обезщетение за 3 неизползваните от ищеца редовен годишен отпуск и допълнителен отпуск; левовата равностойност за осигуряване на предпазни средства за очила за работа в условията на йонизиращи лъчения, ведно със законната лихва върху главницата от датата на изпадане в забава до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва исковете. Изразява становище, че служителите, назначени по реда на Закона за държавния служител и тези по ЗМВР нямат едни и същи длъжностни задължения, следователно и не може да става въпрос за дискриминация, и различно заплащане на един и същи труд. Ищецът е третиран наравно с всички други служители, назначени по реда на Закона за държавния служител, като паралелът със служителите, назначени по реда на ЗМРВ, бил ирелевантен.

Първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован извод за осъществена дискриминация спрямо ищеца, не само поради липсата на причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, посочен в закона, но и поради неустановеност на защитените признаци "лично и обществено положение". Липсата на тези кумулативни предпоставки, обуславя неоснователност на исковите претенции, поради което първоинстанционния съд ги е отхвърлил.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който навеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е направил погрешни правни изводи, с което са нарушени както императивни материално правни разпоредби на националното, така и на европейското, и международното такова в областта на антидискриминацията.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, намира за установено следното:

Установява се по безспорен начин, че на 04.07.2017г. ищецът И. Б. е подал заявление за участие в обявен конкурс на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 1 от НПКДС, за заемане на 1 длъжност " ***" (***) в *** категория към ***, длъжностно ниво: 10, съгласно класификатора на длъжностите на държавните служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС, с 4 което заявил желанието си да заема горната длъжност при ответника . След спечелване на обявения конкурс, в периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022г., Б. е работил при ответника, с местоизпълнение на служебните му задължения в териториалното поделение на *** – ***, назначен със Заповед № ЧР-05- 211/02.08.2017 г. на Министъра на правосъдието на осн. чл.

9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжностна "*** ***" в *** с определена и основна месечна заплата в размер на 961 лева. На 08.01.2018 г. МнП със Заповед № ЧР-05-7, е изменил предходна заповед № ЧР-0550 от 17.02.2017 г., като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, и е утвърдил новите такова, считано от 01.01.2018 г. за длъжности "***" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в ***, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв. На 22.02.2018 г. със Заповед МнП е наредило изплащане на държавните служите със статут по *** и териториалните служби, да им бъдат изплатени финансови средства за закупуване на представително облекло за 2018 г. За ръководни длъжности са предвидени 450 лв., а за експертни 250 лв. На 13.04.2018 г. МнП със Заповед № ЧР-05-121, е изменил предходна заповед от 17.02.2017 г., като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, и е утвърдил новото такова, считано от 01.03.2018 г. За длъжности "***" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в ***, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв. На 18.01.2019 г. Министъра на правосъдието е изменил вътрешните правила за работната заплата на служителите в ***, като е отменил приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, ал. 3, и е утвърдил 5 други такива приложения, като тези промени са в сила от 01.01.2019 г. Видно от таблица, приложение № 1 към чл. 6, в сила от 01.01.2019 г., е че за длъжности "***" 4-7 степен, заемани в ***, с образование "Бакалавър", е предвидено възнаграждение в размер на 1198 лв., 1149 лв., 1128 лв., и 1109 лв. За същите длъжности, но заемани в териториално поделение е предвидено възнаграждение, както следва: за 4-та степен 1179 лв., за 5-та степен 1128 лв., за шеста степен – 1110 лв., и за седма степен 1086 лв. Сходна длъжност не е предвидена в приложение № 2. Със Заповед № ЧР-05-86 от 16.04.2019 г., МнП е утвърдил новият класификатор за длъжностите в ***, и е отменил ЧР-05-348/15.12.2017г Съгласно класификатора, единствената длъжност наименувана "***", е предвидена в териториалните служби, и изискванията за заемането и са идентични с предходните.