Решение № 18 от 18.04.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пещера, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно наказателно дело № 20245240200029 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. З. Д., ЕГН: **********, от с. Цалапица, община Родопи, ул. „А. Б.“ № **, против Писмено предупреждение № 7/19.01.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което за маловажен случай на нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) жалбоподателят И. З. Д. е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението ще му бъде наложено административно наказание и са отнети 0,30 пр. куб. м. широколистни дърва за огрев от дървесен вид "бук", с дължина 0, 40 м. до 1,00 м., оставени на ГКП „Превала“ на отговорно пазене с разписка за отговорно пазене сериен № 001063/29.08.2023 г.

В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорват се фактическите основания, изложени в него.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като единствено е изпълнявал разпорежданията на служителя на ТП ДГС – Батак – Д. Б., поради което не е налице виновно поведение от негова страна.

Твърди, че по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН наказващият орган не може да издава предупреждение, а единствено може да реши дали да издаде или не 1

НП.

Моли за отмяна на обжалваното предупреждение като незаконосъобразно и иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения от него адв. П., който развива подробни съображения за отмяна на атакуваното предупреждение, като оспорва показанията на свид. Г. и възприетата от АНО фактическа обстановка.

Претендират се разноски в размер на 500,00 лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрисконсулт Г. М., който оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на издаденото предупреждение, подробно развити в представено по делото писмено становище. Моли за потвърждаване на оспорения акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.08.2023 г. по разпореждане на Изпълнителна дирекция на горите свид. С. Г., заемаща длъжността „главен горски инспектор“ към РДГ – Пазарджик и свид. Т. П. – „горски инспектор“ към РДГ – Пазарджик, извършвали проверка за превоз на дърва съобразно определените адреси. На площад „Четвърти май“ в гр. Батак свидетелите спрели за проверка бял бус, натоварен с прясно отсечени широколистни дърва от бук. Водачът на автобуса казал на проверяващите, че е натоварил дървата от широко място от лявата страна на пътя за ВЕЦ – Батак, както и че на това място има още един бус, който товари дърва. Свидетелите Г. и П. се насочили към указаното място – пътя за ВЕЦ – Батак, което представлявало временен склад на подотдел на горското стопанство. На място свидетелите установили жалбоподателят И. Д., който товарел в бус с марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ** широколистни дърва от дървесен вид „бук“ . Дървата били пресни и маркирани с КГМ А4035, като натоварените дърва били 0,30 куб. метра с различна дължина. На въпроса на проверяващите на какво основание жалбоподателят товари дървата, същият им представил превозен билет № 5348/00364/63RG7AB от 29.08.2023 г. и им казал, че познава горският стражар Б. и че той му казал да дойде на склада и да товари. След 2 като се запознали с представения от Д. билет, свид. Г. и П. установили, че същият представлява билет за преместване, издаден въз основа на стар билет от 2022 г. и че товарената от жалбоподателя дървесина не отговаря по снимки на билета, доколкото не била стара дървесина. Билетът бил издаден в 07:41 ч. на 29.08.2023 г. в гр. Батак на основание ръчен билет 15В1373 и бил за преместване на дървесина до посочения в билета адрес в с. Цалапица, „А. Б.“ **. В билета за преместване жалбоподателят И. Д. бил посочен като превозвач, а като собственик било посочено лицето К. К Тъй като свидетелите Г. и П. се усъмнили, че с представения от Д. билет вече е транспортирана дървесина до адреса в с. Цалапица, се обадили на колегите си от РДГ – Пловдив и ги помолили да проверят дали до този адрес има разтоварени дърва. Около час по-късно колегите на свид. Г. и П. им съобщили, че извършили проверка в с. Цалапица, като установили, че на адреса има разтоварени сурови дърва, непридружени с превозен билет, маркирани със същата КГМ, като дървата, които жалбоподателят товарел в буса и че на този адрес не съществувало лице с имена К. Г.а. Свид. Г. и П. решили да задържат дървата, поради което разпоредили на жалбоподателя Д. да се качи в буса и да кара след тях, за да оставят дървата за отговорно пазене на служител на КГП Превала.

Междувременно, докато траела проверката, жалбоподателят И. Д. се обадил по телефона на свид. Д. Б. и му казал, че както товарел дърва дошла бяла нива на РДГ – Пазарджик и започнала да му прави проблеми. На тръгване към Превала проверяващите и жалбоподателят били настигнати от свид. Б., който ги попитал какво правят и им казал, че е щял да пусне билет за натоварените дърва.

При извършената проверка свид. Г. преценила, че жалбоподателят Д. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и му съставила АУАН № 001230/29.08.2023 г., в който посочила, че Д. товари дърва от дървесен вид бук с обща кубатура 0,30 куб.м., като представя билет за преместване. Съставеният АУАН бил надлежно връчен лично на жалбоподателя видно от оформената в него разписка. Нарушителят Д. посочил в графата „Обяснения или възражения на нарушителя“, че бил спрян да товари, мислел си че е законно и че не бил запознат с дърводобива.

