Решение № 460 от 13.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100500608 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 6350/12.02.2025г.,предявена от “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”

ЕООД, седалище и адрес на управление:гр.

София,бул."България” № 81В, с ЕИК:203374133,представлявано от юрк.Павлина Бакалова,против Решение №215 от 31.01.2025г.,постановено по гр.д.№ 7541/2023г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлен предявения иск срещу ответника И. Е. М. за вземане, произтичащо от неизпълнението по договор за потребителски кредит № 1115302/02.08.2018 г.Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, като въззивникът излага фактическата обстановка, установена с писмени доказателства по делото. По повод приетата от районния съд липса на доказателства за реално предаване на заетата сума въззивникът сочи, че не разполага с данни относно получаването на сумата по Договор за потребителски кредит 1115302/02.08.2018 г. от „Изи Пей“АД на Кредитополучателя, но било категорично ясно, че предоставянето на сумата от Кредидодателя на „Изи Пей“АД в полза на Кредитополучателя означавала именно получаване на сумата. Тази сума била излязла от патримониума на Кредидодателя и била била на разположение на ответника, доколкото последният избрал да я получи именно така.Моли отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение за уважаване на иска; претендира разноски пред двете инстанции.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивното дружество не се явява; с нарочна писмена молба поддържа въззивната жалба, моли делото да се гледа в негово отсъствие и 1 претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 12067/18.03.2025г. по регистъра на БРС от И. Е. М., ЕГН **********,чрез особения му представител адвокат Веселина Балбазанова, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба; моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.Твърди, че районният съд правилно приел, че ищецът не доказал в производството по делото наличието на валидни облигационни връзки по отношение на процесиите договори;че процесиите договор за потребителски кредит, договор за поръчителство и договор за цесия са вадидно сключени, за да породят правно действие между сключилите ги страни,както и че доколкото по делото не било доказано ответникът да е депозирал заявлението за предоставяне на кредита до „Кредисимо“ ЕАД или да е сключвал процесния договор за кредит, ирелевантни били записаните в договора начини на предоставяне /усвояване на сумата от ответника, тъй като те не можели да го обвържат. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание назначеният от районния съд особен процесуален представител на въззивника не се явява.

Бургаският Окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника И. Е. М., ЕГН: **********, с адрес гр.***, к-с "***" бл.** вх.* ет.* ап.***, че същият дължи на “АПС БЕТА България” , ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, сумата от 800 лева (осемстотин лева) - главница по договор за потребителски кредит № 1115302 от 02.08.2018г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и И. Е. М., платена от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД въз основа на сключени с длъжника и кредитодателя договори за поръчителство от същата дата, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата от 55,60 лева (петдесет и пет лева и 60 стотинки) - възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 02.08.2018 г. - 31.10.2018 г., сумата от 401,95 лева (четиристотин и един лева и 95 стотинки) - обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, начислено за периода 02.08.2018 г. - 11.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 14.07.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2072/17.07.2023г. по ч.гр.д. № 4232 /2023г. по описа на БРС.

В исковата молба, се твърди, че вземането на ищеца произтича от сключен между “Кредисимо” ЕАД в качеството му на кредитодател и И. Е. М., в качеството му на кредитополучател, договор за потребителски кредит № 1115302 от 02.08.2018г., който договор бил сключен от разстояние по електронен път по силата на ЗПФУР. Твърди се, че ответникът кандидатствал 2 онлайн за отпускане на потребителски кредит “Кредисимо”, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващоелектронно изявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта, чрез натискане на бутон “Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора”, като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. Сочи се, че след електронното изявление, договорът, приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. С оглед изложеното се твърди, че между “Кредисимо” ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен процесния договор, при лихва и условия подробно уговорени в същите. При кандидатстването за кредит ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на “Ай тръст”, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Сочи се, че на 02.08.2018г., “Кредисимо” и “Ай Тръст” са сключили договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” се задължило спрямо “Кредисимо” за всички задължения на длъжника по договора за кредит. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, като “Кредисимо” поканило “Ай Тръст” да плати всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство “Ай Тръст” е погасило дължимите от ответника суми, както следва : 800 лв. главница, 55, 60 лв. договорна лихва за периода от 02.08.2018г. до 31. 10.2018г., 401.95 лева обезщетение за забава. Сочи се, че на 23.02.21г. “Ай Тръст” уведомило по електронната поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на “Ай Тръст” в правата на кредитора “Кредисимо”, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 257.13 лв., ведно със сумата от 122.45 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., “Ай Тръст” ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера “АПС Бета България” ЕООД, като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената в него в договора електронна поща на 23.02.2021г.. Твърди се, че видно от представената извадка от Приложение № 1, вземането на “Ай Тръст” ЕООД към ответника 3 по договора за кредит е прехвърлено на “АПС Бета България”, като вземането срещу ответника е посочено на ред № 416 от Приложение № 1.

В писмения отговор по исковата молба ответникът чрез особения си представител е оспорил твърденията по исковата молба обстоятелства, както и претендираните суми по основание и по размер по подробни изложени в отговора аргументи и съображения.

Районният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните и правилно, прилагайки съответните разпоредбите на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Регламент /ЕС/ № 910/2014 е приел, че между страните няма постигнато съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с посочените в исковата молба параметри, поради което е отхвърлил така предявените установите искове.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не се посочват конкретни нарушения на процесуалния и материалния закон,допуснати от районния съд,възоснова на които оплаквания съдът да извърши проверка и анализ на първоинстанционното решение и да обоснове своите изводи за евентуалната му неправилност и/или необоснованост.Независимо от горното и като съобрази установените от районния съд факти и обстоятелства по спора и при приложение на материалния закон, БОС намира за установено от правна страна следното:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника - длъжник. В случая в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2) изискуемост на задълженията на ответника; 3) сключен договор за поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД, по силата на който първият е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора 4 срещу длъжника, както и че в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията на ответника, като го е уведомил за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане; 4) наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания;

5) съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.

По делото е спорно между страните, че трите договора – за кредит, за предоставяне на поръчителство и за поръчителство, са сключени посредством използване на средства за комуникация от разстояние.