Разпореждане № 23213 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23213 гр. Варна, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Частно гражданско дело № 20253110106546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е заявление от ***************** АД, ЕИК *******************, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, **********************, законен представител: ********************, пълномощник: адвокат Т. Н.- САК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. П., ЕГН ********** за сумите: 600.00 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 18.00 лева- договорна лихва за периода 07.12.2024 год.- 06.01.2025 год.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1221357/07.12.2024 год., който длъжникът сключил със ***************** АД.

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: налице е несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 27 от договора, която е в размер на 0,9 % на ден от стойността на усвоената сума за времето, в което не е предоставено обезпечението, посочено в чл. 7 от договора. Неустойката е предвидена в случай, че в срок от три работни дни от сключване на договора длъжникът не представи посоченото в чл. 17 обезпечение- поръчител- физическо лице, одобрено от кредитора, което трябва да отговаря на посочените изисквания или банкова гаранция със срок на валидност най- малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Важно е да се отбележи, че неустойката ще се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за 1 потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавитечленки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен, а ако беше включена посочената в договора неустойка, която според погасителния план е 210 лева за един лихвен период и е равна на почти 30% от отпусната сума), размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон.

В този смисъл е и произнасянето на СЕС от 21 март 2024 година по Дело C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело С.Р.Г. срещу Профи Кредит България ЕООД, по което в отговор на втори въпрос съдът постановява, че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Посоченият ГПР е и неверен и на още едно основание. В конкретния случай заявителят е представил договора за кредит, сключен с посочения длъжник, като е предвидена и клауза за продължаване на срока на договора за кредит в чл. 41 от ОУ. В ал. 4 е предвидена такса за продължаване, като за всяко следващо искане за продължаване на срока се предвижда отделна такса. На основание чл. 29 от ОУ таксата за продължаване на срока по чл. 41 е в размер на 30 % от непогасената главница по кредита към момента на искането.

Съдът намира, че тази клауза на практика представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. Ако тази сума, както и неустойката, която също на практика представлява скрита възнаградителна лихва и е посочена в погасителния план, бяха включени в годишния процент на разходите, то заедно фиксираната лихва- 36 %, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от същия закон. Посочената уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в която изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такава такса е свързана с управлението на кредита. Настоящият съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Изложението в чл. 9 от договора е в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.

По горните съображения договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от 2 повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

Налага се извод, че приложеният към заявлението договор, ведно с приложенията към него, съдържат клаузи, които с обоснована вероятност могат да се определят като неравноправни, както и се съдържат клаузи, които противоречат на закона и добрите нрави.

В този случай, съгласно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата и законната лихва върху нея, считано от 21.05.2025 год. до пълното погасяване на дълга.

Воден от изложените мотиви, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на ***************** АД, ЕИК *******************, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, **********************, законен представител: ********************, пълномощник: адвокат Т. Н.- САК за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. П. П., ЕГН ********** за сумата 18.00 левадоговорна лихва за периода 07.12.2024 год.- 06.01.2025 год., както и за съответната част от разноските.

УКАЗВА на заявителя, че за претендираните вземания, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение, може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщението, като следва да довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3