Задържаната от буса на жалбоподателя дървесина била оставена за 3 отговорно пазене с Разписка Серия Н-8 № 001063 от 29.08.2023 г. на дежурния служител в КГП – Превала – Али Вехов.

Въз основа на издадения от свид. Светла Г. АУАН № 001230/29.08.2023 г. била образувана административно-наказателна преписка № 372 от 2023 г. по описа на РДГ – Пазарджик. С резолюция от 01.09.2023 г., издадена от зам.

Директора на РДГ – Пазарджик, посочената преписка била прекратена, а материалите по нея били изпратени на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера за преценка дали не е извършено престъпление.

В Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера била образувана преписка № 4866/2023 г. по описа на прокуратурата. Проверката по преписката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като прокурорът приел, че не е налице състав на престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК и постановил материалите по преписката да се изпратят на компетентния административно-наказващ орган – РДГ – Пазарджик за преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на И. Д..

Въз основа на препратената преписка от РП – Пазарджик, ТО – Пещера, в РГД – Пазарджик била образувана административно-наказателната преписка № 7 от 08.01.2024 г., като директорът на РДГ приел, че жалбоподателят И. Д. е осъществил състав на нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и издал Писмено предупреждение № 7 от 19.01.2024 г., с което приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и го предупредил, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението ще му бъде наложено административно наказание.

Предадените за отговорно пазене на служител при ГКП „Превала“ 0,30 куб.м. широколистни дърва за огрев от дървесен вид „бук“ с дължина от 0,40 до 1 м. били отнети в полза на държавата.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя С. Г., от показанията на свидетеля по акта – Т. П. и частично от показанията на служителя на ТП – ДГС Батак – Д. Б., разпитани в качеството на свидетели в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната 4 преписка и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С . Г. и Т. П., тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. От показанията на свид. Г. се установява, че по повод извършвана проверка, възложена от Изпълнителна дирекция по горите, и постъпила информация, че в гр. Батак пътя за ВЕЦ – Батак, непосредствено след бившия ДИП се товари бус с дървесина, същата се отправила натам. Мястото представлявало временен склад на подотдел на горското стопанство, като свидетелката възприела лично как жалбоподателят И. Д. товарел сурови дърва от вида „бук“ в бус с марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № **.

След като попитала жалбоподателят Д. на какво основание товари дървесината, същият представил превозен билет № 5348/00364/63RG7AB от 29.08.2023 г. Свидетелката приела, че товарената дървесина не отговаря на представения от Д. билет, тъй като съгласно билетът, който бил за преместване, и направените към него снимки, същият бил издаден за стари дърва от 2022 г., а жалбоподателят товарел сурови дърва. Също така съгласно представения билет дърветата трябвало да бъдат преместени от адреси, различни от мястото, на което заварили жалбоподателя, а именно на временния склад. При това положение и след като извършила допълнителна проверка, която потвърдила подозрението й – че жалбоподателят товари дърва от временния склад, като използва билет, отнасящ се за друга дървесина, му съставила АУАН за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Свид. П. в голяма степен потвърди казаното от свид. Г., доколкото той лично е присъствал при извършената проверка и е възприел действията на жалбоподателя Д., а именно това, че е товарил дърва от вида „бук“ от временния склад, като е представил билет за преместване, отнасящ се за друга дървесина, а не за товарената.

В случая обстоятелството, че и двамата свидетели са горски служители и в този смисъл са служебно свързани, а и зависими от АНО, според настоящия съдебен състав не оказва влияние върху истинността на показанията им, доколкото не се установи да имат някакъв личен мотив в уличаване на жалбоподателя Д., като му приписват поведение, респ. нарушение, което той 5 не е извършил.

Съдът не даде вяра на показанията на свид. Б. в частта, в която свидетелят каза, че е имал уговорка с жалбоподателя, който да отиде на склада и да започне да товари дърва, след което да го изчака, за да му издаде превозен билет за натоварената дървесина. Ако между жалбоподателят Д. и свид. Б. действително имаше такава уговорка, то за съда не става ясно защо жалбоподателят не е споменал за нея, когато свид. Говедарка и П. са го попитали на какво основание товари. Точно обратното, жалбоподателят е представил на проверяващите превозният билет за преместване и казал, че Б. му е казал да товари с този билет. Жалбоподателят Д. не е споменал нито веднъж пред свид. Г. и П., че се е разбрал с Д. Б. да натовари дървесината в буса, след което да го изчака, за да му издаде превозен билет преди да тръгне да я транспортира. За съда буди недоумение защо ако действително е имало такава уговорка жалбоподателят не я е споделил с проверяващите, а вместо това им е представил процесния превозен билет. Именно заради това несъответствие между поведението на жалбоподателя Д. и казаното от свид.

Б., че между тях е имало посочената уговорка, каквато действително не се установи да е била налице, съдът прецени да не кредитира свидетелските показания в тази им част.